Във видеосерията, посветена на културата и изкуствата в извънредно положение, сме избрали малък кръг от известни български творци, артисти и интелектуалци, които да отговорят на въпросите, които предлагаме по-долу. Въпросите са много и формират по-скоро едно цяло проблемно поле: те съзнателно не са фокусирани, за да дадат на всеки от интервюираните възможност да говори за онези неща, които засягат неговото творчество и го вълнуват.

В ситуацията на пандемия културата и изкуствата загубиха нещо важно: художествената и културна събитийност, ключовата възможност да представят това, което правят, пред публика. Отпаднаха фестивали, кинопрожекции, театрални постановки, танцови пърформанси, изложби и хепънинги, премиери на книги и какво ли не още. Може би обаче хората на изкуството и културата спечелиха нещо: възможност за отиване назад към извора, който винаги е един и същ – онези мисли и чувства, които ни вълнуват най-дълбоко. Казано иначе, може би пандемията създаде възможност за нещо наистина важно: възможност за концентрация, за самота и себевглеждане, за рефлексия и връщане при основното.
Така пандемията и карантината създадоха едновременно сериозни проблеми и възможни предимства. На всичкото отгоре двете не бяха разпределени равномерно – на пръв поглед сценичните изкуства загубиха много повече, от онези, които са самотно занимание, например четенето на поезия.

Въпроси: 

• Как смятате: в състояние ли са изкуствата да предложат нещо съществено на хората в извънредна ситуация като тази? Дали не се оказаха лукс, без който може да се мине? Или напротив, те показаха, че могат да предложат нещо директно засягащо оцеляването на човешкото, при това не само на биологичната му страна? Имате ли пример в това отношение – някакво културно събитие, което вдъхновява и може да послужи за образец?
• Как ви се отрази тази двойствена ситуация на Вас лично, как Ви засегнаха нейните недостатъци и нейните предимства? Разкажете ни върху какво работите в момента. Има ли то отношение към пандемията? 
• Направихте ли в тази ситуация някакво откритие – т.е. дадохте ли си сметка за нещо важно, без което творчеството не може да мине, било то старо или ново? Какво ни разкри коронавирусът за съвременната култура и в нейните глобални, и в нейните локални аспекти? А за българска култура, творци, културна сцена, публики?
• Какво мислите за страха и смелостта по време на пандемия, за предпазливостта и неразумността? Какво мислите за културата, която продава страхови фантазми и фобии? Необходимо ли е днес изкуството директно да адресира пандемията или е по-добре то да остане „безопасна зона“, която дава възможност да се отиде отвъд актуалната ситуация? Имахте ли лично вие пример от световната култура и изкуство, който да поддържа духа Ви и да ви ръководи?
• Последният въпрос е практически и се отклонява от горната философска проблематика: отговаряйте му само ако смятате, че за Вас това е важно и че можете да свържете отговора с по-общите проблеми. Дали мерките на правителството и специално на Министерството на културата в тази ситуация бяха адекватни и помогнаха на българската култура и изкуство? Вашите препоръки?