Атанас Тодоров Керетчиев – Даракуля е роден в с. Чокманово през 1900 г. На осемгодишна възраст остава сирак. По време на Балканската война, 13-годишен попада в 21 пехотен Средногорски полк, където под своята опека го взема полк. Серафимов – като „син на полка”. Обучаван за тръбач, той се научава да свири на почти всички инструменти в оркестъра за духова музика на полка, ръководен тогава от маестро Атанасов. Хобито на Атанас е фотографията. През 1928 г. заедно с Тодор Данчев откриват в Пашмаклъ (Смолян) фотоателие и работят там до 1935 г. Собственик на ателието е Тодор Данчев, чийто син, Данчо Данчев, става основател на вече държавното след 9 септември 1944 г. предприятие „Фотография” в Смолян През този период Атанас Керетчиев – Даракуля работи в Горската кооперация на Смолян, в Пътни строежи, не престава да се занимава с Духовата музика. Жени се в с. Райково, сега част от Смолян. Кумове са му сем. Данчеви. Умира през 1980 г. Снимките от изложбата са от личния архив на Атанас Керетчиев и са правени от началото на 30-те години на 20-ти век до 1944 г.
Голяма част от негативите от архива на Атанас Керетчиев – Даракуля (предимно стъклени плаки) са правени с чисто утилитарна цел, по поръчка на хората, които са на снимката. И както неведнъж се случва с фотографията, след години от тях почва да изплува времето… Снимките за спомен на младежа от Пашмаклъ безхитростно разкриват живота на хората от Смолянския край през 20-те – 40-те години на 20-ти век, в тях личи както непринудената прямота на планинците, застанали простичко пред обектива, така и интуитивният усет на автора за детайл, психологизъм, настроение. Едно освобождаване от сковаността на позирането се наблюдава при по-късните снимки, правени вече на филм с фотоапарат 6х9, вероятно Zeiss-Ikon. Тук още по-ясно проличава авторският почерк и кристализира духът на времето непосредствено преди и по времето на Втората световна война в този на пръв поглед изолиран, но доста буден край. Някои от фотографиите на Атанас Керетчиев (със сигурност непреднамерено) доближават силата на внушение на световноизвестния немски фотограф от началото на 20-ти век Аугуст Зандер, поставил си за цел да направи социологичен разрез на обществото от времето на Ваймарската република.