Изборът на Венцислав Занков
„Голямото плюскане“ е Голямо и е Плюскане с големи актьори.
Накрая, един по един, всички се пръсват от преяждане, каквато е била и целта им в началото – да стигнат до края… с плюскане.
Венцислав Занков
„Голямото плюскане“ е обгърнато със социален хаос, зрителят чувства, че персонажите чукат по вратата на нещо изначално забранено: болката от тяхното чудовищно консумиране представлява опит, в грохота на отчаянието, да бъде почувствано нещо, каквото и да е.
Чък Боуен, Slant Magazine
Изтощен, автентично извратен, пропит от скука, този абсурдистки кошмар е класическа ситуация на 1970-арската chateau erotica. С цялата си занемарена софистицираност, със своя деградирал хедонизъм той се фокусира не върху желанието, а върху отвращението. Най-близкото непосредствено сравнение е може би епизодът от „Семейство Симпсън“, в който Омир отправя предизвикателство към шофьора Ред Баркли за състезание по ядене на пържоли, което се оказва фатално. Тук има и нещо от Рабле, от Дьо Сад и от сюрреалиста Реймон Русел, който вярва в подривния потенциал на изяждането на различните ястия в погрешен ред.
Питър Брадшоу, The Guardian
Сценаристи: Марко Ферери, Рафаел Аскона
Оператор: Марио Вулпиани
С участието на: Марчело Мастрояни, Уго Тоняци, Мишел Пиколи, Филип Ноаре
Награди и номинации: ФИПРЕСИ’73 на Фестивала в Кан, Golden Screen’74; номинация за Златна палма’73 за Марко Ферери.