Културно-информационният център на Република Македония в София, Културният център на СУ „Св. Климент Охридски” и издателска къща „Стигмати” – София ви канят на премиера на книката с избрани стихотворения от македонския поет Никола Маджиров „Преместен камък”

Книгата ще бъде представена от: Иван Цанев (редактор), Роман Кисьов (съставител, преводач и художник).

С участието на автора – Никола Маджиров

Стихотворения на Н.Маджиров в превод на български ще прочете Юлиан Вергов 

Музикалните интермедии са в изпълнение на Теодосий Спасов

Кратки изказвания за поезията на Никола Маджиров ще направят и българските поети: Георги Господинов, Миглена Николчина, Силвия Чолева, Федя Филкова.

Никола Маджиров – поет, есеист, преводач, е роден през 1973 г. в гр. Струмица, Р. Македония. Неговата поезия е преведена на  над тридесет езика и е публикувана в антологии и списания в САЩ, Европа, Азия и Латинска Америка. За стихосбирката „Заключени в града” („Заклучени во градот”, 1999) той получава наградата за дебютна книга  Студентско слово, а за „Някъде никъде” („Некаде никаде”,  1999)  – годишната национална награда за поетичен ръкопис Ацо Караманов. За поезията от книгата „Преместен камък” („Преместен камен”, 2007) получава най-престижната македонска поетична награда Братя Миладинови от форума  Стружки вечери на поезията, 2007 г. Същата стихосбирка е отличена и с  европейската награда Хуберт Бурда, присъждана на автори от Централна и Източна Европа. Журито за тази награда е председателствано от  световноизвестния австрийски драматург, поет, белетрист, есеист, критик, преводач и автор на филмови сценарии за филмите на Вим Вендерс, Петер Хандке, и Михаел Крюгер – главен редактор в издателство „Ханзер”, Мюнхен, както и на авторитетното списание „Акценте”.

Поезията на Никола Маджиров вдъхновява няколко късометражни филма и американския джаз-композитор Оливър Лейк, работил с Бьорк и Лу Рийд.Никола Маджиров е координатор за Македония на международната поетична мрежа Lyrikline. Участник  в множество интернационални поетични фестивали и лауреат на няколко международни признания и стипендии:  International Writing Program (IWP) – University of Iowa; KulturKontakt  Wien; Internationales Haus der Autoren Graz; LiteraturHause NÖ Krems; Literarisches Tandem Berlin; LiteraturRaum Berlin; Traduki/Udruga Kurs Split; Villa Waldberta Munich.

Казват, че е един от най-добрите нови поети на Македония. И дори май най-успешният поет там. Съдейки по превъзходните преводи на Роман Кисьов – с основание. Изданието е снабдено с бележки и отзиви за международни признания и пребивавания. Не само от тях разбираме, че Никола Маджиров е изразител на една различна балканска геопоетика, спояваща тукашното, тамошното, пребиваващото и отвъдното. Пътуващо писане, което събира по пътя си образите на европейския човек в конкретното му съществуване във всички страни, през които минава  – оттатък литературата на стипендиите и на писателските резидентури.

Пламен Дойнов

(„Литературен вестник”, бр.3, год.21, 25-31.01.2012, рубрика „Витрина”)

Никола Маджиров е най-яркото и отличаващо се име от младата генерация македонски поети. Поезията му упътва към ново пространство, където е неясна или пък изчезва границата между видимото и невидимото, между съществуващото и изчезващото. (…) „Преместен камък” притежава високи художествени качества, в стиховете съжителстват естествено интуитивното и интелектуалното, ерудицията и начетеността на поета се разтварят в тайнството на поетичната атмосфера. Нужно е да се подчертае, че този изключително интересен, модерен поет не е представян досега с книга в България, а само с отделни поетични цикли в литературната ни периодика. „Преместен камък” е добра възможност за българския читател да се запознае с един ярък представител както на младата македонска, така и на младата европейска поезия, към която безспорно принадлежи Никола Маджиров.

Роман Кисьов

(Из предговора към книгата – „„Преместен камък”, който тежи на своето място”)

Един от най-силните европейски гласове в Македонската поезия днес. Малцина тук го могат – да са едновременно на Балканите и в света. Поезия за чезненето на нещата, за трайното и нетрайното, за всичко онова, което никой не записва в архивите. Писане, което извлича възвишеното от наличното, всекидневното, видимото:  Някои неща остават трайни, / като лепенка от детството / върху хладилник. Няма как след такива стихове да не запомните това име – Никола Маджиров, поет.

 Георги Господинов

Стиховете на Никола Маджиров по качество са сходни  със стиховете на лауреата на Нобеловата награда за литература Тумас Транстрьомер. Те са естествени и открити; не създават пречки при съпреживяването и концентрацията. Маджиров е в търсене на усещането за дом, на който вече не са необходими стени.

Der SPIEGEL (Германия)

Стиховете на Никола Маджиров са като картини на експресионист: изпълнени с гъсти, енергични състояния, те сякаш извират от въображението и в същия миг отново се връщат към него, като нощни животни, уловени в  светлината на автомобилните фарове. „Остатък от друг век сме ние”  – Никола Маджиров успешно ни уверява в това. Трябва да следим този надарен поет!

Адам Загайевски (Полша)

(неколкократен кандидат за Нобеловата награда за литература)

Маджиров представлява още един гениален поетически глас от Балканите. Неговата поетика е базирана на специфичен вид номадско скитане между най-различни противоположни географски, културологични  и духовни територии. Макар че Маджиров пресъздава митични и исторически миграции, изгнания и войни, които се водиха на Балканите, поезията му преди всичко разкрива неговата лична и частна митология.

World Literature Today (USA)

Как така пред него  – Никола Маджиров  – нямало нищо. Създаде нежност, милост, гръмогласна тишина. Възвърна на силата простора и мира. Има времена (сега), когато копнеем тъкмо за такъв вид чистота. Поезията не се развива, тя започва отново и отново. Защото това, наглед чупливо, крехко и свежо, е над нашето разбиране.

Томаж Шаламун (Словения / САЩ)

(лауреат на “Златен венец” на Стружките вечери на поезията)

Макар да знаем, че в този свят сме само за кратко време, някои хора се отнасят така, сякаш светът им принадлежи. Дори и писателите не са освободени от тази арогантност. Все пак, Никола Маджиров избира да подходи към действителността с голяма скромност. Той като че ли става невидим, за да позволи на своите стихове да блеснат.

Михаел Крюгер (Германия)