Фестивали, конкурси, премиери

След двегодишния пандемичен ступор, през 2022 г. танцът си пое отново въздух и се втурна напред, сякаш ограниченията бяха пресирали енергия, която при първа възможност избухна с нова сила. Отпадането на забраните на местна почва се отрази много над очакванията и предвижданията. През 2022-ра танцовите артисти разкриха нови страни от своя потенциал, пробваха нови идеи, пространства и партньорства и увеличиха изявите и публиката си до такава степен, че е много трудно да бъдат изброени и класифицирани. Фестивали, конкурси, индивидуални и групови изяви, награди, курсове и семинари – активността в танца стана израз на едно общо състояние на свободния творчески дух, който излетя експлозивно от отпушената пандемична бутилка. И все пак, макар и несравними и твърде разнородни, танцовите събития имаха своите върхове, които образуват една дълга хималайска верига, едно високо било от артистични постижения.

Изобилието от премиери през 2022 г. е внушително. То се отнася до всички стилове – класически и неокласически спектакли, съвременен танц и пърформанс, развлекателни и шоу програми. Във всички тях се забелязва амбициозно представяне на висок професионализъм и стремеж към нови идеи.

Силно активиране на дейността се забелязва в извънстоличните балетни трупи, някои от които насочват интереса си към чуждестранни хореографи, ориентирайки се към висококомерсиални постановки, целящи да предизвикат интереса на широк кръг публика. Тази практика е разпространена от години в големите европейски театри, които канят съвременни хореографи, за да работят върху свои авторски спектакли или да направят модерни интерпретации на класически образци.

След като през миналата година балетът на Старозагорската опера поведе крак с грандиозния спектакъл на Василий Медведев „Сънят на Пилат“ / Танцова мистерия от Стефан Димитров, тази година пловдивската балетна трупа представи две постановки на чужди хореографи – „Ана Каренина“ с хореограф Лео Муич (Хърватия) и „Дългата коледна вечеря“ и „Жени в ре минор“ на украинския хореограф Раду Поклитару. Тенденцията да се канят известни имена от международната танцова сцена се прояви и в новото алтернативно пространство на Народния театър „Сцена на музите“ с постановката „Фиеста“ на румънската хореографка Андреа Гаврилиу.

Танцовите фестивали АНТИСТАТИК и ONE DАNCE WEEK, както и ЧЕРНАТА КУТИЯ в Пловдив, отново зарадваха своите почитатели с интересни имена и заглавия от международната сцена. „Световен театър в София“ откри поредното си издание с емблематичната пиеса на Маги Марен „Може би“ / “May B”. Във Варна за пореден път се проведе Международна лятна танцова академия „Варна“ на „Фондация Калина Богоева“. На сцената на Старозагорската опера се проведе и поредното, трето издание на Международния хореографски конкурс „Linkage“.

За втори път бяха раздадени наградите „Импулс“ за постижения в областта на танцовото изкуство, които откроиха най-ярките артисти и спектакли според преценката на самата гилдия.

Стартира хореографският проект ХЕЛИОС – Творческа лаборатория за млади хореографи. Под егидата на Столична община и под ръководството на хореографа Владимир Ангелов млади хореографи имаха възможността да разширят познанията си за хореографското изкуство в един интензивен семинар, проведен в ТОПЛОЦЕНТРАЛА.

„Фокус Кино Танц“ представи дебютните проекти на 14-те курсисти в едногодишната обучителна програма за танцово кино на Фондация „Човек с шапка“, с основни лектори Силвия Чернева, Стефани Ханджийска и Коста Каракашян.

СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ представи „1001 нощ“ на именития хореограф Едгар Алиев. Приказната история за Шехерезада оживя на сцената в изпълнение на прекрасните танцьори и солисти на софийската балетна трупа. Балет Арабеск чества 60-годишнината на своя дългогодишен ръководител Боряна Сечанова с нейната поетична постановка „Галатея“ и откри новия сезон със спектакъла „Триптих“, дело на трима млади хореографи – Ангелина Гаврилова, Филип Миланов и Аршак Галумян.

Сцена Дерида ни зарадва с няколко интересни премиери и ни срещна с финалистите на престижната международна селекция на AEROWAVES. „Гараж колектив“ и „Атом театър“ продължиха своите чувствителни експерименти и новооткрития в танцовото поле.

Центърът за съвременно изкуство ТОПЛОЦЕНТРАЛА представи едни от най-изтъкнатите съвременни европейски артисти, непоказвани досега у нас. Ян Фабр, Саша Валц, Ромео Кастелучи и пр. имена, които оглавяват развитието на сценичните изкуства в Европа през последните десетилетия, станаха достояние на софийската публика.

Галина Борисова представи в Галерия Етюд своя пореден хореографски автопортрет „Вярно с оригинала“.

В края на година се състоя един неординерен за нашата танцова сцена проект – Танцова компания „Хетероподи“ и Квадрат 500 реализираха проекта „Виртуални тела“, който включва десет съвременни български хореографи от различни поколения, които интерпретират картини от постоянната експозиция на музея.

Общи тенденции

Не е лесно да бъдат открити общите тенденции в творбите на толкова различни като генезис, образование и начин на изразяване артисти. Или може би точно тази разнородност е една от определящите ги характеристики. Едно ново и различно поколение навлиза в танцовия терен, отърсено от всякакви ограничения и табута. Това поколение мисли и действа космополитно, дръзко и оригинално, следвайки собствените си представи за танц. Младите хореографи се чувстват граждани на света и изразяват личния си интерес към него през широко отворени и просветени очи.

Темите, които ги вълнуват, често са вечните в изкуството теми за половете, идентичността и себеосъзнаването, поставени в контекста на един динамично променящ се свят. Те подхождат съвсем директно и непреднамерено към проблеми на личното пространство, превръщайки ги в общочовешки чрез смели, метафорични идеи и образи. Ярки примери в това отношение са Марион Дърова с “Freefall” / „Свободно падане“, Деян Георгиев с “Wired” / „Свързан“, танцовият пърформанс „Пастет“ на сдружение АлмаАртис (Яница Атанасова и Мартина Апостолова), както и виталните танцови акции на STEАM ROOM (Жана Пенчева, Александър Георгиев и Дарио Барето Дамас), които постигат мащабно внушение чрез прости, лаконични и минималистични средства. Особено радостно е, че “Wired” / „Свързан“ на Деян Георгиев, продуциран от One Dance Week и Derida Dance Centre, е селекциониран в топ 20 на международната танцова платформа за промотиране на млади хореографи AEROWAVES.

Може да се каже, че постоянното състояние на финансов недостиг е развило у хореографите способността да процедират максимално прагматично и аскетично, което обаче не намалява стойността на техните произведения. Ето защо прагматизмът би могъл да се определи също като съществена характеристика на работата на младите български хореографи.

Като обща тенденция по отношение на израза и езика прави впечатление високата степен на метафоричност, смесването на реализъм със сюрреализъм и хиперреализъм, смелите съчетания на забавното с драматичното и на познатото с новооткритото. Но във всички случаи като основен двигател стои стремежът към оригиналност и избягване на тривиални щампи, който се осъществява с различен успех при отделните творби.

За всички е ясно колко трудно и почти невъзможно е за съвременния хореограф да бъде новатор с невиждани до момента открития. След поредицата естетически и технологични танцови революции през миналия век днешната мярка за оригиналност се изразява в степента и нивото на естетическо и смислово обобщение, което прави съвременния артист „откривател“ в неговото творчество. Времето, в което живеем, е сложен преход между две епохи, процес на преосмисляне на наследството от миналото и превеждането му на езика на бъдещето. Съдейки от опитите на младите танцови артисти, те са достойни медиатори между две столетия и търсачи на пътища за бъдещо развитие на танцовото изкуство.

Ако все пак могат да се отправят някакви критически бележки и предупреждения, те се отнасят към наличието, макар и рядко, на вече използвани и познати от международната сцена и история визуални решения и стилистични похвати. Но тези имитативни особености са почти задължителни за младите артисти, които в търсенето на личен почерк преминават през влиянието на личните си харесвания и предпочитания. Както казва един известен американски критик „Младият талант се характеризира основно с имитации и ексхибиционизъм“. В това няма нищо лошо, стига да е израз на добре обосновано съдържание, което постига ново ниво на смисъл, а не на желание да се „шокира“ зрителя на всяка цена със самоцелни хрумвания.

Друг дефект, който хореографите често се опитват да превърнат в „ефект“, е недобрата и недостатъчна движенческа подготовка на изпълнителите. Разбира се, в духа на плурализма, залял всички форми на изкуството, можем да приемем, че всяко тяло е достойно да присъства на сцената и да бъде обект на естетическо тълкуване и интерес. Но когато липсата на технически умения и възможности започне да определя вида на израза и формата на дадено произведение, рискът от ограничаване на експресивността се увеличава и може да вземе определящ за цялото превес. Липсата на танцова техника води до известно „обездвижване“ на танца, което го лишава от основните му качества – лекота, бързина, изразителност и енергия на движението. Марта Греъм неслучайно казва, че „за да създадеш тяло на танцьор са необходими девет години ежедневен труд“. Освен класическия екзерсис днес вече разполагаме с богат арсенал от танцови стилове и техники, които могат да формират тялото на танцьора и да му дадат способността да се изразява пълноценно на сцената. Ефектът от „обездвижването“ е интересен само в някои добре обосновани и аргументирани случаи – във всички други липсата на техника на изпълнителя ограбва авторската идея, намалява силата на внушението, ограничава въздействието на хореографския език и стеснява диапазона на хореографската мисъл. Тялото е единственият и основен инструмент на танца и то трябва да се владее колкото всеки друг инструмент, за да провежда по съвършен начин хореографските идеи.

Без да претендира за изчерпателност, този преглед на събитията в танца у нас през изминалата 2022 година със задоволство отбелязва многообещаващи новости и намерения, за чието осъществяване огромна роля играе културната политика и приоритетите на финансиране. Оставаме с надежда, че те ще бъдат на нивото заявено от танцовите артисти и ще дадат още по-силен финансов гръб на развитието на танца през следващата година.

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Завършва Хореографското училище в София. Специализирала съвременен танц в Палука шуле в Дрезден и в Танцовата академия в Кьолн, а по-късно и хореография в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство, НАТФИЗ, колежа Любен Гройс, Балетна академия в Атина и в Италия. Почетен член е на управителното общество на Академия Филармоника в Месина. Работила е с водещите български танцови трупи: Балет „Арабеск“ (на който е хореограф от 2001), „Амарант данс студио“, „Хетероподи данс“, както и с балета на Софийската опера. Автор е на сценарии и хореография за над 50 телевизионни и театрални постановки. Автор е и на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“, на пиесата „Меломимик“ и на множество статии и рецензии в областта на танцовото изкуство.