ВИСОКА МЕСА В СИ-МИНОР Йохан Себастиан Бах

Плакат от

Фондация „Бахово общество в България“, Класик ФМ Радио и Културният център на Софийския университет ви канят на концерта: МЕСА В СИ-МИНОР по Й. С. БАХ

в рамките на
ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ 2016

Солисти:                                                                                                                                      

Сопран: ГИРГИНА ГИРГИНОВА                                

Алт: ОЛГА МИХАЙЛОВА-ДИНОВА                       

Тенор: ВИРГИЛ ХАРТИНГЕР (Австрия)                               

Бас: ПЛАМЕН БЕЙКОВ      

                                         

Орган: СТЕФАН ДАЛЧЕВ

Клавесин: ЦВЕТИ ПАНАЙОТОВА

Фестивален бароков оркестър и хор

Диригент: ЙОСИФ ГЕРДЖИКОВ

В годините след 1740 застаряващият Бах композира все по-рядко, което Хиндемит ще определи като състояние на „меланхолия на висшето майсторство“. В средата на 50-те си години той се успокоява, тъй като на този етап от живота си изглежда вече да е постигнал всичко като органист, капел майстор, кантор и като композитор.

Вероятно предусещайки наближаването на края на живота си, Майсторът се насочва към голямата форма на тържествена меса (Missa Solemnis) – с композиране на пълната църковна служба. Желанието му е да съчини музикална картина за цялото богослужение (Missa Tota), използвана само в католическата служба и състояща се от пет части: 1. Kyrie (Господи), 2. Gloria (Слава), 3. Credo (Верую), 4. Sanctus (Hosanna и Benedictus/ Свят (Осанна и Благословен) и 5. Agnus Dei (Агнец Божий). До този момент Бах никога не е писал подобно произведение, като познатaта днес „Висока меса в Си минор“ се смята за негова последна творба и за негов opus summum, т.е. неговото завещание. Заедно с Бетовеновата „Меса Солемнис“ (Missa Solemnis), вдъхновена именно от Баховото произведение, са двете най-значими композиции за католическа служба за всички времена. Неповторим е мащабът на изкусната композиционна работа, необикновени са изразните форми и начинът, по които Бах разпределя текста между отделните части на месата. Поразителна е дълбочината, до която се достига с музикалното подчертаване на смисъла на всяка дума. „Висока меса“ на Бах се счита за върхово музикално постижение в своя жанр за времето на Барока и Класицизма.