КИНОФОРУМ МОЯТ ФИЛМ ЕВРОПА (1991, Ларс фон Триер)

Изборът на д-р Христо Хинков

„Европа” (1991) на световно известния датски режисьор Ларс фон Триер е третият филм от трилогията „Европа”, която включва още филмите „Елемент на престъплението” (1984) и „Епидемия” (1984). Замисълът на режисьора е да пресъздаде особената атмосфера на следвоенна Европа, в която раните и разрушенията се преплитат с личните травми на персонажите. Място на действието и в трите филма е Германия като средоточие на ужаса и болката от преживяното. Макар на пръв поглед трите сюжета да нямат връзка помежду си, обединяващият похват е използването на хипнозата за проникване в подсъзнателното на героя и разкриване на архетипни нагласи и травматични колективни преживявания като последица от апокалипсиса на Втората световна война. Тази идея намира пълно развитие именно в последния филм от едноименната трилогия. Тук хипнотичната техника заема централно място, а нейното въздействие се усилва от гласа на Макс фон Сюдов, който води героя през редуващите се картини на ада, оставен от войната.

fullscreencapture826201065220pm

Младият Леополд Кеслер е американец, който благодарение на протекцията на свой роднина в Германия, е назначен на работа като шафнер в спален вагон. По сложно стечение на обстоятелствата той е въвлечен в подготовката на терористичен акт, замислен от остатъчната нацистка съпротива срещу американските окупационни войски – Верволф. Кеслер се влюбва в дъщерята на собственика на железопътната компания, която се оказва свързана с терористите и го използва за да взриви бомба във влака. Развръзката е драматична и завършва със смъртта на героя, който безуспешно се опитва да спаси пътниците и себе си.

За мен „Европа” е изключително многопластов и въздействащ филм, който в синтезиран вид пресъздава огромната и сложна картина на случилото се в нашия континент преди 70 години. Атмосферата на отчаяние в победена Германия е пресъздадена великолепно с отделни сцени, всяка от които може да бъде сюжет за отделен разказ – самоубийството на бащата на Кет, венчавката под открито небе в разрушената катедрала, бившите концлагеристи, пътуващи във влака и пр. Рутинната проверка за служебното представяне на новоназначения шафнер е алегория на цялата нацистка бюрократична машина – от една страна, толкова немска, а от друга, толкова позната на хората, живели в тоталитарни режими. Посланията във филма могат да бъдат отнесени и към съвременна Европа, която под привидната сигурност и благополучие все още си остава така ранима и беззащитна, както я вижда Ларс фон Триер.


Христо ХИНКОВ е психиатър с дългогодишен стаж в областта на психиатрията, здравната реформа и общественото здраве. Специализирал е психиатрия в Япония, Холандия, Белгия. Има интереси в областта на музиката, киното, литературата и философията. Публикувал е редица материали с обществено политически характер, както и редица научни публикации в областта на психиатрията и психиатричната епидемиология. Понастоящем е ръководител на Център за Обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването.

За концепцията II-то издание на Кинофорума:

Водената от мен серия в рамките на Кинофорум „Моят филм“ ще бъде доволно еклектична. В театралната зала на Софийския университет ще бъдат представени произведения от малко познатата у нас френска пост-нова вълна на 70-те (в лицето на лидера на група Диагонал – режисьора Пол Векиали), знаковата за творчеството на Ларс фон Триер кинолента „Европа“ (1991) и късният Касаветис с „Премиера“ (1977). Гвоздеят на тази еклектична програма ще бъде участието на автора на романа „Възвишение“ Милен Русков, чийто избор е култовият филм „Матрицата“, белязал края на 90-те и началото на новия век.

В рамките на това второ издание на кинофорума отново ще става дума не за тясно експертно говорене за кино, а за личния поглед към образците на седмото изкуство. Акцент ще бъде поставен именно върху индивидуалното преживяване на киното като израз на идеи, нагласи и емоции, на акумулиране на спомени и вътрешно пътуване към/в себе си. В тази връзка се очаква любимият филм и представящият го гост-участник взаимно да говорят един за друг по силно емоционален и разкриващ начин.

 Васил Прасков