Поредицата „ПРЕВОДАЧ 22: Парадоксите на театралния превод“ има за цел да представи пред студентската аудитория специфичната материя на театралния превод като повдигне централни въпроси и предостави различни гледни точки към темата. Проектът е ръководен от Мартина Новакова (Испанска филология, СУ) и Стефан Прохоров (Режисура за драматичен театър, НАТФИЗ) и се реализира в партньорство с Културния център на Софийския университет, със съдействието на Институт Сервантес, посолството на Кралство Испания, НАТФИЗ Кръстьо Сарафов и катедра Испанистика и португалистика към СУ.
Каним Ви да дискутираме и обменим опит в рамките на три събития:
21 май, 19:00 часа, Театрална зала
Представяне на театралния спектакъл „Рейкявик“ по едноименната пиеса на Хуан Майорга
Майорга е считан за един от най-важните съвременни испански драматурзи, а „Рейкявик“ е неговият най-нов поставен текст. По-малко от година след официалната му премиера в CDN (Centro Dramático Nacional) в Мадрид, той се реализира и у нас по инициатива на преводача Мартина Новакова и режисьора Стефан Прохоров. Представлението ще бъде последвано от дискусия върху превода на драматургични текстове, съвместната работа между преводач, режисьор и актьори и кратка театрална лаборатория върху проблемите на сценичното общуване в различни езикови контексти.
28 май, 15:00– 19:00 часа, Огледална зала
Ателие по театрален превод от испански на български език с водещи Мартина Новакова и Стефан Прохоров
Срещата ще има въвеждащ характер в особеностите на театралния превод и разликата между този и други видове превод. Специално внимание ще бъде отделено на въпроса за необходимата практическа театрална култура.
ВАЖНО: Желаещите да участват в ателието трябва да изпратят попълнена бланка за участие (прикачения файл най-долу) на адрес traductorteatral22@gmail.com до 24 май) Заниманията ще бъдат изцяло практически и ще включват както превод на текст, така и различни театрални игри, чиято цел е да създадат по-богат контекст за преводаческата работа. Въпреки че фокусът е върху превода от испански, всеки заинтересован от тази проблематика, но неучастващ в ателието, е добре дошъл и като зрител.
Мартина Новакова е родена през 1993г. в София. Занимава се с театър от дете, а по-късно прибавя към това и интереса към испаноезичната литература и култура. Участвала е в множество ученически и университетски театрални проекти в България и Испания. През 2015 г. превежда пиесата „Рейкявик“ от Хуан Майорга, поставена в НАТФИЗ. Същата година е отличена с наградата на ректора на Софийския университет за постижения в културната дейност. По настоящем завършва Испанска филология и участва в различни проекти и събития, свързани с тези две области.
Стефан Прохоров е роден през 1993 г. в София. Занимава се с литература от дете, публикувал е стихове в „Литературен вестник“, „Съвременник“, Liternet и др. През 2011 г. пиесата му „Правилата на играта“ е поставена в Младежки театър „Николай Бинев“, а през 2012 г. е номиниран за наградата „Стоян Камбарев“ за пиесата си „Братята, това е“. В момента завършва режисура в НАТФИЗ. С пиесите и постановките си участва на различни театрални фестивали. Има практика в областта на симултанния превод. Филолог любител.
01 юни, 19:00 часа, Театралната зала
Публична дискусия с театралните преводачи Владко Мурдаров, Харалампи Аничкин, Нева Мичева
Ще бъдат обсъдени въпроси от практиката на театралното преводачество, сред които: какво трябва да знае театралният преводач за театъра, трябва ли да бъде актьор или режисьор, какво е различното между превода на проза и превода на драматургични текстове? Дискусията е отворена за всички студенти, преподаватели, театрали и други заинтересовани от темата.
Проф. Владко Мурдаров е езиковед и преводач. Превежда класически, модерни и съвременни немски, австрийски и швейцарски автори, сред които Гьоте, Шилер, Артур Шницлер, Роберт Музил, Райнер Вернер Фасбиндер, Томас Бернхард, Елфриде Йелинек, Петер Турини, Петер Хандке, Лукас Берфус и др. Превел е над 350 пиеси, събрани в 63 антологии, издадени от „Пигмалион“, „Прозорец“, „Рива“, „Блек Фламинго Пъблишинг“.
Носител е на Голямата национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската книжовност. Отличен е с Почетен кръст на Република Австрия за наука и изкуство и с Големия почетен знак за заслуги към Република Австрия за преводаческата си дейност.
Нева Мичева има магистърски степени по италианска филология (СУ „Св. Климент Охридски“) и журналистика (El Mundo & San Pablo CEU) и от двайсетина години превежда театър от каталонски и художествена проза от италиански и испански. Сред нейните драматурзи са Жорди Галсеран (десет преведени пиеси, девет от които са поставяни повече от веднъж в България), Серджи Белбел, Жузеп Мария Миро, Марк Креует.
Харалампи Аничкин започва практиката си на симултанен преводач за Българска национална филмотека през 1964 година след две годишен стаж в неформалната школа на Майлер, Бобчев и Бакрачев. Преводите му на живо пред публика и на прожекции са повече от 7 000. За Българска национална телевизия е превел над 30 предимно игрални сериала и над 120 филма за дублаж и субтитри; между 1991 и 1996 година превежда и субтитрира за разпространение в киносалоните 300 игрални филма.
За сцената превежда от 1986 година, но най-активният му период за превод на драматургия настъпва през 2000 година. По натрупаните до днес 100 преведени заглавия (от „Монолози за вагината“ на Ева Енслър през „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи и „Любовни хватки“ на Мойра Бъфини до „Козата, или Коя е Силвия?“ на Едуард Олби) в страната са играни над 60 постановки на пиеси на англоезични драматурзи. От тях в момента в София се играят 10. За особено значими преводи за сцена на Харалампи Аничкин се смятат седемте мюзикъла поставени в Музикалния театър, Пловдивската опера и Младежкия театър. Той е един от инициаторите и активен участник в Клуба на театралния преводач, който организираше периодично публично представяне на нови заглавия в различни театри в София от 2009 до 2012.