Катедра „Испанистика и португалистика“ на СУ,
Институт „Сервантес“ – София, Посолство на Кралство Испания в София
ИК „Жанет 45“, Творчески съюз „Слуга и работник“ и
Културният център на СУ
представят:
ПРЕВОД НА ПОЕЗИЯ
визуална интерпретация на поезия по стихове на Х. А. Берниер
/ автор на идеята и реализация: Павлина Иванова /
28 май, 18:00 часа в Театрална зала, Ректорат на СУ
Проектът е свободен превод на поезия на езика на киното. Това е Моят личен прочит на стихове на Хуан Антонио, в който образи и звук дават форма на асоциации и усещания, родени от прочетеното.
Поезията може да има безкрайно много интерпретации, а да откриеш своята собствена нишка и да я последваш е голямо предизвикателство, защото се оказва, че в процеса всъщност, започваш да разкриваш себе си.
Павлина Иванова
И
Представяне на стихосбирката
ФИЛОСОФИЯТА И ДВЕ ВРАБЧЕТА
на Хуан Антонио Берниер
28 май, 18:00 часа в Театрална зала, Ректорат на СУ
С участието на: Хуан Антонио Берниер, Екатерина Йосифова,
Марин Бодаков, Митко Новков и Лиляна Табакова (преводач на стихосбирката)
Хуан Антонио Берниер е роден в Кордоба, Испания, през 1974 г. Завършва Испанска филология. Работил е като преподавател по испански език в Софийския университет . Автор е на стихосбирките „Така постъпва птицата” (Валенсия, Изд. Пре-текстос, 2004, с награда „Критически поглед“ на Националното радио на Испания, 2005) и „Дървета със стволове боядисани в бяло“ (Валенсия, Изд. Пре-текстос, 2011). Превеждан е на английски, френски, немски, италиански, португалски и арабски език, произведенията му са включени в многобройни антологии на съвременната испанска поезия. Заедно с Рада Панчовска и Лиляна Табакова участва в превода на испански език на антологията „Сияйна тишина. Осем съвременни български поети“ (Кордоба, Космопоетика, 2010)
Juan Antonio Bernier nace en Córdoba, España, en 1976. Licenciado en Filología Hispánica, ha trabajado como lector de español en la Universidad de Sofía. Como poeta, es autor de Así procede el pájaro (Valencia, Pre-textos, 2004; premio “Ojo Crítico” de Radio Nacional de España en 2005) y Árboles con tronco pintado de blanco (Valencia, Pre-textos, 2011). Parte de su obra ha
sido traducida al inglés, francés, alemán, italiano, portugués y árabe, y figura en numerosas antologías de poesía española contemporánea. Colaboró, junto a Rada Panchovska y Liliana Tabákova, en la tradución al español de la antología Un silencio radiante, ocho poetas búlgaros contemporáneos (Córdoba, Cosmopoética, 2010).
***
Преди всичко Берниер е един много пестелив и в същото време много добър художник, който успява с много малко мацвания с четката, с много малко думи, да достигне до една майсторска дълбочина. Има много прецизно око, което много бързо изхвърля ненужните детайли. Идвайки от богатата испанска поетична традиция, той се опазва от изпадане в прекалена лиричност, а това, в което е наистина добър, това е вниманието към детайла. В него, както и в много други добри поети, живее законът малкото е повече.
Пейчо Кънев, Сп. Кръстопът
През стихотворенията на Хуан Антонио Берниер често преминава дълбокият полет на птица. Това ме вълнува, защото мисля, че птиците търсят най-„чистите“ места, където липсват хитруванията на дребно и отрицателната енергия. Това е една пълна с живот поезия, в която присъстват небето, дъждът, въздухът, дърветата, нощта, тялото, песента. И върху привидната ѝ голота обикновено каца птицата.
Мануел Борас. Издателство „ПреТекстос“