Програма

Виж всички

50 години джаз в университета

12 и 25 май 2020

Театрална зала

Джаз вечери

РЕ-ТУР Симеон Симеонов. Противодействия

21 май 2022, 16 ч.

Галерия “Структура”

Тур и дискусия за изложбата

Лицата на науката Проф. Весела Генова: Театърът на Молиер – актуален или анахроничен

14 май 2022, 16.30 ч.

Онлайн в каналите на културния център

Публична лекция

Лицата на науката Проф. Даниела Колева: Война и дипломация на терена на паметта

30 април 2022, 16.30 ч.

Онлайн в каналите на Културния център

Публична лекция

Либералната демокрация: Исторически превъплъщения и перспективи за бъдещето

27 април 2022, 18.30 ч.

Нова конферентна зала и онлайн в канала на центъра във фейсбук

Лекция на доц. Огнян Минчев

Ателие

Виж в Ателие

„Карай колата ми“ с любов и внимание

САВИНА ПЕТКОВА

за тазгодишния носител на Оскар за най-добър международен филм

Илюзия за комедия

ЛЮБОСЛАВА ХРИСТОВА

за постановката „Илюзии“ на реж. Младен Алексиев по текст на Иван Вирипаев

„Електра“ на Юрсенар и пътят ѝ към българската сцена

ФРАНЧЕСКА ЗЕМЯРСКА

Изкуството е/не е активизъм Теми и противоречия в изложбата „Ние сме/бяхме природа“ на Боряна Венциславова

ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА

ГРОБИЩЕ ЗА УТОПИИ ИЛИ ГРАД ЗА ХОРАТА?

арх. АНЕТА ВАСИЛЕВА

за инсталацията на Венелин Шурелов „Един човек“

Списание Пирон

„Пирон“ е списание на Културния център на Софийския университет, посветено на наука и художествена култура. Създадено е през 2010 г. Изданието има интердисциплинарен характер и цели да създаде форум за новаторски явления в хуманитарните науки и за съвременни процеси в изкуствата; от специален интерес са междинните полета на творчески контакти между тях.

Видео

Културен център на Софийски университет

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3LlJ1a2k0OVI5X1d3

През 2022 г. честваме 400 години от рождението на Жан-Батист Молиер, една от най-важните фигури в историята на театъра и френската култура. Актуален или анахроничен е неговият театър днес? За това ще говори проф. Весела Генова от катедра “Романистика” на Факултета по класически и нови филологии в следващото издание на “Лицата на науката”.

Гледайте лекцията й от 16.30 ч. на 14 май и след това!

Весела Генова е преводач и професор в катедра “Романистика” на ФКНФ, където преподава литература на френското Средновековие и Класицизма и различни дисциплини, свързани с превода. Изследователските й интереси са в областта на старата френска литература и особено културата на смеха. Сред многото й публикации са монографиите “Играта във френските средновековни фарсове”, “Еволюция на смешното във френската класицистична комедия от XVII век” и “Места и функции на театралността в драматичните текстове на Молиер”.

"Лицата на науката” е серия от публични видеолекции, в които видни учени от Софийския университет представят работата си за широка аудитория. Вижте останалите издания на поредицата в плейлиста и ни последвайте за още.

Лицата на науката | Проф. Весела Генова: Театърът на Молиер – актуален или анахроничен?

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3LlJ1a2k0OVI5X1d3

Ден на Европа или Ден на победата? От години проф. Даниела Колева, ръководител на катедра “История и теория на културата” в СУ, изследва представата за 9 май и една конкретна нейна проява: шествието “Безсмъртен полк” в Русия и отгласът му у нас. В онлайн лекцията си за “Лицата на науката” тя проследява трансформацията на тази местна инициатива в “глокална” и новите значения, послания и цели, които придобива в различни контексти - включително българския. Гледайте я от 16.30 ч. на 30 април и след това!

Проф. Даниела Колева е културолог с интереси в областта на устната история, всекидневието и антропологията на социализма и един от най-видните изследователи на паметта ни за него. В книгата си “Белене - място на памет” тя събира резултатите от едно от най-мащабните теренни изследвания, свързани с лагера на остров Персин. Последната й книга - Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма", излезе през 2020 г.

"Лицата на науката” е серия от видеолекции, в които видни учени от Софийския университет представят работата си за широка аудитория. Вижте и останалите лекции в плейлиста и ни последвайте тук и на https://www.facebook.com/CultureCentreSU/

Повече за "Лицата на науката": https://culturecenter-su.org/licata-na-naukata/

Лицата на науката | Проф. Даниела Колева: Война и дипломация на терена на паметта

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3LmctZHBLd0tDRDlJ

Що е то фолклорна икономика? Следващият лектор в "Лицата на науката" е доц. Красен Станчев - философ и икономист, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в катедра "Публична администрация" към Философския факултет на СУ. Гледайте лекцията му от 16 ч. на 16 април и след това тук и в каналите на Културния център във "Фейсбук" https://bit.ly/368EV2A и на нашия сайт: https://culturecenter-su.org/

"Лицата на науката” е серия от публични видеолекции, в които видни учени от Софийския университет представят работата си за широка аудитория.

Повече за поредицата: https://culturecenter-su.org/licata-na-naukata/

Лицата на науката | Доц. Красен Станчев: Фолклорна икономика - дефицит, инфлация и преход

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3LjNteVQwNlA0VTF3

В следващото издание на "Лицата на науката" доц. Алексей Кальонски от Историческия факултет на СУ прави опит за представяне на историята като научна дисциплина и поле на постоянен дебат за миналото в контекста на неизбежните филтри на съвременността.

Алексей Кальонски е доцент в катедрата по Нова и съвременна история към Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е специализант и лектор във Франция, Норвегия и Турция. Преподава история на Русия, Евразия и Източна Европа, история на Османската империя, история и култура на малцинствени групи, миграции и номадски общества. Автор е на около 40 статии и студии, публикувани на български, английски, турски и гръцки език, и на три книги: Юруците, София: Просвета, 2007 (второ допълнено и преработено издание на английски език: Yürüks in the Ottoman Balkans, Sofia: American Research Center in Sofia/Gutenberg, 2020); „Възродителният процес“. Мюсюлманските общности и комунистическият режим: политики, реакции и последици. София: CIELA, 2008 (съавтор Михаил Груев); Communities, Identities and Migrations in Southeast Europe. Collected Articles. Sofia: Anamnesis, 2014 – www.anamnesis.info.

"Лицата на науката” е серия от публични видеолекции, в които видни учени от Софийския университет представят работата си за широка аудитория. Вижте и останалите лекции от поредицата в плейлиста и ни последвайте тук и на facebook.com/CultureCentreSU

За "Лицата на науката": https://culturecenter-su.org/licata-na-naukata/

Лицата на науката | Доц. Алексей Кальонски: Историята между реконструкцията и деконструкцията

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3LjFqR2xqYUVfSWJB

В осмата лекция от поредицата "Лицата на науката" проф. Лаура Димитрова от катедра „Визуални изкуства“ на Факултета по науки за образованието и изкуствата в СУ представя българския художествен текстил, който заема достойно място на световната арт сцена още от 60-те години на ХХ век. Лекцията поставя акцент върху постмодерните тенденции в творчеството на съвременни български художници, работещи в областта на текстилното изкуство.

"Лицата на науката” е серия от публични видеолекции, в които видни учени от Софийския университет представят работата си за широка аудитория. Вижте останалите лекции в плейлиста и ни последвайте тук и на facebook.com/CultureCentreSU

Лаура Димитрова е доктор на науките, професор в катедра „Визуални изкуства“ на Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавател по дисциплините „Декоративни изкуства и комбинаторика“, „Теория на художествения образ“, „Стилизация и орнамент“.

Професионалните ѝ интереси са в областта на съвременното изкуство, като се изявява едновременно и като художник, и като изследовател. Има множество участия в индивидуални и групови изложби, в арт симпозиуми и в различни проекти в страната и в чужбина. Автор е на две монографии „Постмодерният орнамент“ и „Постмодерни тенденции в българското текстилно изкуство“, както и на статии и студии, публикувани в специализирани научни издания. Присъдени са ѝ множество национални и международни награди в областта на визуалните изкуства.

Лицата на науката | Проф. Лаура Димитрова: Българското “текстилно” изкуство в постмодерната ситуация

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3LmlTNWdXNGdhZTVj

Пандемията от дезинформация прилича на пандемията от Ковид-19: засегнати са всички, но не всички са уязвими в еднаква степен; в собственото ни мислене съществуват предпоставки, за които „шиповият протеин“ на дезинформационния вирус лесно се закача; вредната информация непрекъснато мутира и затова е трудно да се имунизираме чрез представянето на верните факти. И все пак, срещу коронавируса получихме ваксини, а вече и лекарства. Има ли защита или ефективно лечение срещу заразата с дезинформация?

Д-р Ралица Ковачева е доцент в катедра „История и теория на журналистиката“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител на профил „Международна журналистика“ и магистърска програма „Международна журналистика“. Публикувала е книгите „Новините от света. За смисъла и ползите от международната журналистика“ (2020), „Медиатизираното измерение на външната политика“ (в съавторство с Мария Нейкова, 2017) и „Център и периферия на европеизираните публични сфери“ (2017). Журналист с дългогодишна практика, от май 2021 г. редактор на независимата платформа за проверка на фактите Factcheck.bg.

"Лицата на науката” е серия от публични видеолекции, в които видни учени от Софийския университет представят работата си за широка аудитория. Вижте и останалите лекции от поредицата и ни последвайте тук.

Лицата на науката | Доц. Ралица Ковачева: Дезинформационната пандемия: има ли защита или лекарство?

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3LlVYdGo2dlc4WTRn

В последното издание на "Лицата на науката" за тази година наш гост е любимият на поколения студенти преподавател проф. Райчо Пожарлиев. Той ще говори по темата, превърнала се в негова визитна картичка - философия на храненето. Очаквайте лекцията му тази събота, 4 декември, от 16.30 ч.

Проф. Пожарлиев е философ, дългогодишен преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", ПУ "Паисий Хилендарски" и НБУ, автор на учебници и учебни по философия за средния курс, на множество студии и статии, както и на книгата „Философия на храненето” - културно-историческо и антропологическо изследване на храната.

"Лицата на науката” е серия от публични видеолекции, в които видни учени от Софийския университет представят работата си за широка аудитория. Поредицата се завръща в началото на новата година - дотогава вижте шестте лекции от есенния сезон в този плейлист и не забравяйте да ни последвате тук или на https://www.facebook.com/CultureCentreSU.

Лицата на науката | Проф. Райчо Пожарлиев: Човешкото хранене и философията

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3Lm0ya1U2dUVtUFQ0

Знаете ли, че капките биха могли да бъдат триъгълни, шестоъгълни и дори с дупка по средата? Това откритие на д-р Диана Чолакова и екип от Факултета по химия и фармация в СУ предизвика сериозен отзвук след публикациите им в редица престижни научни журнали, а хипотезите от продължаващото им изследване ще бъдат тествани на Международната космическа станция.

Какво всъщност означава това и защо е важно? Това ще ни разкажат д-р Диана Чолакова и колегите й д-р Соня Цибранска, д-р Жулиета Вълкова и Десислава Глушкова в следващата лекция от поредицата "Лицата на науката", озаглавена "Тайният живот на капките".

"Лицата на науката” е серия от публични видеолекции, в които видни учени от Софийския университет представят работата си за широка аудитория. Вижте всички лекции от поредицата и ни очаквайте всяка събота от 16.30 ч.!

***
За лекторите: Д-р Диана Чолакова е постдокторант в Катедрата по инженерна химия и фармацевтично инженерство и хоноруван преподавател във ФХФ. Занимава се с тази тема от трети курс на бакалавърската си степен, като работата й последователно е отличавана с редица награди и финансиране за научни изследвания. Съавтор е на 17 научни публикации в списания с импакт фактор. Темата представя заедно със своите колеги в катедрата - постдокторантите д-р Жулиета Вълкова и д-р Соня Цибранска, както и Десислава Глушкова, която е магистър.

Изследването по проект RotaActive на тема "Фазови преходи с ротаторни фази в капки: нов подход за създаване на активни микро- и наночастици", е финансирано от Фонд научни изследвания по програма ВИХРЕН (Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука):
https://www.lcpe.uni-sofia.bg

Ако искате да се занимавате със сходни научни въпроси, Факултетът по химия и фармация предлага следните специалности: бакалавър "Инженерна химия и съвременни материали" и магистърските програми "Дисперсни системи в химичните технологии" и "Козметика и битова химия".

Лицата на науката | Д-р Диана Чолакова и екип: Тайният живот на капките

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3LnhxbzI3MG00S2l3

Кураторските турове и дискусии от инициативата „РЕ-ТУР“ продължават през есента на 2021 г. с изложбата „КРИСТО И ЖАН-КЛОД. ЖИВОТ=ТВОРБИ=ПРОЕКТИ“ в Софийска градска художествена галерия. Турът води Гергана Мудова, а в дискусията с публиката участват Лъчезар Бояджиев, Кирил Василев и Александър Кьосев.

„РЕ-ТУР“ е проект на Културния център на Софийския университет, чиято цел е да развива публика и да насърчи разговора за съвременно изкуство.

РЕ-ТУР: "КРИСТО И ЖАН-КЛОД. Живот=Творби=Проекти"

YouTube Video VVUwNV85UXltSVBENzE3SGxqMWNWRWp3Lk5pekkyUllJMm5n

ТУР: "Биофилия" на Калина Димитрова в Credo Bonum

Всички

Работете с нас

Съвместни събития

Културният център участва в организацията на вътрешни и външни събития, които отговарят на мисията му да популяризира университетската наука и да въвежда студентите в културния живот на столицата, да насърчава критическата рефлексия и да участва в обществените дебати. Изпращайте предложенията си за открити лекции, семинари, дискусии, представяния на художествена и научна литература, прожекции, музикални и сценични проекти, както и иновативни хибридни формати през формуляра на тази страница.

Виж повече

Стаж

Културният център на СУ предоставя възможност за стаж на студенти от Софийския университет. Стажът може да бъде краткосрочен, свързан с конкретен проект или събитие, или дългосрочен, в рамките един семестър, по време на който стажантът ще бъде цялостно въвлечен в създаването и осъществяването на културната програма на Центъра.