По едноименната повест на Лев Толстой
Режисьор и изпълнител: Веселин Мезеклиев
Костюми: Свила Величкова
Музика: Георги Попов
В края на XIX век просветените и прозорливи умове на Европа и Русия, изпълнени с нерадостни предчувствия, създават разтърсващи произведения в областта на художествената литература. Именно такава е и завършената през 1885 година повест „Холстомер“ на Лев Толстой, в която той описва извращаването на духовно-нравствения живот, тържествуващите в обществените взаимоотношения сребролюбие, сластолюбие и славолюбие; загубата на християнските ценности (като милост, състрадание и любов към всяка жива твар), настъпването на повсеместна безпътицата и духовна агония.
Руският писател мъдро рисува житейския път и края на един кон – Любезний Първи, наричан още Холстомер – по начин, удивително напомнящи упадъка на руската аристокрация, интелигенция и духовенство, непосредствено преди и по време на кървавия Октомврийски преврат. Съдбата на Холстомер умело е превърната във въздействащ първообраз на тихата смърт на духовния и благороднически живот в Русия, а погребалната суетня около никому ненужното тяло на разорения и пропаднал Никита Серпуховски е пророчески знак за предстоящите мавзолейно-мумийни обреди, които болшевишка власт скоро ще създаде като заместител на вековните православни ценности и традиции.
В своя моноспектакъл „Холстомер. Историята на един кон“ Веселин Мезеклиев ни предлага една нестандартна авторска интерпретация на това класическо за руската и европейската литература произведение. Майсторското му боравене с текста позволява чрез умели актьорски превъплъщения на герои-животни и герои-хора да се постигне максимално доближаване до дълбокото внушение на автора. Спектакълът дава възможност на младата аудитория да се запознае с един от високите образци на световната литературна класика и да открие съвременното му звучене. Изразните му средства са поместени в онази равнина, в която изпъкват ясно бруталните отношения между живи същества, описани в старата повест и чувства, съпреживявани и днес с примес от горчиви предчувствия за бъдещето.
Реализирането на спектакъла е подкрепено от Министерство на културата.
* * *
Актьорът Веселин Мезеклиев участва в създаването на едни от емблематичните за 90те години български спектакли „ДЗЪН“ и „БИТ“. Заедно с другите членове на екипа на тези спектакли поставя началото на основната програма на Театъра към НБУ, където е и хоноруван преподавател по актьорско майсторство в департамент „Кино и телевизия“. Има 35-годишна практика в редица театри в страната – „Н. О. Масалитинов“ (Пловдив), „Сълза и смях“, Театър „София“, Младежки театър, Театър 199, Театрална работилница „Сфумато“, Театър „Ст. Бъчваров“ (Варна), Драматичен театър Ловеч и др. Участвал е в турнета и фестивали в Рим, Виена, Париж, Единбург, Петербург, Унгария, Чехия, Румъния, Босна-Херцеговина, Белград, Специализира движенчески практики на Стив Паксон в Лятна академия Амстердам. През целия този период, независимо дали в държавен театър или актьор на свободна практика, Веселин Мезеклиев не напуска полето на театралната алтернатива – като форма и като език.
Носител е на множество отличия, сред които: Наградата на Филмовата академия към Съюза на филмовите дейци за поддържаща мъжка роля в „Потъването на Созопол“ (2015, реж. К. Бонев), както и Първа награда за мъжка роля в „Холстомер. Историята на един кон“ на Националния преглед на камерните спектакли (2015).