Изборът на Жана Дамянова
„В настроение за любов“ е филм, създаден на ръба на риска. Уонг Кар-вай го завършва в навечерието на фестивала в Кан, където и самият той го гледа за първи път в окончателен вид. Неотложността на крайния срок, 15-месечната работа с пределна концентрация на артистична енергия у целия филмов екип при фактическа липса на написан сценарий, способността да се вплитат заедно далековати идеи може би са ключ към върхово постижение. Киното е синтез на образи и звуци според минималистичното определение на Кар-вай, а „В настроение за любов“ е изтънченото му онагледяване.
Във филма не се случва нищо особено. С нежно внимание камерата на Кристофър Дойл проследява как една двойка опитва да се справи с ревността и предателството на брачните си партньори, но попада в плен на непреодолимо любовно привличане без щастлив край, обгърнато в мистерията на недоизказани и потиснати чувства на фона на тревожния Хонконг от началото на 60-те години. Неспирното отлагане на желанието, отместването на интимността, беглият допир и самовъзпирането от резки жестове нагнетяват неприсъщо за жанра на мелодрамата напрежение. Във филмите на Кар-вай случайността е изведена в структуроопределяща категория. На всички нива на филмовото произведение се стиковат привидно разбягващи се хрумвания. Клишираният мелодраматичен сюжет е преосмислен според жанра на трилъра като почит към „Шемет“ на Хичкок. Съспенсът шества в неразрешимостта при търсенето на истината за изневярата в брака и любовните отношения, а през фиктивната ролева игра в средата на повествованието намеква за тъмната страна на субекта, въплътена в очарователните персонажи, изиграни виртуозно от Маги Чонг и Тони Леунг.
Анекдотичният разказ за изнамирането на заглавието на филма е особено показателен за привличането на смислови нишки от неочаквани концептуални пейзажи. Формулировката „В настроение за любов“ е подсказана от заглавието на песента на Браян Фери I am in the mood for love. Стилов маркер за Кар-вай е подборът на филмови заглавия-заемки от поп песни. Предварителните версии издават постъпателните промени в сценарния замисъл: „Лято в Пекин“, „История на храната“, „Време на цъфтеж“, „Тайни“, за който литературното вдъхновение – разказът на хонконгския писател Лиу Ичанг, е само подтик сред множество други.
„В настроение за любов“ може да бъде прочетен като любовно разглобяване на фрагменти от западната история на киното и внимателното им напасване с инструментите на източното визуално изкуство, ритмизирани в забележително музикално оформление. Филмът е деконструкция на кинематографичния разказ в работата на един „постмодерен бриколаж“, около който спорят изследователите на Кар-вай. Дали откриваме „първични чувства“ или „културни жестове“? Може ли да се прокара разделителна линия между наивността, клишето и иновацията или те са вкопчени в неразривна свързаност? Една конструктивистка перспектива, в хармония с нагласата на Кар-вай да съчетава парчета жизнен опит с разнородни културни препратки, които заедно изграждат концептуалната мозайка на филма, вероятно би дала по-надежден отговор.
Жана Дамянова
Д-р ЖАНА ДАМЯНОВА е преподавател в катедра „История и теория на културата“ във Философски факултет при СУ.
„В настроение за любов“ е част от трилогия, заедно с други два филма на Уонг Карвай – „Диви дни“ (1991) и „2046“ (2004)