Текстовете в новия брой на списание „Пирон“ представят резултатите от конференцията „Новите утопии“, проведена в края на 2018 г. В духа на серията от научни форуми, посветени на културната история на съвременността, статиите тук опитват да мислят утопиите откъм онзи разрив между ‘преди’ и ‘сега’, който определя съвремието ни, и показват, че новите утопии не могат да бъдат мислени нито само като жанр, нито само като проект или идеология. Как можем да отграничим проекта от идеологията в утопии като съвършената красота, безкрайното оптимизиране на себе си, технологично усиленото тяло, освободеното от социални ограничения диво желание? Какъв е жанрът на романите, филмите и видеоигрите, анализирани от авторите в броя, след като в тях преливат утопия, дистопия, алтернативна история, носталгия и след като върху тях е надстроено метанивото на един амбивалентен, ироничен коментар? Новите утопии често са персонализирани, те са смалени до мащаба на индивидуални животи или дори на разрояващи се възможни животи, но въпреки това те задействат нормативната сила на едно тихо ‘трябва’, чиито ефекти можем да доловим във фази като ‘светът ще може да е друг,’ ‘друг свят трябва да е възможен,’ ‘светът трябва да може да е друг’. Статиите в броя подхождат по различни начини и от различни гледни точки към тази нормативна сила. Но заедно показват, че без нея, без отвъдността, към която ни увлича тя, съвременността ни би била само празна черупка от угаснал живот, ние бихме се оказали погълнати от една субективна нищета, чието бреме се състои не просто в нямане на нищо, а в това да няма нищо, което да се желае. Наистина, новите утопии са искане на невъзможното. Но в крайна сметка не превръщат ли тъкмо невъзможните искания света в място, в което може да се живее?
Водещ на броя: Тодор Христов
Главен редактор: Александър Кьосев
За корица на броя е използвана илюстрацията Eva’s deep на художничката Елена Назърова (elenka nana). Родена в София и понастоящем базирана в Париж като резидент в Les laboratoires de la creation, Назърова работи предимно в сферата на графиката, илюстрацията и плаката. Следете я на: https://www.instagram.com/elenka.nana/
СЪДЪРЖАНИЕ:
КРАЯТ НА УТОПИЯТА?
Херберт Маркузе – „Краят на утопията“ – лекция и дискусия
Ернст Блох – из „Принципът на надеждата“, т. I, Втора част (Основоположения): „Антиципиращото съзнание”, гл. 15
Фредерик Джеймисън – „Бъдещето като разрив“
Рут Левитас – „В защита на утопията: (граници на) утопичната функция в къснокапиталистическото общество“
Александър Кьосев – „Принципът на надеждата срещу принципа на въображението. Бележки върху Блох и Борхес“
УТОПИЯ, ИДЕОЛОГИЯ, ЛИТЕРАТУРА
Огнян Касабов – „Краят на капитализма, новата дистопия“
Меги Попова – „Отношението между идеология и утопия: утопията за изход от идеологията и нейното бъдеще (Карл Маркс, Карл Манхайм, Пол Рикьор)“
Георги Илиев – „Съдбата на мисленето в два съвременни леви проекта: Джорджо Агамбен и Майкъл Харт и Антонио Негри“
Мартина Недялкова – „Равноправието между половете в социалистически Китай – между утопия и реалност“
Георги Герджиков – „Микро-, мезо- и макроутопии“
Камелия Спасова – „Аналогия и аномалия: генеалогия на библиотеката в Александрия и Пергам“
Райко Байчев – „Есента на патриарха“ и антиутопиите“
Ангел Игов – „Фрагменти от възможни щати в „Подземната железница“ на Колсън Уайтхед“
Интервю на Тодор Христов с Бен Карвър – „Алтернативни истории и историческо знание“
УТОПИЯ И ТЕХНОЛОГИЯ
Силвия Петрова – „Усилени тела: съвършената красота и технологията на добавената реалност“
Симеон Кюркчиев – „Съвременната здравна утопия – парадоксалната невъзможност на здравото тяло днес“
Наталия Христова – „Изчезващите деца: биополитика на постсмъртното човечество“
Савина Петкова – „Хаптична визуалност: утопия на сексуалността в „Живот нависоко“ (2018)“
Филип Стоилов – „PORNUTOPIA: между симулацията и фасцинацията“
Николай Генов – „Виртуалната утопия“
Разговор между Еньо Стоянов и Миглена Николчина – „(Анти)утопично въображение и трансхуманизация във видеоигрите“