Недоверие и институции къде са младите?

Център за либерални стратегии и Културният център на СУ ви канят на публична дискусия на тема „Недоверие и институции – къде са младите?“

С участието на: 

Татяна Дончева, политик, председател на ПП Д21

Жюстин Томс, граждански активист и член на ПП  ДЕОС

Георги Лозанов, дългогодишен председател на СЕМ, преподавател във ФЖМК, СУ

Теодора Йовчева, студент по Политическо консултиране в СУ

Калоян Правов, студент по политически науки в НБУ

Юмер Коджаюмер, студент по публична администрация в СУ

Модератор: Пролет Велкова

Публичната дискусия „Недоверие и институции – къде са младите?“ ще се проведе като част от проекта на Центъра за либерални стратегии „Проблеми на прехода: насърчаване на независимостта и доверието в институциите на либералната демокрация“. Проектът се финансира по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. 

В рамките на този проект пет екипа от студенти по обществени науки от три университета (СУ, УНСС, НБУ) участваха в проучване на проблемите с гарантиране независимостта и отговорността на редица ключови регулаторни и надзорни органи в страната. Студентите разработиха и пет доклада с  предложения за политики, целящи насърчаване доверието на гражданите в тези институции.

Дискусията, която ще се проведе на 17 март от 19:00 часа в Нова конферентна зала на Софийския университет, цели да подложи на обсъждане важни въпроси, сред които:

  • Интересуват ли се младите хора у нас от институциите или живеят в “паралелни светове” с тях?
  • Гражданското образование дава ли адекватни знания и умения на младите хора да си взаимодействат с институциите?
  • Какво трябва да направят институциите, за да информират адекватно гражданите (включително младите) за дейността си? Могат ли младите да направят нещо, и какво, за да са по-адекватно информирани за правата си по отношение на институциите?
  • Има ли успешни практики по информиране на гражданите за работата на институциите? Ефективни ли са, устойчиви ли са (продължават ли след завършване на проекта по който са били инициирани)? Медиите длъжници ли са на младите?
  • Какви форми на граждански контрол над институциите са най-ефективни?
  • Младите активни ли са в контрола над институциите и как биха могли да се включат по-активно? Какви форми на включване на младите в такъв контрол са/биха били най-успешни?

С какви действия се ангажират младите по отношение на институциите – гражданско наблюдение, контрол, или протести? Добре информирани ли са преди да се включат в протести? Какво следва след протеста, успешен или не? Има ли след последната вълна от протести конкретни резултати по отношение на институциите и доверието на гражданите в тях?