Отсъстващата справедливост е един от най-важните и очевидни проблеми на съвременна България,  а въпросът  „Що е справедливост?“ е един от най-важните в световната морална философия и филсофията на правото.  Кристиан Таков мислеше и пишеше в сърцето и на двата проблема.

Затова фондация „Кристиан Таков“ и Културният център на Софийския университет създадоха „Форум за справедливост“. Всяка година в началото на ноември ще каним по един лектор, който да говори върху тази сложна тема. Второто издание е озаглавено

ВЪОБРАЖЕНИЕ И СПРАВЕДЛИВОСТ

Лектор: проф. Александър Кьосев
Модератор: доц. Георги Ганев

Дали изкуството на въображението, литературата, има отношение към справедливостта? Може ли писателят да съперничи на съдията и какво е отношението на романа към човешката и божествената справедливост?

Присъединете се към нас онлайн на страниците на Културния център и фондацията във фейсбук.

Лекцията ще тръгне от някои парадокси на античната добродетел „справедливост“ и ще търси възможни граници на това понятие в две посоки.

В първата си част тя ще изследва някои приключения на „съдийската тема“ върху примери от литературата, посочвайки как фикционалните похвати на словесното изкуство подлагат на изпитание юридическите процедури.

Във втората си част тя ще се насочи към възможния утопически предел на самата идея за справедливост. Постижим единствено във утопическото въображение, той поставя странни въпроси: мислим ли е наистина свят, в който всичко е справедливо?

Възможно ли да бъде отдадено дължимото на абсолютно всички нещастни и онеправдани? При това във всяко едно отношение:  не само на тези, които са жертви на потисничество, капитализъм, расизъм или социални неравенства, но и на другите, които страдат от нещастна любов или се измъчват от факта,  че съществува зима; на онези, които намират за несправедливо, че животните не могат да говорят или на другите, наранени от гравитацията и факта, че не могат да летят.

Мислимо ли е да бъдем справедливи с всички тях, поне в световете на фантазията?

След тази експериментална част, проиграваща възможности и невъзможности на въображението,  накрая лекцията се връща към началния си проблем,  за да съпостави юридическата и „литературната“ справедливост.