Програма

Виж всички

РЕ-ТУР Понякога тишината

17 фeвруари 2023, 18.00 ч.

Галерия на Гьоте-институт (ул. “Будапеща” 1)

Тур и дискусия за изложбата

:беше… с ВБВ

8 февруари 2023,19:00 ч.

Театрална зала на СУ

Премиера на стихосбирката на ВБВ с участието на Камелия Спасова

РЕ-ТУР: Нидерландски автори в „Хербариум“

14 януари 2023, 14.00 ч.

Галерия „Мисията“ (ул. „Алфред Нобел“ 2)

Коледна оратория (BWV 248) Йохан Себастиан Бах

8 януари 2023 г., 19:00 ч.

Аула на Софийския университет

Christmas Time in Alma Alter Коледен джаз концерт

14 декември 2022, 19.30 ч.

Театрална зала

Концерт

Ателие

Виж в Ателие

Каменната жена

АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ

за изложбата на Мерет Опенхайм My Exhibition в МоМА

О, щастливи дни

МАРИЯ ГЕТОВА

за постановката „О, щастливи дни“ на реж. Маргарита Младенова в ТР „Сфумато“

Мечтание за една руина

ФИЛИП СТОИЛОВ

в памет на арх. Георги Стоилов

Годината във визуалните изкуства

ВЕСЕЛА НОЖАРОВА, ВЕРА МЛЕЧЕВСКА, ВИКТОРИЯ ДРАГАНОВА, ДЕСИСЛАВА ДИМОВА

за процесите и значимите събития в полето на изкуството през 2022 г.

ГОДИНАТА В КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА

ЕКАТЕРИНА ДОЧЕВА

за процесите и по-важните събития в класическата музика през 2022 година

Списание Пирон

„Пирон“ е списание на Културния център на Софийския университет, посветено на наука и художествена култура. Създадено е през 2010 г. Изданието има интердисциплинарен характер и цели да създаде форум за новаторски явления в хуманитарните науки и за съвременни процеси в изкуствата; от специален интерес са междинните полета на творчески контакти между тях.

Видео

Културен център на Софийски университет

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3Lk54X0FaSnp4YTJJ

Доц. Светослав Малинов е един от най-авторитетните изследователи на историята на политическите идеи у нас: той е преподавател и ръководител на катедра “Политология” на СУ, автор на книги като „Критика на политическия рационализъм. Изследване върху политическата мисъл“ на Едмънд Бърк и „Опасни умове. Изследване върху политическия радикализъм на XIX век“, първият преводач на класически произведения на Лок, Бърк, Бейкън и Хюм на български. Лекцията му в поредицата „Лицата на науката“, озаглавена „Що е политика? Три отговора“, е едновременно въведение в традицията на политическата мисъл и покана да разсъждаваме върху този въпрос извън злободневното.

Гледайте лекцията в събота, 10 декември от 16.30 ч. и след това в каналите на Културния център.

⚈ За поредицата:

„Лицата на науката“ е видеопоредица, в която преподаватели от Софийския университет изнасят популярни лекции, свързани с тясната си специалност. В изданията досега ще откриете любопитни теми от областта на историята, социологията, икономиката, литературата, химията и други науки, а през настоящия семестър - за удоволствието от четенето и екзопланетите, за философския диалог и разширяването на Европейския съюз, за литературния превод и за историята на политическите идеи. Намерете ги в нашите плейлисти:

https://bit.ly/3iLy84U
https://www.facebook.com/watch/1625252364357665/446003217159763

⚈ За лектора

Д-р Светослав Малинов е доцент по история на политическите идеи в катедра „Политология“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е политическа теория и история на политическата мисъл в Норвегия, Италия, САЩ и Великобритания. Автор на книгите „Критика на политическия рационализъм. Изследване върху политическата мисъл“ на Едмънд Бърк (2003), „Консервативни опити“ (2010), „Опасни умове. Изследване върху политическия радикализъм на XIX век“ (2022), както и на множество научни публикации в областта. Съставител на редица антологии и автор на първите преводи на български на класически произведения на Джон Лок, Едмънд Бърк, Френсиз Бейкън и Дейвид Хюм, за които двукратно е удостояван с наградата на Съюза на българските преводачи. Политик, народен представител в XL Народно събрание (2005-2009) и депутат в Европейския парламент (2011-2019).

Лицата на науката | Доц. Светослав Малинов: Що е политика? Три отговора

Проф. Георги Димитров е доктор на социологическите и доктор на политическите науки, основател на катедра “Европеистика” във Философския факултет на СУ. В лекцията си той представя част от изводите от своето интердисциплинарно проучване върху архива от спомени на 47 ключови дейци на присъединяването на България към ЕС, което предстои да излезе в книга. Какви са вътрешните противоречия на ЕС и защо въпросът за разширяването му е "травматичен"? Гледайте лекцията в събота, 3 декември от 16.30 ч. и след това в онлайн на каналите на Културния център.

“Проблемът на Източното разширяване на съюза е, че то бе съдбовно необходимо - но бе невъзможно (...) И това е проблем, защото разширяванията ще продължат – към Западните Балкани, Украйна и т.н., а ЕС не разбира къде е проблемът в нейната разширителна политика, проличаващ ярко в Полша, Унгария, Румъния и България. А това е много опасно за бъдещето му.”

⚈ За “Лицата на науката”

Това е третият семестър на поредицата, в която преподаватели от Софийския университет правят популярна лекция, свързана с тясната си специалност. В изданията досега ще откриете любопитни теми от областта на историята, социологията, икономиката, химията и други науки, а през настоящия семестър - за удоволствието от четенето и екзопланетите, за философския диалог и разширяването на Европейския съюз, за превода и историята на политическите идеи. Намерете ги в нашите плейлисти:

https://bit.ly/3zcoI7E
https://www.facebook.com/watch/CultureCentreSU/446003217159763/

Лицата на науката | Проф. Георги Димитров: Травматичният проблем за разширенията на Европейския съюз

Какво представлява философският диалог? Как да го практикуваме изкусно? Това показват на думи и на дела проф. Георги Каприев и проф. Калин Янакиев в този епизод на поредицата публични лекции "Лицата на науката".

Двамата са сред най-обичаните и популярни преподаватели по философия в СУ "Свети Климент Охридски". Освен с многобройните книги, свързани с тесните им научни интереси, двамата са познати с текстовете си в пресата, както и от дискусионния формат "Професорско каре", в който участват заедно с проф. Владимир Градев и проф. Цочо Бояджиев. Гледайте лекцията им след 16.30 ч. на 26 ноември тук и в канала на Културния център във "Фейсбук".

⚈ За “Лицата на науката”

Това е третият семестър на поредицата, в която преподаватели от Софийския университет правят популярна лекция, свързана с тясната си специалност. В изданията досега ще откриете любопитни теми от областта на историята, социологията, икономиката, химията и други науки, а през настоящия семестър - за удоволствието от четенето и екзопланетите, за философския диалог и разширяването на Европейския съюз, за превода и историята на политическите идеи. Намерете ги в нашите плейлисти:

https://bit.ly/3zcoI7E
https://www.facebook.com/watch/CultureCentreSU/446003217159763/

Лицата на науката | Философският диалог с проф. Георги Каприев и проф. Калин Янакиев

В третата видеолекция от есенния семестър на “Лицата на науката” известната преводачка от италиански доц. Дария Карапеткова прави бърза разходка из трудните, отговорни и очарователни препятствия, които преводачите трябва да преодоляват, за да преведат успешно текста до бреговете на чуждоезичната култура.

⚈ За лектора

Дария Карапеткова е доцент в специалност „Италианска филология“ и ръководител на Италианския модул в магистърската програма „Преводач-редактор“ в СУ. Работи в областта на теорията и практиката на превода. Автор е на книгите „Ботуша в българската литературна мода” и „За превода”. Сътрудник е на „Литературен вестник“, списанията „Езиков свят“ и „Литературата“. Носител е на ордена „Звезда на Италия“ за особени заслуги в развитието на двустранните отношения и популяризирането на културата на Италия по света. За превода си на „Да кажеш почти същото“ от Умберто Еко получава през 2021 г. специалната награда на Съюза на преводачите в България.

⚈ За “Лицата на науката”

Това е третият семестър на поредицата, в която преподаватели от Софийския университет правят популярна лекция, свързана с тясната си специалност. В изданията досега ще откриете любопитни теми от областта на историята, социологията, икономиката, химията и други науки, а през настоящия семестър - за удоволствието от четенето и екзопланетите, за философския диалог и разширяването на Европейския съюз, за превода и историята на политическите идеи. Намерете ги в нашите плейлисти:

https://bit.ly/3zcoI7E
https://www.facebook.com/watch/CultureCentreSU/446003217159763/

Лицата на науката | Доц. Дария Карапеткова: Защо е важно как превеждаме

Дискусията е към лекциите на астрофизика и популяризатор на науката доц. Владимир Божилов и културолога и директор на Културния център проф. Александър Кьосев, изнесени в рамките на събитието "Астрофизиката среща културологията" на 2.11.2022 в Ректората. Вижте ги тук:

Доц. Владимир Божилов: Eкзопланети – в търсене на планети-близнаци на Земята ⚈ https://youtu.be/9GH6GEG60CQ
Лицата на науката | Проф. Александър Кьосев: Четенето – основна културна техника на модерната епоха ⚈ https://youtu.be/h4RiUJPwIvY

Лекциите са част от третия семестър на видеопоредицата "Лицата на на науката", в която преподаватели от СУ представят работата си за широка аудитория. Вижте миналите и предстоящите издания в нашите плейлисти:

https://bit.ly/3zcoI7E
https://www.facebook.com/watch/CultureCentreSU/446003217159763/

Лицата на науката | Дискусия: Астрофизиката среща културологията –

Как човекът е станал човек? Антрополозите ни учат, че началото е било, когато е започнал да усвоява природата: да пали огън, да борави с елементарни инструменти, да опитомява животни. Наричат тези действия, върху които се базира цивилизацията, „културни техники“. Създаването на знакови системи е една от най-важните от тях. Няма човешки свят без език, а на много от езиците се чете и пише.

Дълго време обаче грамотността остава елитарна културна техника. Тя става масова и задължителна едва през 18 век, когато „читателска революция“ и общуването с книгата се превръщат в незаобиколимо условие за социализация в Модерната епоха. Дали дигиталният обрат не променя тази ситуация? Как се променя водещата културна техника на Модерността в наши дни? Ще четем ли романи, когато пътуваме към бъдещите екзопланети? Лекцията ще обсъди тези въпроси и ще обърне внимание на настоящото състояние на четенето в България.

Проф. Александър Кьосев от катедра “История и теория на културата”, ФФ е вторият лектор в есенния семестър на “Лицата на науката” – онлайн поредица, в която преподаватели от СУ представят работата си за широка аудитория. Лекцията е записана в рамките на събитието “Лицата на науката: Астрофизиката среща културологията” на 2.11.2022 в Театралната зала на СУ. Лекцията на другия гост - астрофизикът и популяризатор на науката доц. Владимир Божилов от катедра “Астрономия” на Физическия факултет, както и дискусията между двамата, ще откриете в плейлиста на “Лицата на науката”: https://bit.ly/3NGWpo5

⚈ За лектора

Проф. Александър Кьосев е историк на културата и литературовед. От 2009 г. е директор на Културния център на Софийския университет, а от 2010 – главен редактор на академичното списание за изкуства и култура „Пирон“. Автор на четири книги и много студии и статии, съставител и редактор на 15 сборника. Носител на наградите „Рицар на книгата“ за цялостен принос от Асоциация „Българска книга“ и на националната награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика 2014 г., член на множество международни научни мрежи. Изследователските му интереси са в областта на теорията на четенето и читателските практики, културна история на тоталитаризма, история на утопията, колониални и самоколонизиращи процеси в културата. Негови критически и теоретични текстове са превеждани на над 10 езика.

⚈ За “Лицата на науката”

Това е четиринадесетият епизод от поредицата, в която учени от СУ представят работат си за широка аудитория. В изданията досега ще откриете любопитни теми от областта на историята, социологията, икономиката, литературата, химията и други науки, а през настоящия семестър предстоят лекции за изкуството на превода и на философския диалог, за Европейския съюз и за историята на политическите идеи. Очаквайте ги всяка събота от 16.30 ч. в нашите плейлисти:

https://bit.ly/3zcoI7E
https://www.facebook.com/watch/CultureCentreSU/446003217159763/

Лицата на науката | Проф. Александър Кьосев: Четенето – основна културна техника на модерната епоха

Вперили замечтан поглед към Космоса от нашата „бледа синя точица“, астрономите са открили хиляди нови светове около далечните звезди. Някои от тези т.нар. екзопланети са твърде различни от нашият дом, други може би ще бъдат идеален избор за космическите туристи на бъдещето. А някои може би крият тайната на произхода на живота. Как астрономите откриват екзопланети в Космоса и защо това е наистина важно за бъдещето на човечеството? Как български учени от Физическия факултет на Софийския университет участват в търсенето и изучаването на екзопланети?

Видеолекцията на астрофизика и комуникатор на науката доц. д-р Владимир Божилов открива есенния семестър на „Лицата на науката”– онлайн поредица, в която известни преподаватели от СУ представят работата си за широка аудитория. Тя е записана в рамките на събитието „Лицата на науката: Астрофизиката среща културологията” на 2.11 в Ректората на СУ и ще бъде последвана от лекцията на културолога проф. Александър Кьосев „Четенето – основна културна техника на модерната епоха”. Намерете цялата поредица тук: https://bit.ly/3zcoI7E

⚈ За лектора

Доц. д-р Владимир Божилов е преподавател в катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет и комуникатор на науката. Има докторска степен по астрофизика и астрономия, а основните му научни интереси са към изучаването на активните галактични ядра, космологията, екзопланетите и търсенето на живот извън Земята.

Освен учен и преподавател, д-р Божилов е активен популяризатор на науката, който обича да представя на достъпен език най-новите открития от областта на Космоса. Той е носител на първа награда в международното издание на конкурса за комуникация на науката „Hall of FameLab“ 2014 в Лондон и е лектор и научен експерт в Детски научен център „Музейко“ от основаването му през 2015 г. В периода 2012-2018 г. е бил научен редактор, а след това и главен редактор на списание „Би Би Си Знание”. Най-новата му научно-популярна книга е „Непознатата Вселена: В търсене на отговори на най-големите космически загадки" (изд. „Оз books“).

⚈ За “Лицата на науката”

Това е тринадесетият епизод от поредицата, в която учени от СУ представят работат си за широка аудитория. В изданията досега ще откриете любопитни теми от областта на историята, социологията, икономиката, литературата, химията и други науки, а през настоящия семестър предстоят лекции за изкуството на превода и на философския диалог, за Европейския съюз и за историята на политическите идеи.

Очаквайте ги всяка събота от 16.30 ч. в нашите плейлисти:

https://bit.ly/3zcoI7E
https://www.facebook.com/watch/CultureCentreSU/446003217159763/

Лицата на науката | Доц. Владимир Божилов: Eкзопланети – в търсене на планети-близнаци на Земята

През 2022 г. честваме 400 години от рождението на Жан-Батист Молиер, една от най-важните фигури в историята на театъра и френската култура. Актуален или анахроничен е неговият театър днес? За това ще говори проф. Весела Генова от катедра “Романистика” на Факултета по класически и нови филологии в следващото издание на “Лицата на науката”.

Гледайте лекцията й от 16.30 ч. на 14 май и след това!

Весела Генова е преводач и професор в катедра “Романистика” на ФКНФ, където преподава литература на френското Средновековие и Класицизма и различни дисциплини, свързани с превода. Изследователските й интереси са в областта на старата френска литература и особено културата на смеха. Сред многото й публикации са монографиите “Играта във френските средновековни фарсове”, “Еволюция на смешното във френската класицистична комедия от XVII век” и “Места и функции на театралността в драматичните текстове на Молиер”.

"Лицата на науката” е серия от публични видеолекции, в които видни учени от Софийския университет представят работата си за широка аудитория. Вижте останалите издания на поредицата в плейлиста и ни последвайте за още.

Лицата на науката | Проф. Весела Генова: Театърът на Молиер – актуален или анахроничен?

Ден на Европа или Ден на победата? От години проф. Даниела Колева, ръководител на катедра “История и теория на културата” в СУ, изследва представата за 9 май и една конкретна нейна проява: шествието “Безсмъртен полк” в Русия и отгласът му у нас. В онлайн лекцията си за “Лицата на науката” тя проследява трансформацията на тази местна инициатива в “глокална” и новите значения, послания и цели, които придобива в различни контексти - включително българския. Гледайте я от 16.30 ч. на 30 април и след това!

Проф. Даниела Колева е културолог с интереси в областта на устната история, всекидневието и антропологията на социализма и един от най-видните изследователи на паметта ни за него. В книгата си “Белене - място на памет” тя събира резултатите от едно от най-мащабните теренни изследвания, свързани с лагера на остров Персин. Последната й книга - Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма", излезе през 2020 г.

"Лицата на науката” е серия от видеолекции, в които видни учени от Софийския университет представят работата си за широка аудитория. Вижте и останалите лекции в плейлиста и ни последвайте тук и на https://www.facebook.com/CultureCentreSU/

Повече за "Лицата на науката": https://culturecenter-su.org/licata-na-naukata/

Лицата на науката | Проф. Даниела Колева: Война и дипломация на терена на паметта

ТУР: "Биофилия" на Калина Димитрова в Credo Bonum

Всички

Работете с нас

Съвместни събития

Културният център участва в организацията на вътрешни и външни събития, които отговарят на мисията му да популяризира университетската наука и да въвежда студентите в културния живот на столицата, да насърчава критическата рефлексия и да участва в обществените дебати. Изпращайте предложенията си за открити лекции, семинари, дискусии, представяния на художествена и научна литература, прожекции, музикални и сценични проекти, както и иновативни хибридни формати през формуляра на тази страница.

Виж повече

Стаж

Културният център на СУ предоставя възможност за стаж на студенти от Софийския университет. Стажът може да бъде краткосрочен, свързан с конкретен проект или събитие, или дългосрочен, в рамките един семестър, по време на който стажантът ще бъде цялостно въвлечен в създаването и осъществяването на културната програма на Центъра.