София Филм Фест 2017  Програма в Софийски университет

21 МАРТ, ВТОРНИК, 18:30

Аз, Даниел Блейк / I, Daniel Blake

Великобритания-Франция-Белгия, 2016, 100 мин, цветен

Режисьор: Кен Лоуч
Сценарий: Пол Лавърти
Оператор: Роби Райън
Музика: Джордж Фентън
В ролите: Дейв Джонс, Хейли Скуайърс, Дилън МакКиърнън, Браяна Шан, Кейт Рутър, Шарън Пърси, Кема Сиказве
Продуцент: Ребека О’Брайън

През по-голямата част от живота си 59-годишният Даниел Блейк е работил като дърводелец в Нюкасъл. Сега за пръв път има нужда от държавна помощ. Пътят му се пресича с този на самотната майка Кейти, която също е без работа и се грижи за двете си малки деца – Дейзи и Дилън. Единственият шанс за Кейти да избегне настаняване в хостел за бездомни в Лондон, е да заживее в апартамент в непознат за нея град, който е на близо 500 км разстояние. Даниел и Кейти се озовават на „ничия земя“ и са принудени да се борят с държавната бюрокрация и бушуващия конфликт между работещи и безработни.

„Това е една универсална история. С Пол Лавърти имахме желание да разкажем повече за онези хора, които едва оцеляват. Ако всички ние се вгледаме достатъчно добре, със сигурност ще видим абсолютно съзнателната жестокост, която присъства в сърцето на онези, които би трябвало да се грижат за крайно нуждаещите се. Ще видим и как нарочната бюрократична некадърност се използва като политическо оръжие: „Ето какво се случва, когато не работиш; ако не си намериш работа, ще страдаш“ . Именно тази агресия бе причината да създадем нашия филм.“

Кен Лоуч


Награди и номинации:
Кан’16 – „Златна палма“, специалната награда на Екуменическото жури, „Кучешка палма“
Локарно ’16 – Наградата на публиката
Сан Себастиан ’16 – Наградата на публиката за най-добър филм
Стокхолм ’16 – Наградата на публиката
Ванкувър ’16 – Най-популярен чуждестранен филм
Денвър’16 – Специалната награда на журито „Кшищоф Кешловски“ за най-добра актриса (Хейли Скуайърс); Номинация за награда „Кшищоф Кешловски“ за най-добър филм
Европейски филмови награди ’16 – Номинация за най-добър европейски актьор (Дейв Джонс), европейски режисьор и европейски сценарий
Британски независими филмови награди ’16 – Номинация за най-добър британски независим филм, най-добър режисьор, най-добър сценарий, най-добър актьор (Дейв Джонс), най-добра актриса (Хейли Скуайърс) и най-обещаващ дебют (Дейв Джонс и Хейли Скуайърс)

Кен Лоуч e британски режисьор, роден през 1936 г. в Нънийтън, Англия. Учи право в Оксфордския университет. Дебютира през 1967 г. с „Бедната крава“. За „Таен дневен ред“ получава Специалната награда на журито в Кан, а „Паплач“ е отличен с наградата „Феликс” за най-добър европейски филм. През 1994 г. Кен Лоуч получава „Златен лъв” за цялостно творчество във Венеция. През 2006 г. за 10-ия филм, с който участва в конкурса на фестивала в Кан – „Вятърът в ечемичените ниви“, най-после е отличен със „Златна палма”. А 10 години по-късно Лоуч отново получава най-голямата награда на филмовия фестивал в Кан за новия си филм „Аз, Даниел Блейк“.

 Публикация в сайта на СФФ Фейсбук страница 


22 МАРТ, СРЯДА, 18:30

Франц / Frantz

Франция-Германия, 2016, 113 мин, черно-бял/цветен

Режисьор: Франсоа Озон
Сценарий: Франсоа Озон
Оператор: Паскал Марти
Музика: Филип Ромби
В ролите: Пиер Нини, Паула Беер, Ернст Стьоцнер, Мари Грубер, Йохан фон Бюлов, Антон фон Люк, Сириел Клер, Алис дьо Ленксен
Продуценти: Ерик Алтмайер, Николас Алтмайер

След Първата световна война в едно малко немско градче младата Ана всеки ден скърби над гроба на своя покоен годеник Франц. Той е убит на фронта във Франция. Но един ден, малко след поражението на Германия, на същия този гроб цветя оставя и младият французин Адриан. Присъствието му предизвиква неочаквани емоции и страсти.

„Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филмът, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен. После обаче личните ми предпочитания за цвят надделяха и реших, че въпреки всичко ще е добре да го използвам, особено на определени места. Дадох на момичето, което отговаряше за локациите в Германия, картини на Каспар Давид Фридрих за отправна точка. Тя откри страхотни места, които исках да заснема в цвят. Така че го използвах, за да „залея“ филма в определени епизоди, все едно животът разцъфва отново. Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална.“

Франсоа Озон

Награди и номинации:
Венеция ’16 – Награда „Марчело Мастрояни“ за най-добра млада актриса (Паула Беер)

Франсоа Озон е френски режисьор, роден през 1967 г. в Париж. Завършил кино в престижното парижко филмово училище ФЕМИС. Късометражните му филми са показвани на много кинофестивали по целия свят. През 1998 г. снима пълнометражния си дебют Ситком, показан в „Седмицата на критиката” в Кан. Следващите му два филма също участват в престижни фестивали – „Престъпни любовници“ във Венеция през 1999 г., а Капки вода върху горещи камъни в Берлин през 2000 г. През 2002 г. триумфира на „Берлинале” с 8 жени. Басейнът е в конкурсната програма в Кан през 2003 г.

Публикация в сайта на СФФ / Фейсбук страница


23 МАРТ, ЧЕТВЪРТЪК, 18:30

Най-щастливият ден в живота на Оли Маки / Hymyilevä mies

Финландия, 2016, 92 мин, черно-бял

Режисьор: Юхо Куосманен
Сценарий: Мико Милилахти, Юхо Куосманен
Оператор: Джей-Пи Паси
В ролите: Ярко Лахти, Она Айрола, Еро Милоноф, Йоана Харти, Еско Баркеро, Елма Милоноф, Леиму Леисти, Хилма Милоноф, Оли Рахконен, Йонас Сартамо, Хенрик Палосари, Сам-Петер Хирвикангас, Анти Нака, Никлас Хивяринен
Продуцент: Юси Рантамяки

Лятото на 1962 г. Оли Маки ще се бие за световната титла по бокс в свръхлека категория. Тръгнал от малко градче във Финландия и стигнал до бляскавата столица Хелзинки, боксьорът има всичко необходимо, за да постигне слава и богатство. Единственото нещо, което Оли трябва да направи, е да свали няколко килограма и да се концентрира. Само че има един проблем – влюбва се в Райя.

„Беше 2011 г. Срещнах се с Оли и Райя в Кокола. Днес той страда от болестта на Алцхаймер, но все още помни миналото си. Разказа ми за този важен бой през 1962 г. и завърши историята си с думите: „Това беше най-щастливият ден в живота ми“. Усмихна се особено и това ме накара да се зачудя каква всъщност е тази история. Не знаех много за бокса, но въпреки това бях наясно, че ако се готвиш да се биеш за световната титла, трябва да си 100% фокусиран върху мача. Затова започнах да се ровя по-сериозно и осъзнах, че в разказа на Оли има много красиви и сложни детайли, които създават една уникална история. Чувал съм, че изкуството е в детайлите.“

Юхо Куосманен

Награди и номинации:
Кан ’16 – Награда „Особен поглед“
Сен-Жан-де-Люз ’16 – Най-добър филм
Цюрих ’16 – Награда „Златно око“ за най-добър чуждестранен филм
Чикаго ’16 – „Златен Хюго“ за най-добър нов режисьор
Санкт Петербург, фестивал „Начало“ ’16 – Голямата награда

Юхо Куосманен е роден през 1979 г. в Кокола. Късометражните му филми печелят множество награди, включително от фестивалите в Кан и Локарно. През 2014 г. завършва филмовото училище към Университета „Аалто“ в Хелзинки. Докато учи, Куосманен участва в постановки на авангардната трупа West Coast Kokkola Opera и режисира някои от тях. Най-щастливият ден в живота на Оли Маки е първият му пълнометражен филм.

Публикация в сайта на СФФ / Фейсбук страница


28 МАРТ, ВТОРНИК, 20:00

Лудетини / La Pazza Gioia

Италия-Франция, 2016, 116 мин, цветен

Режисьор: Паоло Вирдзи
Сценарий: Паоло Вирдзи, Франческа Арчибуги
Оператор: Владан Радович
Музика: Карло Вирдзи
В ролите: Валерия Бруни Тедески, Микаела Рамацоти, Валентина Карнелути, Серджо Албели, Томазо Рано, Боб Месини, Ана Галиена, Мариза Борини, Марко Месери, Бобо Рондели
Продуцент: Марко Беларди

Беатрис е жена, на която някой трудно може да затвори устата. Тя е богата, знатна дама, която вярва, че поддържа интимни отношения със световните лидери. Даниела пък е татуиран интроверт, крехка млада жена, която живее заключена в личната си мистерия. И двете са пациентки на модерната психиатрична клиника Вила Бионди. Новият филм на Паоло Вирдзи разказва историята на едно непредвидимо приятелство между две жени. Те бягат от психиатрията, за да потърсят любов и щастие в света на нормалните хора.

„Искахме да създадем забавна и човечна комедия, но също така и история, приличаща на приказка или дори на психеделично преживяване, без то да бъде наивно. Важно е да се знае, че искахме да покажем нечестността, репресията и страданието на най-чувствителните хора, на онези жени, които са жертви на стигмата, игнорирани, прокълнати или направо отхвърлени. И все пак не искахме да превърнем нашия филм в памфлет или социална документалистика – вече има достатъчно добри примери в тази посока. Със сигурност търсехме моментите на щастие и живо вълнение, дори и тези чувства да са някак капсулирани. Според вас приемливо ли е да се усмихваш и дори да се смееш, докато разказваш история за страданието? А може би е неприлично и скандално? Надявам се да е приемливо, защото точно това обичам да правя, когато снимам. Всъщност това е основната ми цел.“

Паоло Вирдзи

Награди и номинации:
Кан ’16 – Петнайсетдневката на режисьорите
Валядолид ’16 – „Златно копие“ за най-добър филм, наградата на международното жури за най-добра актриса (Валерия Бруни Тедески, Микаела Рамацоти), наградата на публиката
Национален синдикат на италианските журналисти ’16 – „Сребърна панделка“ за най-добра актриса (Валерия Бруни Тедески, Микаела Рамацоти), най-добър режисьор, най-добър сценарий, най-добри костюми и най-добра музика; Номинация за „Сребърна панделка“ за най-добър монтаж, най-добър звук, най-добра поддържаща актриса (Валентина Карнелути), най-добър продуцент и най-добър дизайн на продукцията
Европейски филмови награди ’16 – Номинация за най-добра европейска актриса (Валерия Бруни Тедески)

Паоло Вирдзи е италиански режисьор и сценарист, роден на 4 март 1964 г. в Ливорно. С дебютния си филм „Хубав живот“ печели наградата “Ciak d’Oro” на фестивала във Венеция, “Nastro d’Argento” и „Давид на Донатело” за най-добър дебютиращ режисьор. Във Венеция той също печели Голямата специална награда на журито за „Твърдо сварено яйце“ и Дигитална награда – Специално поощрение за „Казвам се Танино“. Най-хубавото нещо е италианското предложение за чуждоезичен „Оскар” за 2010 г.

Публикация в сайта на СФФ / Фейсбук страница


29 МАРТ, СРЯДА, 18.30

Тони Ердман / Toni Erdmann

Германия, 2016, 162 мин, цветен

Режисьор: Марен Аде
Сценарий: Марен Аде
Оператор: Патрик Орт
Музика: Патрик Файгел
В ролите: Петер Симонишчек, Сандра Хюлер, Микаел Витенборн, Томас Лойбл, Тристан Пютер, Хейдуич Минис, Луси Ръсел, Ингрид Бису, Влад Иванов, Виктория Кокиаш
Продуценти: Янин Яковски, Марен Аде, Йонас Дорнбах, Микел Меркт

Уинфрид и дъщеря му Инес не се виждат особено често. Той е учител по музика, но след като става ясно, че вече няма на кого да преподава, а и старото му куче умира, решава да изненада дъщеря си с посещение. Това решение обаче се оказва рисковано – дъщеря му живее в Букурещ и се занимава с важни корпоративни стратегии. Фактът, че географски баща и дъщеря се доближават, никак не им помага да се виждат по-често. Освен това Уинфрид е шегаджия и непрекъснато дразни Инес с дребните си смешки, които й пречат в ежедневието и в работните й срещи. Двамата в крайна сметка се скарват и Уинфрид заминава обратно за Германия. Всъщност Инес само така си мисли, защото на негово място идва бляскавият Тони Ердман – алтер егото на баща й. Облечен в костюм, носещ странна перука и ужасни изкуствени зъби, Тони рязко влиза в живота на Инес, представяйки се за житейския учител на нейния изпълнителен директор. В ролята на Тони Уинфрид е много по-смел и успешно се противопоставя на Инес. Всъщност по този начин двамата неусетно се сближават.

„Не съм имала намерение да правя феминистки филм, но и нямам проблем с това определение. Може би хората го „разчитат“ по този начин, защото аз самата съм жена, но не е като да съм целяла стартиране на революция. Целият основен конфликт е между баща и дъщеря, мъж и жена. Бащата никога нямаше да отиде при сина си и да го пита „Щастлив ли си?“. Така че тук той по-скоро се държи консервативно и не е прав. От друга страна обаче, става дума за това да бъдеш човек, което може да се отнася както за една жена, така и за един мъж.“

Марен Аде

Награди и номинации:
Кан ’16 – Наградата на ФИПРЕССИ
Награда LUX на Европейския парламент 2016
Брюксел ’16 – „Златен ирис“ за най-добър филм, специалната награда на журито за най-добър сценарий, наградата на белгийското франкофонско национално радио и телевизия за най-добър филм
Палич ’16 – „Златна кула“
Сале ’16 – Голямата награда

Марен Аде е родена на 12 декември 1976 г. в Карлсруе, Германия. От 1998 до 2004 г. тя следва продуцентство и режисура в Мюнхен. През 2000 г. режисира първия си късометражен филм Деветият етаж. Филмът е показан още същата година на кинофестивала в Хоф, а след това и на много други фестивали. Дебютният й пълнометражен филм Гора за дърветата, с който се и дипломира в университета, е номиниран за редица отличия, сред които Германска филмова награда, и печели Специалната награда на журито на фестивала Сънданс през 2005 г. През 2009 г. излиза филмът й Всички останали, който печели „Сребърна мечка“ на фестивала в Берлин (поделена с филма Гигант), както и „Сребърна мечка“ за най-добра актриса (Биргит Минихмайер). Показан е на Международния София Филм Фест през 2010 г. Най-новият филм на Марен Аде е Тони Ердман, който получи наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Кан и наградата LUX на Европейския парламент за 2016 г.

Публикация в сайта на СФФ Фейсбук страница