Изборът на д-р Галина Гончарова
Настоящият кинофорум няма претенцията на професионално и институционално говорене за кино. Той е колебаещ се в своите основания опит да се проследи сложната траектория на сбъдването на желания при гледането и запомнянето на харесваните от нас филми. Тази траектория започва с пренасящото в детството задоволство от видяното на екрана и завършва с небрежно съхранявания в паметта каталог на режисьори и актьори, който спонтанно и/или рефлексивно обменяме с близки, приятели, колеги. Говорим за направилите ни впечатление филми така както ги помним – инфантилно, хаотично, понякога страстно и в готовност да влезем в различни дискурсивни битки на идентичност, обвързани с проблематичното аматьорско право на (компетентно) мнение. Нерядко вкусът ни за кино озадачава дори нас самите, носейки конфликт с установени образци и норми. Любимата реплика не съвпада с любимия кадър. Появяват се и изчезват връзките с наскоро прочетени текстове и преживени културни събития. Сюжетите и сцените попадат в интерпретативни рамки, чийто произход се заличава в следите от научните, професионални и каквито и да било други занимания.
В рамките на форума „Моят филм“ ще поемем риска да внесем относителен ред в този хаос, но оставяйки и дори насърчавайки свободното споделяне на мнения и интерпретации от различни любителски, изследователски и експертни позиции извън полето на кинокритиката и сериозното знание за киноизкуството. Ще експериментираме с едно публично говорене за личния филм, провокирайки и оспорвайки паметта за видяното пред/на екрана.
д-р Галина Гончарова
Вярвам, защото е абсурдно
Юродив свещеник и здравомислещ нацист дискутират/преживяват книгата на Йов на фона на стилизиран готически пейзаж, превръщайки се в приказни герои на един трансгресивен наратив за модерните търсачи на златни ябълки. Как подобна визия и сюжет помагат за разбирането на конструирането на религиозните идентичности в контекста на (де)секуларизацията? Кога и как ставаме атеисти или вярващи? Как веровият хоризонт преобръща или съхранява екзистенциалните и социални значения на даден (извън)всекидневен опит. Доколко каноните и ритуалите са запазили днес своите психологически и социални функции? Само малцинствата и маргиналите ли могат да бъдат радикални в своите верови търсения? Може ли една черна комедия да цитира Библията и да поставя карамазовски въпроси? По какъв начин филмът „Ябълките на Адам“ на реж. Андерс Томас Йенсен може да бъде вписан в съвременните изследвания на социология на религията и антропология на религиозните практики?
Ще се опитаме да потърсим отговор на поне част от тези въпроси на първата среща в рамките на кинофорума „Моят филм“, инициатива на Културния център на Софийския университет.
Галина Гончарова е доктор по културология, главен асистент в катедрата по История и теория на културата в Софийския университет. Изследователските й интереси са в полето на историята на социализма и постсоциализма, устната история, биографичните методи, социология на младежките култури, социология и антропология на религията. Гончарова е член на международната изследователска мража ISTME (In Search for Transcultural Memory in Europe/ В търсене на транскултурната памет в Европа). Има публикации върху пост(социалистическите) религиозни практики, поколенческите дискурси, смъртта и умирането по време на социализма и много други.
Харесва различни видове кино. Линията Драйер – Бергман – фон Триер (& традицията на Догма киното).
Двама режисьори с едно и също малко име – Дейвид Линч и Дейвид Кроненбърг
От френската нова вълна – Клод Шаброл
Формулата за успешно „комерсиално“ кино – „Страстите Христови“ на Мел Гибсън и „Опасни връзки“ на Стивън Фриърс
Азиатско кино – Анг Ли, Уонг Карвай , Дипа Метха
От „новите класици“ – братя Дарден, Карлос Рейгадас
Отделни имена и филми като Аки Каурисмаки, Ксавие Долан, Майк Ли, Алексей Балабанов – „За изродите и хората“, „Бланш“ на Валериан Боровчик, „4 месеца 3 седмици и 2 дни“ на Кристиян Мунджиу