Представяне и разговор върху книгата с участието на: Миглена Николчина, Боян Манчев, Тодор Христов, Камелия Спасова
„Фикция и образ” (Издателство „Жанет 45″) е изследване върху природата на литературния образ. Питането върху употребите на думата „образ“ може да поеме по три пътя: да обяви една от тях за най-валидна и да се опита да докаже защо това е така; да разгледа различните употреби и да очертае полетата на тяхното приложение; да се опита да мисли природата на образа и да види кое в тази природа е позволило разликите в употребата. В книгата е избран третият път. Литературният образ е разгледан във връзка със специфичното поле на потенциалност, което фикционалността отваря в отделните произведения. Тази потенциалност не може да бъде уловена непосредствено, но може да бъде откроявана, всеки път своеобразно, от теоретико-анализационни модели.
В изследването са предложени модели върху произведения на Т. С. Елиът,Чавдар Мутафов, Хагивара Сакутаро, Джеймс Джойс и Атанас Далчев, чрез които са преразгледани философските и литературно-антропологически предпоставки на самите анализи, свързани с работата на В. Изер, В. Хумболт, А. А. Потебня, Ж. Лакан, М. Бланшо, М. Хайдегер, Ж.-Л. Нанси и др. Така своеобразната потенциалност на предложената литературна теория произвежда философски остатък, който скицира една бъдеща философия на образа.
Дарин Тенев е литературовед. Завърша българска филология и японистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Университета Киото Кьоику и Токийския университет, Япония. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Преподавател е по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Софийски литературоведски семинар се фокусира върху изследването и разработването на концепти (идеи, понятия, термини, теории), улавящи и проблематизиращи моментите на преобразуване в текста и по неговите граници. Тези преобразувания – като трансформация, метаморфоза, трансмодалност, премоделиране, усукване, инфлексия, превърнатост, инверсия… – могат да бъдат видени в оптиката на една диахрония (генеалогии, пораждания, автотекстуалност…); в една или друга пространствена оптика като събития вътре в текстове, между текстове, между хетерогенни дискурси и медии, между незнаковото/нетекстуалното и знаковото/текстуалното, между различни изкуства, дисциплини и контексти, включително геополитически; и най-сетне в оптиката на потенциалността с нейните онтологически, утопически и други ресурси.
