Начална страница

Програма

Виж всички

Последната цитадела изкуствен интелект, естетика и въображение

Последната цитадела изкуствен интелект, естетика и въображение

27 ноември 2024, 19.00

Театрална зала

Пърформанс и дискусия
СТЕНИ Фестивал за европейска солидарност

СТЕНИ Фестивал за европейска солидарност

октомври – декември 2024

Инициатива по случай 35-годишнината от падането на Берлинската стена

Концерт на Лора Маркова и Сион Найман

Концерт на Лора Маркова и Сион Найман

15 ноември 2024, 19.30

Аула на Софийския университет

В рамките на „Европейски музикален фестивал“ – 2024
Що е климатична справедливост?

Що е климатична справедливост?

28 октомври 2024, 18.00

Огледална зала, СУ

Кръгла маса с участието на Валентина Кънева, Зорница Спасова, Милена Статева, Симеон Матев, Стоян Ставру. Модератор Огнян Касабов
Полет на фантазията Изкуството на барока

Полет на фантазията Изкуството на барока

23 октомври 2024, 19.30

Аула на Софийския университет

В програмата: Матеис, Пандолфи-Меали, Шмелцер

Ателие

Виж в Ателие

Материал

Материал

ХРИСТО КАЛОЯНОВ

обзорно за Аарон Рот
Berlin Art Week: периферията в центъра

Berlin Art Week: периферията в центъра

ЛЮБОСЛАВА ХРИСТОВА
Археология на пърформанса За изложбата на Боряна Петкова „Без кръвни връзки“ в САМСИ

Археология на пърформанса За изложбата на Боряна Петкова „Без кръвни връзки“ в САМСИ

НОРА ГОЛЕШЕВСКА

Мебелите на идеологията

Мебелите на идеологията

ВЕРА МЛЕЧЕВСКА

Авишай Коен и дълбокото цяло на моженето

Авишай Коен и дълбокото цяло на моженето

ДИМИТЪР КАМБУРОВ

за концерта на Авишай Коен Трио в рамките на Plovdiv Jazz Summer 2024

Списание Пирон

„Пирон“ е списание на Културния център на Софийския университет, посветено на наука и художествена култура. Създадено е през 2010 г. Изданието има интердисциплинарен характер и цели да създаде форум за новаторски явления в хуманитарните науки и за съвременни процеси в изкуствата; от специален интерес са междинните полета на творчески контакти между тях.

Списание Пирон

Видео

Културен център на Софийски университет

Културен център на Софийски университет
90-те са най-политическото десетилетие в постсоциалистическата история на България, но архитектурно те завършват със събарянето само на една тоталитарна сграда ­– при това празна гробница, и то сред бурни дебати. В същото време, всичко, което е българската архитектура днес, е функция на прехода и на 90-те. Как се получава така? Лекцията „ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата: битка с модернизма, гаражна архитектура и мутробарок“ на д-р арх. Анета Василевa разглежда малките сгради, но и големите архитектурни процеси, които започват именно през това десетилетие и влияят драматично на градската среда и до днес. Това е седмото събитие от лекционния цикъл на Културния център на СУ, озаглавен „Култура на прехода“, инициирана съвместно с екипа на проекта „Преходът след 1989“. Поредицата анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение.
Култура на прехода | Анета Василева: ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата
🟨 На 11 ноември 1989 г. забележителният руски виолончелист Мстислав Ростропович изнася пред рушащата се Берлинска стена импровизиран концерт: сред отломките около Чекпойнт Чарли той изпълнява няколко сюити на Йохан Себастиан Бах. Оттогава това изпълнение на великото музикално наследство на Европа е символ на победата на свободния творчески дух над стените и всички диктатури. ▓ Тридесет и пет години по-късно Бах отново прозвуча пред парче от Берлинската стена, този път в София, в изпълнение на българския виртуоз проф. Анатоли Кръстев - специален пърформънс в рамките на СТЕНИ | Фестивал за европейска солидарност. 🧱 С тези моменти от РОСТРОПОВИЧ СРЕЩУ СТЕНАТА изпращаме първото издание на Фестивала, посветено на 35-годишнината от падането на Берлинската стена. Благодарим на публиката, на всички гости - лектори, писатели, музиканти, художници, както и на нашите над 20 български и международни партньори, за участието, подкрепата и най-вече - солидарността! 🟨 Избрани изложби от програмата продължават и през следващата година. През 2025 в специален брой на списание ПИРОН ще излязат и докладите от СТЕНИ | Международна конференция, която събра водещи изследователи от хуманитарните и социалните науки в София. https://walls.culturecenter-su.org/ #walls #solidarity #solidaritythroughculture #festival #berlinwall **** Пърформънсът "Ростропович срещу Стената" е осъществен с подкрепата на Столична община Видео: Калина Стоянова и Ханис Багашов Фестивалът за европейска солидарност се организира от Културния център на Софийския университет и сдружение „Център за четене и култура“ и се осъществява с подкрепата на Фондация "Америка за България", Столична община, Фондация "Фридрих Науман", Френски институт в България и Полски институт в София
Ростропович срещу Стената | Проф. Анатоли Кръстев | 11.11.2024
Като част от СТЕНИ | Фестивал за европейска солидарност Културният център на Софийския университет продуцира създаването на видеолекция за ученици, посветена на 35-годишнината от падането на Берлинската стена. Лекцията се предоставя за свободно ползавне от всички учители в столицата и страната като помощно средство за провеждането на дискусии върху темата в часовете по гражданско образование и философия. Лектори: проф. Светослав Малинов (ръководител на катедра „Политология“, ФФ, СУ) и проф. Александър Кьосев (директор на Културния център на Софийския университет) Автор на видеото Калин Серапионов С подкрепата на програма „Култура“ на Столична община. https://walls.culturecenter-su.org/
„... Бяхме убедени, че Берлинската стена е вечна като Китайската...“
🟨 СТЕНИ | Фестивал за европейска солидарност e инициатива, посветена на 35-годишнината от падането на Берлинската стена, която обединява над 20 събития и български и международни партньори в богата програма от октомври до декември 2024 г. 🧱 Защо през 1989 г. бутахме стени, а днес изглежда, че навсякъде никнат прегради? Ще търсим отговор на този въпрос с помощта на едноименната международна конференция "Стени" с участието на водещи български и европейски политолози и историци, както и в дискусии, изложби, концерти, разговори и пърформанси с учени, художници, журналисти, дипломати, писатели и музиканти! Вижте пълната програма тук: https://walls.culturecenter-su.org/ ⚈ ⚈ ⚈ Фестивал за европейска солидарност и международна конференция „Стени“ се осъществяват с подкрепата на фондация „Америка за България“. Събитията се реализират с подкрепата на Столична община, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, фондация „Фридрих Науман“. Партньори на събитието са Френски институт в България, Полски институт в София, Гьоте-институт България, РЦСИ „Топлоцентрала“, галерия „Топлоцентрала - Куб“,, фондация „Прочети София“, „Литературни срещи“, АГИТПРОП, фондация „Бахово общество в България“, фондация „Луксуриа Еуропае“, Sofia Information Integrity Forum, Нов български университет, галерия „Синтезис“, Киномания, фондация „Имам идея“, Национален дворец на културата, фондация „Софийски дискусионен форум“, издателство „Прозорец“, издателство „Жанет 45“, издателство „НИКЕ“, Държавен културен институт, ИСИ-София, Портал Култура и списание „Култура“. Със съдействието на: Бюрото на Европейския парламент в България, Посолство на Федерална република Германия в София, Посолство на Румъния в Република България, Посолство на Украйна в Република България. ⚈ Фестивал за европейска солидарност и международната конференция „Стени“ се организират от Културен център на СУ и сдружение „Център за четене и култура“.
СТЕНИ | Фестивал за европейска солидарност
📌 Дебат от поредицата „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ на Културния център на СУ 🔴Градската инфраструктура може да бъде едновременно мост и бариера, а привидно деполитизираният ѝ статут е в конфликт с потенциала ѝ да ограничава или насърчава икономическата мобилност на определени общности и места. Картографираният вот на местните избори в София (2023) се оказа разделен от жп линия, превръщайки инфраструктурното разделение в политическо. 🔴 Петият разговор от серията „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ разглежда как институционалните предразсъдъци се материализират в градоустройствените политики и как инфраструктурата се превръща в средство за потвърждаване, а не за преодоляване на икономическите и социални неравнопоставености. Модератор е арх. Слава Савова, а нейни събеседници бяха: - арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столична община - Гергин Борисов, общински съветник от ПП Спаси София - арх. Емил Христов, урбанист, “Екипът на София” - проф. Надежда Илиева, географ, НИГГГ-БАН - д-р Христо Панчев, координатор, Грийнпийс ––– Поредицата на Културния център на СУ „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ цели да извади разговора за архитектура и градоустройството от тесния кръг на професионалните среди и да насърчи диалога между граждани, активисти и експерти.
РЕ-ТУР: Градът на фокус | Инфраструктурни връзки и социални разделения
🔴 През изминалите няколко години обществените минерални бани са обект на засилен интерес – от една страна, благодарение на достъпа до проектно финансиране за недвижимо културно наследство, и от друга, благодарение на дейността на активисти за опазването им. Въпреки това повечето бански постройки в столицата днес продължават да пустеят, а най-старата от тях – османската баня в Княжево – е под риск да бъде разрушена, отстъпвайки място на транспортна инфраструктура. Този дебат поставя въпроса как измерваме „стойността“ на архитектурното наследство, как градът опазва природното наследство на минералните извори и защо грижата за него е обвързана с инфраструктурите, които го правят достъпно. 🔴 Серията на Културния център на СУ „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ има за цел да извади разговора за архитектура и градоустройството от тесния кръг на професионалните среди и да насърчи диалога между граждани, активисти и експерти. 👥 Модератор на поредицата е арх. Слава Савова, а нейни събеседници на 8 май бяха: – Ивайло Захариев, архитект, Българска асоциация за термално наследство – Иво Анев, икономист, Екипът на София – Никола Барбутов, заместник-кмет, „Европейски политики, международна дейност и туризъм“, Столична община – Любомир Пейчев, архитект, участник в курс по опазване на недвижимо културно наследство към НИНКН и Център за висши науки „Шайо“ (2022-2024) – Любо Стефанов, активист, сдружение „Княжевецъ“
РЕ-ТУР: градът на фокус | Минералните бани на София
Този път в поредицата POIESIS / POLEMOS разглеждаме не един, а трима поети: Силвия Чолева, Яна Букова и Марин Бодаков. Изборът е на водещия - композитора Георги Арнаудов, а негов събеседник е Кирил Василев. ➡️ POIESIS / POLEMOS е серия, посветена на задълбочения разговор върху българската поезия от последните десетилетия. Специфичният формат, в който един поет, писател, литератор или критик, представя по свой избор друг български поет, залага не само на компетентното, но и на лично ангажираното говорене. В поредицата досега са били представяни Цочо Бояджиев, Иван Станев, Кирил Мерджански и Миглена Николчина. За своя разговор Георги Арнаудов е избрал заглавието ГРАНИЦИТЕ (И СРЕДАТА) НА ПОЕЗИЯТА Когато поставям по този начин темата и избирайки тези знакови за съвременната българска поезия имена и фигури от културния ни живот, аз залагам няколко основни неща за обсъждане: Първо очертаването на границите на това понятие, така както можем да го разбираме днес, в една епоха на медии и социални мрежи и на съвместно съществуване на различни разбирания за това какво е поезия. Аз различавам най-общо три основни групи: тази на виртуалната графоманска поезия с нейния захаросан свят, тази на конюнктурните стихотворци, следващи посоката на минимално съпротивление на материала и максимално публично одобрение, и накрая тази на създаващите съвременно поетично слово автори, които изследват и, макар и трудно, видоизменят света около нас. На второ място ще си позволя да разширя понятието поезия с връщането му към античното poïeo (ποιέω) – правя, разбирано като действието или процеса на създаването на нещо. Хайдегер нарича poiesis „раждането“ и дава примерите за цъфтежът на цвета, излизането на пеперуда от пашкула и падането на водопад, когато снегът започне да се топи, а разглежданите от мен тази вечер автори са великолепен пример за това. Третата тема, която аз поставям с такова заглавие, е тази за състоянието на средата, в която се развива това „изкуство на правенето“ – у нас, а и по света, т.е. темата за културната среда с всичките й важни подтеми: създаването и подхранването на културна общност, медийният фон, изкуственият интелект като инструмент или заплаха. – Георги Арнаудов
POIESIS / POLEMOS: Силвия Чолева, Яна Букова, Марин Бодаков
🔴 Вторият дебат от поредицата „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ насочва вниманието към темата за междублоковите пространства в столицата и въпроса за мястото на природата в града. Изчезващите зелени пространства на София са един от симптомите на нейното хаотично разрастване през изминалите няколко десетилетия. Разделени между неприкосновеността на частната собственост и икономическите интереси в сектора на недвижимите имоти, тези изоставени „градски природи“ обитават ничията земя на административни процедури, докато грижата за тях най-често остава неглижирана. 🔴 Серията на Културния център на СУ „РЕ-ТУР: Градът на фокус“ има за цел да извади разговора за архитектура и градоустройството от тесния кръг на професионалните среди и да насърчи диалога между граждани, активисти и експерти. 👥 Модератор на поредицата е арх. Слава Савова, а нейни събеседници на събитието са: – ас. д-р Елица Станоева, историк (Институт по философия и социология при БАН) – арх. Симеон Малинов, ландшафтен архитект (Екипът на София) – Асен Ненов, еколог (Институт кръгова икономика)
РЕ-ТУР: Градът на фокус | Междублоковите пространства: запустелите поляни на обществения живот
Има ли в българския преход нещо непреходно? Това е въпрос за културните наследства, който последните тридесет години са ни оставили, както и за това доколко те са ценни. Може би е неочаквано, но отговорът на този въпрос е свързан не само с постиженията, които имат българските творци, но и с културното ниво на техните публики, както и със състоянието на институционалното и комуникационното поле, наречено „българска култура“. Какво се случва с българските публики и с това поле в състояние на политическа, публична и житейска несигурност, при центробежно движение на културните гилдии, настъпление на глобалната популярна култура и революция в дигиталните технологии? Има ли преходът културни наследства и приложимо ли е към тях и понятието „национална класика“? На тези въпроси търси отговор проф. Александър Кьосев в лекцията „Непреходната култура и културата на прехода“. Това е заключителната лекция от поредицата „Култура на прехода“, инициирана съвместно с екипа на проекта „Преходът след 1989“. Нейната цел бе да анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение. Лектори в поредицата бяха доц. Михаил Груев, доц. Орлин Спасов, доц. Ани Бурова, проф. Камелия Николова, проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева, д-р Мария Василева и д-р Анета Василева.
Непреходната култура и културата на прехода | Лекция на проф. Александър Кьосев

ТУР: "Биофилия" на Калина Димитрова в Credo Bonum

Всички

Работете с нас

Съвместни събития

Културният център участва в организацията на вътрешни и външни събития, които отговарят на мисията му да популяризира университетската наука и да въвежда студентите в културния живот на столицата, да насърчава критическата рефлексия и да участва в обществените дебати. Изпращайте предложенията си за открити лекции, семинари, дискусии, представяния на художествена и научна литература, прожекции, музикални и сценични проекти, както и иновативни хибридни формати през формуляра на тази страница.

Виж повече

Стаж

Културният център на СУ предоставя възможност за стаж на студенти от Софийския университет. Стажът може да бъде краткосрочен, свързан с конкретен проект или събитие, или дългосрочен, в рамките един семестър, по време на който стажантът ще бъде цялостно въвлечен в създаването и осъществяването на културната програма на Центъра.

Виж повече

Контакти

Адрес / Офис

Факултет по Журналистика и масови комуникации

Адрес / Софийски университет

Ректорат на Софийски университет
/ фоайе на Северно крило /откъм ул. „Шипка“/

  • Понеделник – петък:
    10.00 – 17.00 часа
  • Аула
  • Теaтрална зала Алма Алтер
  • Етаж 1 Галерия Алма Матер
    Етаж 2 Огледална зала