ПРОБЛЕМНО ПОЛЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

Това заглавие, което до известна степен продължава тематиката от конференцията в Априлци през 2011 г. („Модели за мислене на бъдещето”), е реплика към известната статия на Лиотар „Времето днес”. В нея се предполага, че централна функция на пазара е да неутрализира бъдещето, да го предвижда като сигурно и безсъбитийно, използвайки не въображението, а формите на еквивалентна размяна между производство, време и информация. В този смисъл изглежда, че днешната безалтернативна доминация на пазара е свързана с ограничаване функциите на въображението и поглъщането му в днес – сигурния презентизъм на настоящето.
От друга страна настоящият глобален и неолиберален пазар не може да функционира без реклама, съблазнителни образи и brand marks – силно медиализиран, той до голяма степен е пазар на фантазми – комодифицирани продукти на въображението. От трета страна обаче, невидимите електронни потоци от капитали сякаш са отвъд традиционното въображение и изискват някакво нова способност за представяне. Къде се намираме тогава днес – в точката на смъртта на въображението или напротив, в най-върховото му царство? Това открива интердисциплинарна проблематика, която накратко ще представим така:

• Понятието за въображение – исторически промени, исторически форми и функции на въображението. Възможна ли е културна история на въображението?
• Съвременни психологически, когнитивни и психоаналитични изследвания върху въображението. Въображението и другите функции на психиката. Познание, съзнание, несъзнавано и въображение. Въображаемо и символическо.
• Време и въображение: Как се променя социалното време днес, как влияе темпоралният презентизъм и ускорен, интензифициран, „клипов” ритъм върху формите и функциите на въображението?
• Въображение и политика: В състояние ли сме да си представим бъдещето, какви форми на политическо въображение са възможни днес: разликата между утопия, прогноза, сценарий, алтернатива и пр.
• Въображение и пазар: формите на комодификация на въображението. Каква е ролята на финансовите и фондовите пазари за развитие и/или деградация на въображението.
• Въображение и риск: дали управлението на риска е управление и на въображението?
• Производство и потребление на фантазми, ролята на маркетинга и рекламата.
• Въображение и социалност. Ако днес има криза на въображението, влияе ли тя върху социалната тъкан – дали преходът към глобални, динамични мрежови и дигитални структури не разрушава „въображаемите общности”, нациите и националните държави? В състояние ли сме да си представяме глобални колективи, как го правим? Как да тълкуваме реакцията срещу глобализацията на съвременните национализми, какво е тяхното въображение? В какво отношение се намират „мрежите” и въображението?
• Градът и въображението: градът като екран и/или interface на пазарни, политически, субверсивни фантазми. Ролята на „екрана”, структуриращата функция на градската видимост/невидимост. Съвременните „потайности” на града и въображението, форми на съвременните градски фантазми. Съвременна архитектура и урбанистика: между калкулации, конвенции и въображение.
• Културни употреби на въображението днес – употреби, злоупотреби на въображението, социални и културни практики. Помага ли визуализацията, дигитализацията и интерактивния културния режим на комуникация на въображението или го блокира? Въображението днес между визуални, дигитални и печатни културни практики и грамотности. Въображението между места и „не-места” – утопизми, дистопизми, хетеротопизми, граници и лимеси.
• Публичност, медии и въображение: дали и как промяната в публичността е свързана с промяната във формите на въображение. В какво отношение са медиализацията и дигитализацията към въображението и неговите употреби?
• Морал и въображение: има ли роля съвременното въображение при формулиране и удържане на норми?
• Религия, секуларизация, десекуларизация и въображението. Форми на съвременен религиозен опит – от какво въображение се нуждаят те. Негативна теология, апофатизъм, въображение.
• Изкуствата и въображението: какви форми на въображението развиват съвременните изкуства? Непредставимото, негативното и въображението. Тезите за „смъртта на изкуството” и въображението. Темата за „непредставимото бъдеще” и въображението на изкуствата.
• Популярното изкуство, бестселърната продукция, поп-културата и въображението. Визуална култура – възход или смърт а въображението? Действително ли живеем в епоха на „панвизуалицация” или съществуват други, „невизуални”, „когнитивни” форми на въображение? Дали „въображение без образ” е оксиморон или е тавтология: не се ли връщаме към Кантовата проблематика за възвишеното? Художествени жанрове /фантастика, фантасмагория, science fiction, фентъзи, утопични и анти-утопични жанрове/ – може ли да се говори за „жанрова конвенционализация” на въображението?