Едип или Сократ литературните примери у философите

Разговор върху книгата на Камелия Спасова „Събитие и пример у Платон и Аристотел“

С участието на: Миглена Николчина, Иван Добчев, Виолета Дечева, Невена Панова, Васил Видински

Разговорът е фокусиран около питането: защо философите обичат да си служат с примери, които да илюстрират сложни идеи, тези, концепции или заплетени метафизични въпроси. Не е ли работата с Едиповците, Сократовците и Антигоните подвеждаща и опасна за теоретичните парадигми, които често биват атакувани и подривани от следходниците през използваните в тях литературни примери. „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ отказва да даде окончателен отговор. За начало книгата предлага да гледаме в две посоки, като се спира на изходна културна дихотомия, проектирана върху фигурите на Аристотел и Платон.

Аристотел и Платон са посочени като оглавяващи две несводими парадигми, както в начина на опримеряване, така и в метода и потенциала си за философско конципиране. Аристотел това е принципът на инструменталността, Платон – встрастяването на философския ерос. Аристотеловият модус е координиран от логическите форми и техниките на аргументация, той е „порядъкът“. Платоновият модус разпръсква амбивалентни доводи-следи, той е „трансгресията“.

Как се изработва образцовата творба? Защо Аристотел посочва като най-прекрасна трагедия точно „Едип цар“, как Платон изработва Примерът Сократ? Избирайте Едип или Сократ и се гответе за агон!