Извънредно положение Ценност и значение на образованието и науката

Видеосерия в рамките на извънредната онлайн програма на Културния център

Културният център на Софийския университет проведе поредица от задочни видеоинтервюта с известни учени, изследователи и преподаватели от различни науки, част от новата програма „Извънредно положение: новото значение на старите неща“. В нейните рамки вече бяха проведени три видеодискусии, които можете да видите тук.

В настоящата серия представяме темата за ролята на науката и изследванията по време на пандемия и извънредно положение. Ще говорят известни химици, физици, медици, философи, литературоведи. Кръгът от въпроси е широк и интервюираните не са задължени да отговарят на всички, по-скоро си избират фокус и представят това, което е важно за тях. Всеки говори от гледна точка на собствената си експертиза, подчертавайки как може да бъде релевантна в подобна ситуация неговата професия, конкретната наука която представлява. Интервютата ще бъдат публикувани тук, както и на страницата на Културния център във фейсбук

Първите ни гости са проф. дхн. Васил Симеонов от катедра „Аналитична химия“ на факултета по химия и фармация в Софийски университет и проф. Миглена Николчина от Катедра „Теория на литературата“ във факултета по славянски филологии. Вижте всички интервюта в плейлиста, а въпросите, които им зададохме – отдолу.

1. Общи въпроси: В днешната безпрецедентна ситуация науката има ли роля и каква е тя?

1.1. Мнозина твърдят: пандемията върна вярата в науката, показа на хората, че не могат без експертите. Смятате ли, че това е така – че обществото, в което се намираме, има нужда от наука от каква наука?
1.2. Равноправна ли е в новия контекст ролята на природоматематическите, на социалните, на хуманитарните науки?
1.3. Как бихте оценили ролята на Световната здравна организация, която в тази ситуация трябваше да бъде глобален инструмент – едновременно научен и логистичен – за справяне с пандемията?
1.4. Как пандемията пренареди отношенията между политика и наука? Дали извънредното положение може да създаде „спешна наука“? Смятате ли, че световните политически елити наистина търсят и се опират на научна експертна помощ или това е само кризисен PR? Възможно ли е определен тип науки (например медицинските) да бъдат натоварени с извънредна власт?
1.5. Смятате ли, че в ситуация на пандемия и криза журналистиката правилно комуникира научните резултати и данни?
1.6. Какво би казал един учен за начина, по който в социалните мрежи се употребяват и злоупотребяват научни данни?

2. Укрепва ли настоящата ситуация вярата в науката или, обратно, засилва недоверието в нея?

2.1. Мнозина смятат, че ситуацията е крайно неблагоприятна за науката. Те посочват дългогодишни процеси на интелектуална деградация на световните общества – промиване на мозъци чрез реклами и „съблазняващи“ пазарни стратегии, маркетингово управление на лични предпочитания чрез „големи данни“, риалити формати, лесно смилаема консумативна култура, играеща с колективни фантазми и фобии, упадък на традиционни навици за четене, все по-водеща роля на визуалното и сензационното, инфантилизиране на публиките. Към тези ефекти на масмедиите, валидни още от 70-те години на XX век, други добавят новото влияние на интернет и социалните мрежи – затваряне в информационни балони, безнаказана анонимна агресия, загуба на доверие към традиционните медии и разпадане на публичността, самостоятелно и лишено от метод търсене и боравене с информация, достъпност и свръхпредлагане, които водят до синдрома на трудната концентрация и внимание. Резултатът според тях е омраза към бавната и дисциплинирана научна мисъл, съчетана с недоверие към онова, което тя предлага – например, ваксините. Вместо това наблюдаваме вяра в хомеопатия, врачки и астролози, странни миксове от магически вярвания, научни хипотези и окултно-конспиративни теории. А в ситуация на пандемия това е свързано и с тотална неподготвеност на тези общества, с разпадане на социалната кохезия и солидарност, отсъствие на интелектуална и гражданска дисциплина, неспособност за изграждане на обосновани мнения и солидарни поведения, податливост на страхове, паника и склонност към всевъзможни варианти на митологично мислене, заедно с пропагандиране на затваряне на обществото и силни авторитети.

Според вас вярна ли е горната доста разпространена картина? Има ли връзка пандемията с нея или не? Може ли науката да противостои политически и публично на това – и нужно ли е?

3. Въпроси относно българския контекст:

3.1. Каква е ролята на науката в българския вариант на кризата? Има ли примери на добри научни практики? Как реагираха мениджърите на научните изследвания – националният изследователски фонд, университетските фондове?
3.2. Съществуват ли вече добри практики на български изследователски екипи по време на кризата? Ако смятате, че да – моля, разкажете за тях.
3.3. Стъпва ли политиката на българското правителство и щаба на достатъчно достоверни научни данни? Имате ли препоръки към събирането и обработването на данни, към тяхното използване? Съществуват ли други препоръчителни модели, по които отговорните за политически решения могат да ползват научните данни?

4. В състояние ли е науката, с която Вие се занимавате, да играе важна роля за едно общество, жертва на пандемия? Каква помощ може да окаже тя, вие лично въвлечен ли сте в подобен проект?

5. Какво мислите за онлайн образованието? За Вас като преподавател то успешно ли е? Какъв е личният Ви опит с неприсъствените лекции и семинари, използващи дигитални платформи?