ПРИ МАМУТА VII Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото

Поезия: Иван Ланджев
Музика: Георги Георгиев, китара [група „Остава“]
Наука [математика]: проф. Иван Ланджев

С предстоящата седма среща форумът „При Мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“, появил се от една щастлива хрумка на проф. Миглена Николчина, става на една годинка. На 21 януари от 19.00 часа в 292 аудитория на Ректората на СУ отново ще се изплъзнем от коловоза на очакваното чрез комбинацията от поезия, музика и точни науки.

Поетът Иван Ланджев за първи път ще се срещне с математика Иван Ланджев. Поетът Иван Ланджев обещава да чете нови текстове от ръкописа на идната си книга. Той е завършил философия и културология (магистърска програма „Изкуства и съвременност”) в СУ „Св. Климент Охридски”, а в момента е докторант по руска литература на XIX век в същия университет. През 2010 г. дебютната му стихосбирка „По вина на Боби Фишер” бе номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов”. Участник в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Австрия, Словения. Работи като сценарист. Освен всичко останало през последните двайсет години е верен фен на Георги Георгиев (китара) от група „Остава“, с когото заедно ще миксират поезия и музика. Да, няма лъжа и измама, Георги Георгиев от „Остава“ на живо „При Мамута“. Отрано заемете своето място в тази среща! Накрая ще се състои лекцията на проф. Иван Ланджев, преподавател по математика и информатика в НБУ, който може би ще ни разкаже за тайните на числото π, за съвпаденията и вероятностите, или пък нещо напълно неподозирано.

Не губете търпение, посветените вече знаят, че краят на вечерта завършва с разходка в Музея по палеонтология и историческа геология заедно с доц. д-р Марин Иванов, в която прастарите чудовища се надигат за нов живот или поне за нова история…

Иван Ладжев 

Мисли през сушав сезон

Има и такова остаряване:

житейският опит намалява с годините.

Погледът се избистря, но не от мъдрост,

а от невежество,

чисто като витрина.

Достолепие е произволна дума

от никога неотварян речник.

Не може да се каже за походката ти.

 

Изобщо, малко може да се каже.

Гърбът е видимо превит,

но е такъв отдавна. Не е от сега и

не заради тежест – в някакъв момент

решил си да постъпиш по-практично.

Никой не те вини.

 

Ти притежаваше автомобил.

Читател бе на сутрешната преса

и не беше меломан.

Днес имаш точно три истории,

но все разказваш тая

за пияните руснаци.

Не си забравял да гласуваш.

Все по-рядко разпознаваш дъщеря си.

Четеш една и съща книга

за народна медицина,

опитваш се да размотаваш

неизбежното.

И никой не те вини.

 

Но смъртта е най-малкият

ти проблем тази седмица.

Да, ще те споходи:

като всичко останало,

което не те промени.

Само че преди да дойде тя,

ще те погали по главата

онази толкова по-страшна мисъл:

 

че ти май нямаш

никакво оправдание.