Програма

Смелост за истината 40 години от смъртта на Мишел Фуко

19 юни 2024, 17.30 ч.

Театрална зала

Разговор по повод годишнината съвместно с ИК „Критика и хуманизъм“ и Секция „Етически изследвания“ към Института по философия и социология, БАН

РЕ-ТУР: ГРАДЪТ НА ФОКУС Инфраструктурни връзки и социални разделения

12 юни 2024, 18.30 ч.

Театрална зала на СУ

Дебат от поредицата „РЕ-ТУР: Градът на фокус“

РЕ-ТУР: ГРАДЪТ НА ФОКУС Женски пазар: обновяване или обезлюдяване

5 юни 2024, 18 ч.

Сборен пункт: Женски пазар, пред галерия „Сердика“

Разходка и дебат от поредицата „РЕ-ТУР: Градът на фокус“

POIESIS / POLEMOS Георги Арнаудов за Силвия Чолева, Яна Букова, Марин Бодаков

29 май, 18.30 ч.

Театрална зала

Поредица от разговори за съвременна българска поезия

SOFIA UNDERGROUND /FILES/ 2014 - 2023 РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА НА SOFIA UNDERGROUND PERFORMANCE FEST

16.05 – 31.05.2024

Галерия Алма Матер – Северно ...

Ателие

Виж в Ателие

Мебелите на идеологията

ВЕРА МЛЕЧЕВСКА

Авишай Коен и дълбокото цяло на моженето

ДИМИТЪР КАМБУРОВ

за концерта на Авишай Коен Трио в рамките на Plovdiv Jazz Summer 2024

Граматика на историята в образи

ЛЮБОСЛАВА ХРИСТОВА

победител в Конкурса за млад критик в областта на визуалните изкуства

ТРОПИКЪТ НА ГРАДА

ФИЛИП СТОИЛОВ

за изложбата на Денис Манев и Стилиян Христов „Добрият, Лошият, Злият“ в галерия DOZA

Виртуални тела 2.0

Списание Пирон

„Пирон“ е списание на Културния център на Софийския университет, посветено на наука и художествена култура. Създадено е през 2010 г. Изданието има интердисциплинарен характер и цели да създаде форум за новаторски явления в хуманитарните науки и за съвременни процеси в изкуствата; от специален интерес са междинните полета на творчески контакти между тях.

Видео

Културен център на Софийски университет

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3LmZPLXFhR2VJeVFB

📌 Дебат от поредицата „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ на Културния център на СУ

🔴Градската инфраструктура може да бъде едновременно мост и бариера, а привидно деполитизираният ѝ статут е в конфликт с потенциала ѝ да ограничава или насърчава икономическата мобилност на определени общности и места. Картографираният вот на местните избори в София (2023) се оказа разделен от жп линия, превръщайки инфраструктурното разделение в политическо.

🔴 Петият разговор от серията „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ разглежда как институционалните предразсъдъци се материализират в градоустройствените политики и как инфраструктурата се превръща в средство за потвърждаване, а не за преодоляване на икономическите и социални неравнопоставености. Модератор е арх. Слава Савова, а нейни събеседници бяха:

- арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столична община
- Гергин Борисов, общински съветник от ПП Спаси София
- арх. Емил Христов, урбанист, “Екипът на София”
- проф. Надежда Илиева, географ, НИГГГ-БАН
- д-р Христо Панчев, координатор, Грийнпийс

–––

Поредицата на Културния център на СУ „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ цели да извади разговора за архитектура и градоустройството от тесния кръг на професионалните среди и да насърчи диалога между граждани, активисти и експерти.

РЕ-ТУР: Градът на фокус | Инфраструктурни връзки и социални разделения

🔴 През изминалите няколко години обществените минерални бани са обект на засилен интерес – от една страна, благодарение на достъпа до проектно финансиране за недвижимо културно наследство, и от друга, благодарение на дейността на активисти за опазването им. Въпреки това повечето бански постройки в столицата днес продължават да пустеят, а най-старата от тях – османската баня в Княжево – е под риск да бъде разрушена, отстъпвайки място на транспортна инфраструктура. Този дебат поставя въпроса как измерваме „стойността“ на архитектурното наследство, как градът опазва природното наследство на минералните извори и защо грижата за него е обвързана с инфраструктурите, които го правят достъпно.
🔴 Серията на Културния център на СУ „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ има за цел да извади разговора за архитектура и градоустройството от тесния кръг на професионалните среди и да насърчи диалога между граждани, активисти и експерти.
👥 Модератор на поредицата е арх. Слава Савова, а нейни събеседници на 8 май бяха:
– Ивайло Захариев, архитект, Българска асоциация за термално наследство
– Иво Анев, икономист, Екипът на София
– Никола Барбутов, заместник-кмет, „Европейски политики, международна дейност и туризъм“, Столична община
– Любомир Пейчев, архитект, участник в курс по опазване на недвижимо културно наследство към НИНКН и Център за висши науки „Шайо“ (2022-2024)
– Любо Стефанов, активист, сдружение „Княжевецъ“

РЕ-ТУР: градът на фокус | Минералните бани на София

Този път в поредицата POIESIS / POLEMOS разглеждаме не един, а трима поети: Силвия Чолева, Яна Букова и Марин Бодаков. Изборът е на водещия - композитора Георги Арнаудов, а негов събеседник е Кирил Василев.
➡️ POIESIS / POLEMOS е серия, посветена на задълбочения разговор върху българската поезия от последните десетилетия. Специфичният формат, в който един поет, писател, литератор или критик, представя по свой избор друг български поет, залага не само на компетентното, но и на лично ангажираното говорене. В поредицата досега са били представяни Цочо Бояджиев, Иван Станев, Кирил Мерджански и Миглена Николчина.
За своя разговор Георги Арнаудов е избрал заглавието

ГРАНИЦИТЕ (И СРЕДАТА) НА ПОЕЗИЯТА

Когато поставям по този начин темата и избирайки тези знакови за съвременната българска поезия имена и фигури от културния ни живот, аз залагам няколко основни неща за обсъждане:
Първо очертаването на границите на това понятие, така както можем да го разбираме днес, в една епоха на медии и социални мрежи и на съвместно съществуване на различни разбирания за това какво е поезия. Аз различавам най-общо три основни групи: тази на виртуалната графоманска поезия с нейния захаросан свят, тази на конюнктурните стихотворци, следващи посоката на минимално съпротивление на материала и максимално публично одобрение, и накрая тази на създаващите съвременно поетично слово автори, които изследват и, макар и трудно, видоизменят света около нас.
На второ място ще си позволя да разширя понятието поезия с връщането му към античното poïeo (ποιέω) – правя, разбирано като действието или процеса на създаването на нещо. Хайдегер нарича poiesis „раждането“ и дава примерите за цъфтежът на цвета, излизането на пеперуда от пашкула и падането на водопад, когато снегът започне да се топи, а разглежданите от мен тази вечер автори са великолепен пример за това.
Третата тема, която аз поставям с такова заглавие, е тази за състоянието на средата, в която се развива това „изкуство на правенето“ – у нас, а и по света, т.е. темата за културната среда с всичките й важни подтеми: създаването и подхранването на културна общност, медийният фон, изкуственият интелект като инструмент или заплаха.
– Георги Арнаудов

POIESIS / POLEMOS: Силвия Чолева, Яна Букова, Марин Бодаков

🔴 Вторият дебат от поредицата „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ насочва вниманието към темата за междублоковите пространства в столицата и въпроса за мястото на природата в града. Изчезващите зелени пространства на София са един от симптомите на нейното хаотично разрастване през изминалите няколко десетилетия. Разделени между неприкосновеността на частната собственост и икономическите интереси в сектора на недвижимите имоти, тези изоставени „градски природи“ обитават ничията земя на административни процедури, докато грижата за тях най-често остава неглижирана.
🔴 Серията на Културния център на СУ „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ има за цел да извади разговора за архитектура и градоустройството от тесния кръг на професионалните среди и да насърчи диалога между граждани, активисти и експерти.
👥 Модератор на поредицата е арх. Слава Савова, а нейни събеседници на събитието са:
– ас. д-р Елица Станоева, историк (Институт по философия и социология при БАН)
– арх. Симеон Малинов, ландшафтен архитект (Екипът на София)
– Асен Ненов, еколог (Институт кръгова икономика)

РЕ-ТУР: Градът на фокус | Междублоковите пространства: запустелите поляни на обществения живот

Има ли в българския преход нещо непреходно? Това е въпрос за културните наследства, който последните тридесет години са ни оставили, както и за това доколко те са ценни. Може би е неочаквано, но отговорът на този въпрос е свързан не само с постиженията, които имат българските творци, но и с културното ниво на техните публики, както и със състоянието на институционалното и комуникационното поле, наречено „българска култура“.
Какво се случва с българските публики и с това поле в състояние на политическа, публична и житейска несигурност, при центробежно движение на културните гилдии, настъпление на глобалната популярна култура и революция в дигиталните технологии? Има ли преходът културни наследства и приложимо ли е към тях и понятието „национална класика“?
На тези въпроси търси отговор проф. Александър Кьосев в лекцията „Непреходната култура и културата на прехода“.

Това е заключителната лекция от поредицата „Култура на прехода“, инициирана съвместно с екипа на проекта „Преходът след 1989“. Нейната цел бе да анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение. Лектори в поредицата бяха доц. Михаил Груев, доц. Орлин Спасов, доц. Ани Бурова, проф. Камелия Николова, проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева, д-р Мария Василева и д-р Анета Василева.

Непреходната култура и културата на прехода | Лекция на проф. Александър Кьосев

„Поетеса, писателка, теоретичка, феминистка, култова преподавателка от 90-те до днес, четяща, разговаряща, протестираща, мистифицираща, играеща – всички роли, в които познаваме Миглена Николчина, преминават като през рефракционно огледало в поезията ѝ. И оттам отново се връщат, разроени, за да усилят реалността ни с езиците на поетическото. Защото „наличният свят […] е винаги недостатъчен и човек непрестанно […] се стреми да нарушава пределите му” – твърди Миглена в книгата си „Човекът-утопия“. И го доказва със собственото си писане – „изваяно от бунта срещу наличното“, но и задвижено от горивото на мечтата – радикален проект, в който човекът- утопия и действителният човек, макар и за миг, стават едно.“
--- Надежда Радулова
Продължаваме поредицата от срещи с разговор върху поезията на Миглена Николчина, воден от Надежда Радулова. Нейни събеседници са Биляна Курташева и Мария Калинова.

➡️ Поредицата POIESIS / POLEMOS цели да стимулира задълбочения публичен разговор върху българската поезия и нейните автори в последните десетилетия. Специфичният формат, в който един поет, писател, литератор или критик, представя по свой избор друг български поет, залага не само на компетентното, но и на лично ангажираното говорене. Това става в диалог с лично подбрани от представящия гости, като фокусът може да е върху цялото творчество, избран цикъл или дори една-единствена творба на поета, за когото се говори. В поредицата досега са били представяни Цочо Бояджиев, Иван Станев и Кирил Мерджански.

POIESIS / POLEMOS: Надежда Радулова за поезията на Миглена Николчина

Стефан Попов е доктор на New School for Social Research, Ню Йорк, с дисертация за Витгенщайн, и доктор на науките на Софийски университет с дисертация за Декарт. Има едногодишни специализации по международни наказателни трибунали (Виена, 1994), международна сигурност (Вашингтон, 1999), конституционна политика (Фрибур, 2003), публични политики (Виена, 2012). Автор е на десет книги, сред които „Витгенщайн. Аналитика на мистическото“ (2007), „Obiectum Purum. Увод във феноменологията на Рене Декарт“ (2014), „Публичен процес. Статии в 2 тома“ (2015), „Атлантис. Дезинтеграция на политически тела“ (2016), „Декарт и математизацията на света“ (2017), „Животът на кухите фрази. Критика на политически метафори“ (2020), „Риск. Концептуална рамка“ (2022), NATO’s Global Mission in the 21st Century (2002) както и на книга за спорт, „Модерна ски техника“ (2019). Директор на изследователския център РискМонитор. Професор по философия и социални науки в Нов български университет (до 2023).

---

Вече пет семестъра Културният център на СУ продължава лекционния цикъл „Бъдещето на либералната демокрация“, в който си задаваме въпроса имат ли валидност старите ценности в серията от последователни кризи, които преживяваме – информационното пресищане, постистината, пандемията, реалните войни. Лектори в поредицата досега са били някои от най-изявените фигури в областта като доц. Огнян Минчев, доц. Светослав Малинов, проф. Даниел Вълчев, гл. ас. Ружа Смилова, проф. Димитър Вацов, проф. Евгений Дайнов, Явор Сидеров, проф. Красимир Стоянов, Евгений Кънев, проф. Антоний Тодоров, Красимир Кънев, Калин Янакиев, Александър Кьосев и Красен Станчев, а нейни модератори: гл. ас. Ружа Смилова и проф. Александър Кьосев.

Либерално-демократичният полис: концептуални аспекти и исторически хоризонти | Проф. Стефан Попов

Доц. д-р Красен Станчев е философ и икономист, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в катедра „Публична администрация“ към Философския факултет на СУ.

–––
Вече пет семестъра Културният център на СУ продължава лекционния цикъл „Бъдещето на либералната демокрация“, в който си задаваме въпроса имат ли валидност старите ценности в серията от последователни кризи, които преживяваме – информационното пресищане, постистината, пандемията, реалните войни. Лектори в поредицата досега са били някои от най-изявените фигури в областта като доц. Огнян Минчев, доц. Светослав Малинов, проф. Даниел Вълчев, гл. ас. Ружа Смилова, проф. Димитър Вацов, проф. Евгений Дайнов, Явор Сидеров, проф. Красимир Стоянов, Евгений Кънев, проф. Антоний Тодоров, Красимир Кънев, Калин Янакиев и Александър Кьосев, а нейни модератори: гл. ас. Ружа Смилова и проф. Александър Кьосев.

Либералното несъзнавано и предсъзнавано | Лекция на доц. Красен Станчев

Дискусия с участието на: Красимира Буцева, Джулиан Шехириан, Лилия Топузова, Васил Владимиров, Венелин Шурелов, Даниела Колева, Борис Пантев
Модератор: Валентин Калинов

Мултимедийната и интерактивна инсталация „Съседите“, която ще представи България на Венецианското биенале тази година, се занимава с темата за политическото насилие и репресиите, извършени по време на комунистическия режим, и разглежда проблемното им наследство в настоящето. Чрез намерени обекти, видео- и звукова инсталация Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова разказват историите на онези, които са преживели българските лагери. Проектът, който е резултат от 20-годишна работа и е основан на 40 дълбочинни интервюта с оцелели, съчетава художествено изследване, устни истории, теренни проучвания, етнография и технологии. Следвайки този мултидисциплинарен подход, авторите пресъздават домовете, в които са се състояли интервютата, и така драматургично съживяват тези специфични материални и психологически пространства.
А тези пространства представляват форма на равносметка: публиката е поканена да ги обживее в качеството на свидетел на травмата, но също и на устойчивостта на оцелелите, на съпротивата им да бъдат заличени от историята – поканена да свидетелства именно за тяхното присъствие, за техния отказ да бъдат забравени. Светлините трептят, шевната машина оживява, кафемашината бавно вари кафе, а грамофонът накъсано свири и спира. Ембиънт звуците, извлечени от интервютата, изпълват стаите с финия шепот на ежедневието. Естествени материали (като камъни, вода и растения) от местата, където е извършвано насилие, са разпръснати, за да свържат визуално материалния свят на лагерите с домашните пространства, предавайки неуловимото просмукване на травматичната памет в ежедневието. Прожекциите от местата на лагерите се променят с преминаването на зрителите през пространството: първоначално представят подробно заснети, обширни пейзажи и празни сгради, а впоследствие кулминират с близки планове на осветени през нощта растения.
Дискусията се фокусира върху въпросите за отношението между възможното и невъзможното в паметта за травматичните събития, за границата, която разделя индивидуалното и колективното оцеляване на спомените, а също и за начина, по който съвременното визуално изкуство успява да представи неща, които за други дисциплини си остават все така непредставими.

„Съседите“ от Белене до Венеция: драматургия на травмата

ТУР: "Биофилия" на Калина Димитрова в Credo Bonum

Всички

Работете с нас

Съвместни събития

Културният център участва в организацията на вътрешни и външни събития, които отговарят на мисията му да популяризира университетската наука и да въвежда студентите в културния живот на столицата, да насърчава критическата рефлексия и да участва в обществените дебати. Изпращайте предложенията си за открити лекции, семинари, дискусии, представяния на художествена и научна литература, прожекции, музикални и сценични проекти, както и иновативни хибридни формати през формуляра на тази страница.

Виж повече

Стаж

Културният център на СУ предоставя възможност за стаж на студенти от Софийския университет. Стажът може да бъде краткосрочен, свързан с конкретен проект или събитие, или дългосрочен, в рамките един семестър, по време на който стажантът ще бъде цялостно въвлечен в създаването и осъществяването на културната програма на Центъра.

Виж повече

Контакти

Адрес / Офис

Факултет по Журналистика и масови комуникации

Понеделник – петък:
14.00 – 16.00 часа
02 9308 530
culturalcenter@uni-sofia.bg
Facebook

Адрес / Софийски университет

Ректорат на Софийски университет
/ фоайе на Северно крило /откъм ул. „Шипка“/

Понеделник – петък:
10.00 – 17.00 часа
Аула
Теaтрална зала Алма Алтер
Етаж 1 Галерия Алма Матер
Етаж 2 Огледална зала

Културен център на СУ

Начална страница