Начална страница

Програма

Виж всички

ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ ВЪРХУ РОМАНА

ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ ВЪРХУ РОМАНА

13 декември 2023, 18:30 ч.

Театрална зала на СУ

С участието на автора и проф. Николай Аретов, доц. Ани Бурова, доц. Димитър Камбуров, проф. Александър Кьосев, проф. Бойко Пенчев, проф. ...
Изкуството на барока: Заветът на Корели

Изкуството на барока: Заветът на Корели

10 декември 2023 г., 19:30 ч.

Аула на СУ

Концерт в рамките на фестивала „Изкуството на барока“
Култура на прехода Литературата в контекстите на прехода. Преходът в интерпретациите на литературата

Култура на прехода Литературата в контекстите на прехода. Преходът в интерпретациите на литературата

29 ноември 2023 г., 18:30 ч.

Театрална зала

Публична лекция на доц. Ани Бурова
Continuing a Photographer’s Legacy A Look Into the Ara Güler Archives and Research Center and the Ara Güler Museum

Continuing a Photographer’s Legacy A Look Into the Ara Güler Archives and Research Center and the Ara Güler Museum

24 ноември 2023, 18:30 ч.

Театрална зала на СУ

Лекция на Чагла Сарач, Туана Пулак и Ясемин Озюе от Музея „Ара Гюлер“ в Истанбул
МИСИРКОВ ЗА МИСИРКОВ Изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на преводача Борис Мисирков

МИСИРКОВ ЗА МИСИРКОВ Изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на преводача Борис Мисирков

23 ноември – 1 декември 2023

Галерия Алма Матер

Ателие

Виж в Ателие

По следите на преводача

По следите на преводача

ХРИСТО КАЛОЯНОВ

за изложбата „Мисирков за Мисирков“
ХАОТИЧЕН ИЗГРЕВ

ХАОТИЧЕН ИЗГРЕВ

ДЕСИСЛАВА ДИМОВА

за по-важното във визуалните изкуства през ноември 2023
Какво (не) искаме да поставим на фокус

Какво (не) искаме да поставим на фокус

 СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ

за по-важното във визуалните изкуства през ноември 2023
ЗА СВОБОДАТА, ЛИНИИТЕ ВЪРХУ КОЖАТА И ЕДНО АГЪНЦЕ

ЗА СВОБОДАТА, ЛИНИИТЕ ВЪРХУ КОЖАТА И ЕДНО АГЪНЦЕ

АКСИНИЯ ПЕЙЧЕВА

за по-важното във визуалните изкуства през ноември 2023
Изкуството като опит за подреждане на света Размисли върху проекта ЕЕ Тетрис на Борис Костадинов и Марта Джурина

Изкуството като опит за подреждане на света Размисли върху проекта ЕЕ Тетрис на Борис Костадинов и Марта Джурина

КАЛИНА ЦОНЕВА

за проекта ЕЕ Тетрис на Борис Костадинов и Марта Джурина

Списание Пирон

„Пирон“ е списание на Културния център на Софийския университет, посветено на наука и художествена култура. Създадено е през 2010 г. Изданието има интердисциплинарен характер и цели да създаде форум за новаторски явления в хуманитарните науки и за съвременни процеси в изкуствата; от специален интерес са междинните полета на творчески контакти между тях.

Списание Пирон

Видео

Културен център на Софийски университет

Културен център на Софийски университет
Публична лекция на доц. д-р Ани Бурова Какви са измеренията на прехода в България от гледната точка на литературата – върху този въпрос се фокусира доц. Ани Бурова в тази лекция от поредицата “Култура на прехода”. След като доц. Михал Груев очерта динамичните историко-политически рамки на прехода, а доц. Орлин Спасов направи обзор на медиите в този период, вниманието ни в това и следващите издания на серията ще се насочи към анализ на ситуацията в различните изкуства. Периодът след 1989 г. е много динамичен за българската литература. През призмата на проблематиката, свързана с прехода, лекцията проследява промените в нея и социалното ѝ битие. Коментирани са образите на времето след 1989 г. и на обществото на прехода, създавани в литературата през изминалите три десетилетия. Литературният разказ за близкото минало и съвременността е видян като алтернатива на този, произвеждан от медиите и масовите представи. Особено внимание е посветено на романа – жанр, традиционно свързан с осмислянето на исторически и социални преломи и следователно показателен за начина, по който литературата днес участва във формирането на разбиранията и паметта за прехода. Поредицата „Култура на прехода“, инициирана съвместно с екипа на проекта „Преходът след 1989“, анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение. В изданията ѝ до 24 април ще чуем още как киното, театърът, архитектурата и визуалните изкуства осмислят случилото се през последните 30 години. Ето и програмата на следващите лекции: ⚈ 20 декември 2023, 18.30 ч., Театрална зала | Проф. д.н. Камелия Николова: Образи на прехода в новата българска драма ⚈ 31 януари 2024, 18.30 ч., Театрална зала | Проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева: Образи на прехода в българското игрално кино ⚈ 28 февруари 2024, 18.30 ч., Театрална зала | Д-р Мария Василева: В дебрите на прехода – визуалните изкуства в търсене на изход ⚈ 27 март 2024, 18.30 ч., Театрална зала | Д-р Анета Василева: ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата: битка с модернизма, гаражна архитектура и мутробарок ⚈ 24 април 2024, 18.30 ч., Театрална зала | Проф. Александър Кьосев: Непреходната култура и културата на прехода … Лекциите от поредицата „Култура на прехода“ се осъществяват в рамките на научния проект „Преходът след 1989 г. – интерпретации на историческата промяна, социалния опит и културната памет в съвременната българска литература“, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ – МОН (договор № КП-06-Н40/7, 10.12.2019), с базова организация СУ „Св. Климент Охридски“.
Култура на прехода|Литературата в контекстите на прехода. Преходът в интерпретациите на литературата
Какви са заплахите срещу либералната демокрация? Отговор на този въпрос предлага проф. Калин Янакиев в публичната си лекция, част от поредицата на Културния център „Бъдещето на либералната демокрация“. Калин Янакиев е философ, богослов и културолог. Той е професор и преподавател във Философския факултет на Софийския университет по средновековна култура и християнска философия. Член е на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.) и главен редактор на сп. „Християнство и култура“. Автор е на множество книги, сред които „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“, „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“, „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“, „Философски опити върху самотата и надеждата“, „Светът на Средновековието“ и др. За поредицата: Имат ли валидност старите ценности в серията от последователни кризи, които преживяваме - информационното пресищане, постистината, пандемията, реалната война в Украйна? „Бъдещето на либералната демокрация“ е серия публични лекции на Културния център на СУ, в които търсим отговорите на тези въпроси и дискутираме с видни политолози, юристи, историци и философи. Лектори в поредицата досега са били някои от най-изявените фигури в областта като доц. Огнян Минчев, доц. Светослав Малинов, проф. Даниел Вълчев, гл. ас. Ружа Смилова, проф. Димитър Вацов, проф. Евгений Дайнов, Явор Сидеров, проф. Красимир Стоянов, проф. Антоний Тодоров, Красимир Кънев и др., а нейни модератори: гл. ас. Ружа Смилова и проф. Александър Кьосев.
Заплахите срещу либералната демокрация | Лекция на проф. Калин Янакиев
Появата на частни медии е ключова характеристика на промените след 1989 г. Какви са особеностите на нововъзникналия капиталистически пазар в тази сфера? Как той влияе върху политиките на информация? Какви са основните трансформации, наложени от възхода на консумативната култура? Кои очаквания не се реализират и защо? Отговори на тези въпроси търси доц. Орлин Спасов в публичната лекция на тема: "От социализъм към капитализъм - траектории на медиите след 1989 г.", част от поредицата "Култура на прехода". След въведението на доц. Михаил Груев това е второто събитие от новия лекционен цикъл на Културния център на СУ.
Култура на прехода | Орлин Спасов: От социализъм към капитализъм - траектории на медиите след 1989г.
Културният центьр на СУ стартира поредицата от срещи POIESIS / POLEMOS, с която цели да стимулира задълбочения публичен разговор върху българската поезия и нейните автори в последните десетилетия. Специфичният формат, в който един поет, писател, литератор или критик, представя по свой избор друг български поет, залага не само на компетентното, но и на лично ангажираното говорене "отвьтре". Това става в диалог с лично подбрани от представящия гости, като фокусь може да е върху цялото творчество, избран чикьл или дори една-единствена творба на поета, за когото се говори. Парвото от поредицата събития се проведе на 15 ноември в Театралната зала на СУ. В неговите рамки поетесата и преводач Боряна Кацарска говори за поезията на Цочо Бояджиев с акцент вырху последната му стихосбирка ,Ще произнасям само гласните"*. Нейни събеседници - заедно с автора и публиката - бяха Кристин Димитрова (поетеса, писателка), Марио Кръстев (режисьор, издател, продуцент) и Пенка Казанджиева (изкуствовед, график, сценичен дизайнер).
POIESIS / POLEMOS - Боряна Кацарска за поезията на Цочо Бояджиев
Част от поредицата „Бъдещето на либералната демокрация“. Евгений Кънев е финансист и доктор по икономика. Автор е на книгата „Публично-частно партньорство”, както и на множество други публикации на икономическа тема. Лекцията дава исторически и икономически контекст на политическите събития в България. Целта е да проследи как се формира пазарната икономика в България след 1989 г. и как тя влияе на политическия процес у нас в опита реално да се установи залегналата в Конституцията ни политическа система на либерална демокрация. Анализира се релацията икономика – политика и нейната динамика през различните фази на прехода като функция на геополитиката и отношенията между Русия и Запада. Накрая се прави опит за прогноза накъде върви България и факторите, от които зависи нейната посока. За поредицата: Имат ли валидност старите ценности в серията от последователни кризи, които преживяваме – информационното пресищане, постистината, пандемията, реалната война в Украйна? „Бъдещето на либералната демокрация“ е серия публични лекции на Културния център на СУ, в които търсим отговорите на тези въпроси и дискутираме с видни политолози, юристи, историци и философи. Лектори в поредицата досега са били някои от най-изявените фигури в областта като доц. Огнян Минчев, доц. Светослав Малинов, проф. Даниел Вълчев, гл. ас. Ружа Смилова, проф. Димитър Вацов, проф. Евгений Дайнов, Явор Сидеров, проф. Красимир Стоянов, проф. Антоний Тодоров, Красимир Кънев и др., а нейни модератори: гл. ас. Ружа Смилова и проф. Александър Кьосев.
Икономиката като фактор за либералната демокрация | Лекция на Евгений Кънев
От началото на прехода през 1989 г. изминаха повече от 30 години. И макар историците да обсъждат края му, в общественото съзнание той се възприема като вечно настояще. Затова Културният център на СУ, съвместно с екипа на проекта „Преходът след 1989“, започва цикъл публични лекции „Култура на прехода“. Това е опит за осмисляне на този период от дистанция, не само през обществено-политическите събития, а през културата, която го отразява и формира образа ни за него. В 8 лекции през годината ще проследим прехода в литературата, театъра, киното, визуалните изкуства, архитектурата, медиите, с водещи изследователи в тези полета. Началото ще постави доц. Михаил Груев със своята лекция ⚈ „Преходът в България и раждането на новата държавно-политическа система“ Историкът и председател на Държавна агенция „Архиви“ ще направи опит за систематизация на движещите сили на промените в България през 1989–1991 г., на хронологическите граници и интерпретативни рамки на българския преход. Лекцията ще разгледа разграждането на старите тоталитарни структури и формирането на новата политическа система, от състоянието на обществото в навечерието на промените и наследствата на т.нар. “възродителен процес” до ерозията на двуполюсния модел и възхода на различните популизми.
Култура на прехода | Михаил Груев: Преходът и раждането на новата държавно-политическа система
Тур и дискусия върху изложбата „Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена“ в галерия „Структура“, курирана от Грегор Янсен (куратор и дългогодишен директор на Kunsthalle Düsseldorf), част от поредицата РЕ-ТУР. Изложбата е част от проекта „Гореща линия“ на галерията, в която чуждестранни куратори и изкуствоведи работят с художници от българската сцена. В тура на Мария Василева и Марина Славова от „Структура“ надникваме в кураторските намерения и прочит на Грегор Янсен, а с дискутантите Николай Колев и Диана Попова търсим други гледни точки. *** РЕ-ТУР е инициатива на Културния център за всички, които искат да опознаят и осмислят съвременното изкуство. Посещаваме важни събития от софийския художествен календар, получаваме личен тур от авторите или кураторите им, а после с помощта на външен експерт обсъждаме видяното и търсим други гледни точки.
РЕ-ТУР: Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена
Тур и дискусия върху изложбата „Вместимост“ на Ивайло Аврамов в галерия „Васка Емануилова“; част от поредицата РЕ-ТУР. Това е първата от поредица намеси в галерийни пространства, замислени от автора. Неин фокус е архитектурен елемент – преградната стена между две експозиционни зали във „Васка Емануилова“, трансформирана и преди в изложбите на Симеон Симеонов и Кирил Кузманов. Работата на Ивайло Аврамов е визуално-аналитичен и едновременно експериментален процес, в чиято основа е въпросът за видимостта, съдържанието, присъствието и стойностите на материалното. Ивайло Аврамов работи в западноевропейските традиции на минимализма и арте повера от 60-те и 70-те години на ХХ в. и ги развива в едно собствено граматично-визуално поле, в което авторовото присъствие не е решаващо, но материята е оставена да заявява своите позиции. *** РЕ-ТУР е инициатива на Културния център за всички, които искат да опознаят и осмислят съвременното изкуство. Посещаваме важни събития от софийския художествен календар, получаваме личен тур от авторите или кураторите им, а после с помощта на външен експерт обсъждаме видяното и търсим други гледни точки.
РЕ-ТУР: Вместимост | Ивайло Аврамов. Изложба скулптура
Част от поредицата „Бъдещето на либералната демокрация“. Днешната демокрация е модерен политически режим, който черпи вдъхновение от античната демокрация. Общото между двете е, че демокрацията е управление, основано на едно фундаментално гражданско равенство. Модерната демокрация обаче произхожда от представителното управление, което постепенно ще се демократизира и превърне в управление на мнозинството. Поради произхода си демокрацията е под натиска на едно възлово противоречие, което може да бъде разрушително за нея: между социалното неравенство и властта на мнозинството. ⚈ За лектора Антоний Тодоров е професор в департамент „Политически науки“ на Нов български университет. Бил е гост-професор в Букурещкия университет, в Свободен брюкселски университет, Брюксел и в Бургундския университет (Дижон). Гост-преподавател във Франкофонското училище за администрация и управление. Член е на националния консултативен съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи и на УС на Международния център за социални науки в гр. Библос (Ливан). Някои от най-скорошните му публикации са „Извлякохме ли поуки от „възродителния процес“. В: Аврамов, Румен (съст. и ред.); „Насилствената асимилация на турците в България 1984-1989” (2019); La démocratie contre la tyrannie de la majorité. In: Delsol, Chantal et Giulio de Ligio (dir.); La démocratie dans l’adversité. Enquête internationale. Les Éditions du Cerf, Paris (2019); Bulgaria: The Failed Party System Institutionalization. In: Lisi, Marco (ed.); Party System Change, the European Crisis and the State of Democracy (Routledge Studies on Political Parties and Party Systems, 2018). ⚈ За поредицата Имат ли валидност старите ценности в серията от последователни кризи, които преживяваме – информационното пресищане, пост-истината, пандемията, реалната война в Украйна? „Бъдещето на либералната демокрация“ е серия публични лекции на Културния център на СУ, в които търсим отговорите на тези въпроси и дискутираме с видни политолози, юристи, историци и философи. Някои от гостите в първия семестър бяха доц. Огнян Минчев, доц. Светослав Малинов, професорите от Кингс Колидж Майкъл Гудман и Дейвид Джио, а лекторите през пролетта са проф. Евгений Дайнов, проф. Димитър Вацов, проф. Красимир Стоянов, проф. Антоний Тодоров и доц. Даниел Смилов.
Защо либералната демокрация е и социална | Лекция на проф. Антоний Тодоров

ТУР: "Биофилия" на Калина Димитрова в Credo Bonum

Всички

Работете с нас

Съвместни събития

Културният център участва в организацията на вътрешни и външни събития, които отговарят на мисията му да популяризира университетската наука и да въвежда студентите в културния живот на столицата, да насърчава критическата рефлексия и да участва в обществените дебати. Изпращайте предложенията си за открити лекции, семинари, дискусии, представяния на художествена и научна литература, прожекции, музикални и сценични проекти, както и иновативни хибридни формати през формуляра на тази страница.

Виж повече

Стаж

Културният център на СУ предоставя възможност за стаж на студенти от Софийския университет. Стажът може да бъде краткосрочен, свързан с конкретен проект или събитие, или дългосрочен, в рамките един семестър, по време на който стажантът ще бъде цялостно въвлечен в създаването и осъществяването на културната програма на Центъра.

Виж повече

Контакти

Адрес / Офис

Факултет по Журналистика и масови комуникации

Адрес / Софийски университет

Ректорат на Софийски университет
/ фоайе на Северно крило /откъм ул. „Шипка“/

  • Понеделник – петък:
    10.00 – 17.00 часа
  • Аула
  • Теaтрална зала Алма Алтер
  • Етаж 1 Галерия Алма Матер
    Етаж 2 Огледална зала