Аудиовизуален спектакъл на Михаил Големинов
Михаил Големинов – пиано, видео и електроника
Ференц Лист – Соната си минор
Морис Равел – „Гаспар на нощта”
ПРЕОПАКОВАНО/REWRAPPED представя две аудиовизуални рефлексии, два филма на Михаил Големинов, инспирирани от „Соната си минор” от Ференц Лист и „Гаспар на нощта” от Морис Равел.
Творбите се изпълняват на живо и в оригинал от Михаил Големинов, потопени в контекст, който на пръв поглед изглежда смущаващ – абстрактна визия (но не визуализация), съпровождана от musique concrète (електроакустична музика, базирана на шумове от естествен произход) – пълна с противоречия, но креативна симбиоза, генерираща приключения за сетивата и водеща слушателя по неивестна траектория.
Равел e уникален илюстратор-буквалист – той така точно пресъздава със звуци красивото, но зловещо ноктюрно на френския поет Алоизиус Бертран (разказващо за изтънчената и еротична изкусителка, водната нимфа Ундина, за висящия на бесилото анонимен и обгрижван от мухите труп, за джуджето-призрак, стресиращо спящия човек), че човек спокойно може да допусне, че стиховете са писани по музиката, а не обратното. При всички случаи, защо да няма и видеоверсия?
И двете клавирни творби представляват върхове в историята на пианизма, а виртуозността им е достатъчно много експлоатирана и като че ли поизчерпана от изтъкнати, великолепни пианисти от всички епохи. Това, което музикалната индустрия в голяма степен оставя в сянка, е заложената в звуковата субстанция богатата и субективна асоциативност, позволяваща, или по-скоро изискваща от съвременния човек на изкуството да търси актуален и личен подход към музикалното наследство. Новото и субективното не служат за художествено алиби – те просто са висяща във въздуха необходимост, която освен всичко крие в себе си и риск, който трябва да поемем, за да не попадне така наречената „сериозна” музика (ужасяващо снобска дефиниция) в Музея на звуците – а той е скучен и тъжен, просто защото е музей.
Михаил Големинов