Спектакъл по стихове на Силвия Чолева от стихосбирките „Картички” и „Писма”
Идея и постановка: Снежина Петрова
Актьори: Яна Мошолова, Мария Кантарева, Красима Ставрева, Емилия Луканова, Василия Дребова, Марина Мозжухина, Петя Арнаудова, Ивелина Илиева, Мария Бангьозова, Стоян Върбанов, Юлиян Асенов.
Спектакълът е реализиран с подкрепата на Фонд „Учебни програми” към БФ на НБУ, поставян е на сцената на Учебен театър на НБУ и Театрална Работилница Сфумато.
Силвия Чолева е писател и журналист. Била е редактор и главен редактор на списанията „Сезон” и „Алтера”. Публикува в културния печат. Издала е пет стихосбирки, две книги с есеистични фрагменти и романа „Зелено и златно”. Носител е на Националната награда за поезия „Иван Николов”.
Снежина Петрова е носител на наградите „АСКЕЕР”, „ИКАР”, награди на Голяма столична община, на Асоциацията на независимите театрални критици и Министерство на културата, както и на наградата за най-добра немскоезична актриса на Фестивала на независимите немски театрални трупи, Щутгарт, 2009. Стипендиант е на 41-та Международна театрална среща, Берлин, на „Mobile Academy”, Берлин и на програмата CECArtsLink and GOH Productions, Ню Йорк. Понастоящем е доцент по актьорско майсторство в програма „Театър” на НБУ.
„Резултатът е нова или, поне за мен, непозната, но перспективна сценична естетика, откриваща пътища отвъд театъра, към симбиоза на слово, музика и жест в синкретично цяло. Естетика в посока към вечното завръщане на мита, този път изграден с особено опредметена чувственост, с нов усет към детайла, жеста, речта и тяхното полагане в пространството.“
Георги Арнаудов
„Въздушното, екстазно и средиземноморско оголване в мерена реч на Чолева е поставено от гласовете и телата на младите актьори в нов контекст и в друга пълнота, различна от концептуалността на книгите й „Писма“ и „Картички“. Случва се ценен разговор между поезия и театър, който си заслужава да бъде подслушан, наблюдаван.“
Стефан Иванов
„Снежина Петрова не се изкушава да „драматизира“ лириката. Нейното режисьорско решение е по-скоро да „монтира“ подбраните лирически текстове на фона на поредица от сцени, разиграващи вечната смешно-тъжна пантомима на всекидневието с неговите автоматизми, стереотипи, срещи и разминавания, препускане и замечтаване.“
Биляна Курташева