Изборът на Васил Прасков

гост-водещ на II-то издание на Кинофорума

Водената от мен серия в рамките на Кинофорум „Моят филм“ ще бъде доволно еклектична. В театралната зала на Софийския университет ще бъдат представени произведения от малко познатата у нас френска пост-нова вълна на 70-те (в лицето на лидера на група Диагонал – режисьора Пол Векиали), знаковата за творчеството на Ларс фон Триер кинолента „Европа“ (1991) и късният Касаветис с „Премиера“ (1977). Гвоздеят на тази еклектична програма ще бъде участието на автора на романа „Възвишение“ Милен Русков, чийто избор е култовият филм „Матрицата“, белязал края на 90-те и началото на новия век.

В рамките на това второ издание на кинофорума отново ще става дума не за тясно експертно говорене за кино, а за личния поглед към образците на седмото изкуство. Акцент ще бъде поставен именно върху индивидуалното преживяване на киното като израз на идеи, нагласи и емоции, на акумулиране на спомени и вътрешно пътуване към/в себе си. В тази връзка се очаква любимият филм и представящият го гост-участник взаимно да говорят един за друг по силно емоционален и разкриващ начин.

Васил Прасков

„Не сменяй ръката“ (1975) на режисьора Пол Векиали е едно от най-знаковите и интересни произведения на френската пост-нова вълна в лицето на култовата киногрупа Диагонал. За основа е използван криминален сюжет – известна дама с политическа кариера е изнудвана с нелегално заснет брутален порно филм с участието на сина й. За да се отърве от изнудвачите, тя наема най-добрия частен детектив – интелигентна и атрактивна, но вече леко застаряваща лесбийка, която се потапя в мрачния свят на неочакваното, трагикомичното и перверзното.

Филмът е характерен за 70-те години с опита си да съчетае арт-независимото кино с порно стилистиката по начин, близък до творческите и естетически търсения на Валериан Боровчик и Анджей Жулавски. От друга страна, Change pas de main е екстремно своеобразен, поради креативността и оригиналността си. Случващото се на екрана представлява взривоопасна симбиоза от атмосферата на френското довоенно черно-бяло кино, американския филм ноар, черната комедия, европейското и отвъдокеанско порно след 60-те, омесени с еклектична условност и категорична театралност, неизменно на ръба на мюзикъла и гротеската. Именно тази еклектична симбиоза е и запазената марка на признатия днес за жив класик на европейското арт кино – Пол Векиали.

„Не сменяй ръката“ се показва за пръв път пред българска публика, не пропускайте!

Васил Прасков (р. 1975г., София) завършва специалност Философия в Софийския университет. Има множество публикации в българския културен печат от 90-те години насам – поезия, проза, текстове за кино, есета и публицистика. В края на 90-те е гост-редактор във в-к Литературен форум, където в различни периоди води рубриките Идиот и Кино. Пише на подобна тематика за Литературен вестник и други издания. Работил е в PR отдела на София Мюзик & Филм  фест. Автор е на три стихосбирки и един сборник с повести и разкази: „Малките“ (Изд. Аудитория, 1994), „География на времето” (с конкурс на Литературен вестник, 1996), „Arest.com“ (Изд. Пергамент, 2014) и „Слабини“ (Изд. Пергамент, 2015). От края на 90-те до 2016 г. е сред основните действащи лица в неформалния кръг за културен тероризъм „Рамбо 13“, след което се включва в основаването на движението „Нова социална поезия“.

Интересите на Васил Прасков в областта на киното:

Харесвам най-различни видове кино – от класиката: Тарковски, Бергман, Бресон, Драйер; от Френската нова вълна – Шаброл и Ривет; както и по-новите „класици“ – фон Триер, Абел Ферара, братя Дарден и Карлос Рейгадас; Обичам френското кино на 70-те – т.нар. „пост-нова вълна“, която е почти непозната територия за българските синефили – Жан Йосташ, Ривет, Векиали, както и творчеството на полските емигранти Анджей Жулавски и Валериан Боровчик. 80-те също са в сърцето ми с невъзможния си баланс между ню-уейв лустрото и концептуалния неодекаденс – сблъсък, вторично генерирал едни от най-знаковите кинообразци на 90-те в лицето на Линч, Кронънбърг, Пол Шрьодер и др.