Представяне на стихосбирката с участието на: 

Рада Панчовска, преводач и издател на книгата

доц. д-р Татяна Пантева, Катедра „Испанистика и португалистика”

 Камелия Спасова, асистент по Антична и западноевропейска литература в СУ

Любомира Георгиева, докторант към Катедрата „Испанистика и португалистика”

 и студентите от ІV курс, специалност Испанска филология, СУ: Зорница Златкова, Дарина Цветкова, Елена Маркова, Таня Стоянова и Мария Асенова

Испанският писател Мануел Вилас е роден през 1962 година в град Барбастро, в арагонската провинция Уеска. Завършва Испанска филология в Университета на Сарагоса. По-късно там преподава Испанска литература, както и в колежа Авемпаче в столицата на автономната област Арагон.

Мануел Вилас като поет, разказвач и публицист от началото на новия век утвърждава свето място в панорамата на днешната испанска литература. Започва да публикува поезия още през 80-те години, но изключва от своята стегната библиография първите си пет стихосбирки. Те са, по собствените му думи, период на „чиракуване“; така поставя за начало поетичната си книга Небето (2000). Със следващата Възкресение (2005) получава престижната Международна награда Хайме Хил де Биедма. Според перуанския поет и есеист Мартин Родригес-Гаона книгата включва елементи от фантастичната проза, с открито предизвикателство към хомогенизиращите и дехуманизиращи аспекти на съвременното общество. Стихосбирката Жега (2008) получава друга от най-важните награди за поезия – Фрай Луис де Леон. Поетическият глас на Жега възхвалява отново удоволствията, за да приветства живота, но е с много по-силно политическо и социално ангажирано съдържание. С последната си стихосбирка до момента, Великият Вилас (2012), Мануел Вилас е удостоен и с наградата Град Мелиля. С тази книга се завръща птицата феникс на съвременната испанска поезия.

Мануел Вилас е свободен, предизвикателен и провокиращ и в прозата си, която също не остава незабелязана – с книгата си с разкази Сета /Зет (2002) получава наградата Сапуто де лас Летрас Арагонесас за Най-добра книга на годината. Следват романите Магия (2004) и Испания (2008), признати от списание Кимера като едни от най-значимите испански романи от първото десетилетие на ХХІ век. Романът Въздух наш (2009) получава Наградата за литература Каламо и вече е преведен на френски и италиански език. Следващият му роман, Безсмъртните (2012), е преведен на френски два месеца след публикуването му, а наскоро бе издаден и Бляскавият подарък. По думите на младата испанска писателка Елена Медел „неговите персонажи – тези от прозата му, тези от поезията му – се бунтуват, избухват, френетично стават главни действащи лица и се вмъкват в следващата история, в следващия стих, и най-вече, водят към персонализирана литература, която преосмисля нашата традиция.“

Рада Панчовска