Изборът на д-р Ния Нейкова 

„Мисли за мен като за нея“

„Желанието за обновление е инстинктивно, но наша съдба остава да носим товара на изтичането на времето“ – казва Ким Ки-дук за своя филм „Време“, в който поставя темата за любовта като непрекъснатото усилие на другия да поддържа своята „екзотичност“. Времето е онова, което отлита, за да се вторачим в идеали от миналото, онова, което се изплъзва от контрола, онова, което търси тайните за поддържането на състоянието на влюбеност. Но и онова, което сюблимира. То събужда своеобразно усещане за спешност, което обема героите, вплетени в щетите от изтичането му и в своите фантазми. Крайното решение за непрекъснатото обновление ще бъде намерено в пластичната хирургия, която ще обещае не разхубавяване, а да бъдеш различен и по-различен. Как тази тематика се вписва в осмислянето на тялото като крайна референтна рамка? Кой и как конструира погледа към себе си и към другия? В какво се заключава нашата идентичност? Как формите на дегизиране стават част от ритуалността на любовта? Да поговорим заедно за универсалността на желанието, видяно не през думите, а през образа.  

Ния Нейкова

Ния Нейкова е доктор по Културна антропология. Основните й интереси са в областта на социалното въображаемо, новите технологии, младежките култури, съвременните любовни практики.

Кинофорум „Моят филм“ няма претенцията на професионално и институционално говорене за кино. Той е колебаещ се в своите основания опит да се проследи сложната траектория на сбъдването на желания при гледането и запомнянето на харесваните от нас филми. Тази траектория започва с пренасящото в детството задоволство от видяното на екрана и завършва с небрежно съхранявания в паметта каталог на режисьори и актьори, който спонтанно и/или рефлексивно обменяме с близки, приятели, колеги. Говорим за направилите ни впечатление филми така, както ги помним – инфантилно, хаотично, понякога страстно и в готовност да влезем в различни дискурсивни битки на идентичност, обвързани с проблематичното аматьорско право на (компетентно) мнение. Нерядко вкусът ни за кино озадачава дори нас самите, носейки конфликт с установени образци и норми. Любимата реплика не съвпада с любимия кадър. Появяват се и изчезват връзките с наскоро прочетени текстове и преживени културни събития. Сюжетите и сцените попадат в интерпретативни рамки, чийто произход се заличава в следите от научните, професионални и каквито и да било други занимания.

В рамките на „Моят филм“ ще поемем риска да внесем относителен ред в този хаос, но оставяйки и дори насърчавайки свободното споделяне на мнения и интерпретации от различни любителски, изследователски и експертни позиции извън полето на кинокритиката и сериозното знание за киноизкуството. Ще експериментираме с едно публично говорене за личния филм, провокирайки и оспорвайки паметта за видяното пред/на екрана.

д-р Галина Гончарова