Щрихи около книгите вместо обзор
На фона на шока от появата на COVID-19 и ужаса от бързото му разпространение изведнъж се заговори за „завръщане“ на четенето. Милиони хора по света се оказаха затворени по домовете си и започнаха да търсят занимания, развлечение и възможности за образование. И ако в рамките на големите пазари в англоезичния свят има относително повишено търсене на книги във всякакви формати, в България се забеляза значителен спад и тепърва ще разберем как се развил той в контекста на местни политики и глобални проблеми. Подобно на други исторически събития, пандемията със сигурност е катализирала тенденции в читателските нагласи, но е малко вероятно изведнъж да е създала съвършено нови. Наред с това, несъмнено се е отразила на начина, по който споделяме литературния си живот, и на условията, от които зависи достъпът до литература.
Какво се случи в политически план?
В последните дни на 2021 година българските народни представители зарадваха сектора, като единодушно решиха ставката на ДДС върху книгите да остане 9% до края на 2022 година. Това, разбира се, е добра новина както за издателите, така и за читателите – откакто е намален размерът на данъчната ставка, средната цена на книгите е спаднала от 13 на 11 лева. Мярката беше въведена през 2020 година като част от антикризисния пакет за облекчаване на редица сектори, пострадали от ефектите на пандемията. Въпросът за косвените данъци у нас се простира далеч отвъд книгите, но тук си струва още веднъж да се отбележат дълговечните битки и дебати в сферата на издаването. Години наред единствената държава в Европа с по-висока ставка от нашата беше Дания (24%), докато в редица страни книгите въобще не се облагат с ДДС. И макар решението за продължаване на антикризисната мярка да е радостно, засега е само прецедент. Тепърва трябва да бъде аргументирано и утвърдено не като функция на извънредните обстоятелства, а като част от цялостна управленска стратегия, насочена към насърчаване на културното потребление и образованието.
По-голямата картина
Дали намалената средна цена в резултат от по-ниската ставка на ДДС реално се усеща от читателите? Как се развива ситуацията в Европа като цяло, предвид различните по обем национални пазари?
В последните пет години, откакто Евростат събира информация за цените на книгите по жанрове, се наблюдава поскъпване на художествената литература и леко поевтиняване на учебниците. За същия период период общата цена на книгите се е повишила с 4%, докато електронните книги и услугите около подвързването са поскъпнали с цели 12%.
Европейската комисия ежегодно се опитва да представи поскъпването на книгите в положителна светлина – да, цената им расте, но значително по-бавно от цените на всичко останало. Докато Асоциация „Българска книга“ алармира за 30% по-малко продажби в първата пандемична година, на ниво Европейски съюз и в страни с много по-стройни системи за насърчаване на четенето и попълване например на библиотечните фондове, се наблюдава също сериозен, макар и на глед не толкова тревожен спад от 15%.
Няколко думи за носителите
Разбира се, и у нас все повече хора потребяват литература през дигитални устройства. Електронните четци далеч не са екзотичен продукт, на тях българите четат както лицензирани, така и пиратски копия във всякакви жанрове. Нараства популярността на голямата шведска платформа за аудиокниги Storytel, която в момента попълва библиотеката си на български език и поднася съдържанието много професионално. И все пак, основният носител си остава хартията. С която обаче през изминалата година се наблюдават трудности в световен мащаб. На читателите не им се налага да се интересуват и надали го усещат – подобно на четенето, самият производствен цикъл в книгоиздаването е бавен и свързан с дългосрочно планиране.
Причините за кризата са разнообразни. Относителният ръст на продажбите на печатни издания на големите чужди пазари се случва паралелно със скок в цената на дървесната маса, която се е увеличила почти двойно за последната година и половина. Екологична инициатива в Китай, все повече хартиени опаковки заради замяната на пластмасовите, все повече опаковки изобщо заради милиардите доставки на стоки, поръчани онлайн от същите тези хора, които купуват и книги. Това са само част от факторите, които наред с натиска от големите онлайн дистрибутори, недостига на работна ръка и възможности за транспорт, объркват сметките на издателите на много по-големи пазари. Но всъщност се отразяват и у нас – цените на услугите на българските печатници се менят на всеки две седмици. Освен че никой не печата единствено книги, онези, които предлагат висококачествено изпълнение, открай време работят за чужбина. Бизнесът е капиталоемък, машините за красивите издания са скъпи и трудно се изплащат, ако не изнасяш например към Западна Европа.
Събития и приключения
Премиери, разговори и срещи с писатели – бяха трудни и преди да се окаже невъзможно да се срещаме на живо. Над опитите за социализация на иначе интимно занимание като четенето тегне сянката на неудобството и неловкостта. И все пак едно е да се чудиш защо си отишъл на премиера на книга, и съвсем друго – да се опитваш да я гледаш онлайн. Защо пасивно да слушам на живо разговор с писател в Зуум, като надали ще ми прочетат въпроса от чата, като не виждам и не усещам другите присъстващи, вместо просто да си дочета?
Макар и трудно, с уговорки и допълнителни мерки, тази година се състояха и Панаирът на книгата, и Софийският международен литературен фестивал, и версията му за деца и младежи. Организацията започна късно през годината и беше допълнително затруднена от изискванията за безопасен достъп на посетителите до панаира. Много издателства нямаха щандове, читателите се виеха на опашки пред централния вход на Националния дворец на културата, тъй като проверката на сертификатите им отнемаше време. Фестивалите протекоха изцяло онлайн, което постави организаторите и участниците в дискусиите в редица предвидими и непредвидими стресови ситуации. Спрямо миналогодишното издание броят гледания на живо в онлайн платформите беше значително по-малък. Важното обаче е, че програмата се състоя, сполучливите и смислени разговори са достъпни и след фестивалния период. И най-вече – не се допусна нулева година. След осемгодишна история на Софийския международен литературен фестивал, в която заедно с навика на читателите е граден и високият стандарт за провеждане, навярно щеше да си струва и проваленият опит. А този, особено предвид нестабилността и рисковете, беше достоен.
И все пак, какво четем?
Разказите, които минават за „труднопродаваеми“, сякаш започнаха да се търсят повече. Заради стреса и трудната концентрация читателите посягат към уж по-лесните кратки литературни форми.
Наблюдава се засилен интерес към документална проза и нехудожествената литература. Някои го обясняват с недостиг на усещане за контрол и достоверност извън повествованието. Други виждат причините за този възход в самото развитие на повествователните форми в контекста на по дълга традиция, при това академична.
Фантастични сюжети, които да предложат ескейпистки алтернативи. Или дистопии, през които да говорим за страховете си от бъдещето.
Исторически романи и саги. Сюжети около колективните идентичности, които да облекчат болките на глобализацията.
Само че нито една от тези тенденции не е от вчера. За хубаво или за лошо, логиката на читателските предпочитания се променя по силата на по-бавни исторически процеси. Онова, което пандемията катализира, навярно води началото си от далечно място, преди десетилетия, ако не и повече. Много от сензационните новини и прибързаното тълкуване на литературните явления приличат на делфините, „завърнали се“ в каналите на Венеция.
Надежда Московска е завършила културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в сферата на коминикациите и културната журналистика. Била е редактор на културния слот и водещ на предаването за литература и книжна култура „Библиотеката“ на БНТ. В момента води „Литературата, начин на употреба“ – ежеседмично дискусионно предаване по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио.