Мултимедиен концерт-спектакъл
Концертът е част от Музикалния фестивал „Сонограми” 2016, София. Фестивалът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, Национален фонд „Култура”, Културен център на СУ „Св. Климент Охридски” и Фондация OCI (Франция)
В програмата: Творби за един и два клавира от В. А. Моцарт, Фридеман Бах, Дж. Фрескобалди, М. Клементи, Михаил Големинов и Й. С. Бах
В изпълнение на: Дуо „Хамерклавир”: Василий Илисавский (чембало), Галина Драганова Илисавский (хамерклавир)
Михаил Големинов (видео и електроакустика)
Концертът обединява автентичното звучене на музиката на отминалите епохи със съвременни аудиовизуални практики и тенденции, създавайки динамична симбиоза на изразните средства чрез контекстуални връзки между различни исторически периоди.
Избраната за тази програма комбинация от инструменти – клавесин и хамерклавир (пиано-форте) – сравнява и демонстрира техните възможности. В епохата, когато те са съществували паралелно, подобна комбинация е била естествена. Ранният хамерклавир не може да заглуши клавесина, както би направил инструмент от романтичния XIX век; напротив, деликатният звук и фината артикулация на двата клавира създават особена, рядка звукова атмосфера.
Изпълняването на музика от минали епохи е артистично предизвикателство с много измерения. На фона на този факт, еволюцията на интерпретационното изкуство познава различни дискурси, гледни точки и видове подход, родени от утопичната амбиция за установяване на окончателни, общовалидни концепции и критерии. В началото на века се оказва, че подобни стремежи са несъстоятелни, но вероятно именно това е причината за пъстротата и разнообразието, царящи днес в изпълнителския пейзаж. Дейността на дуо „Хамерклавир” е един красноречив пример за това.
Комбинацията на хамерклавир с неговия обективен дискант и мек и ненатрапчив басов регистър, с чембало, отличаващо се с характерен обертонов спектър и очевиден, но лек и в никакъв случай агресивен перкусивен нюанс, създава една многопосочна, но същевременно монолитна, прозрачна и балансирана звукова картина. Така се елиминира често възникващото впечатление, че единият инструмент е излишен, както често се случва при инструмантални ансабли с еднородни тембри като две пиана, две цигулки и други. Допълнително съществува още един аспект – взаимнодопълващите се тембри създават и оформят пространство, в което свободно се разгръщат две изпълнителски инидивидуалности. Тембърът се превръща в носител на личния творчески подход на всеки от музикантите, без тежестта на отживялата, базирана на задължителното уеднаквяване парадигма.
Новият вид съвременна чувствителност и развитието на аудиовизуалните медии неизбежно пораждат нови необходимости, които по естествен начин навлизат в музикалното изкуство и формите на неговото битие. Така характерното за края на ХХ век изместване на центровете на възприятието от чистия звук към визуалното днес очевидно достига една пределна точка.
От тук нататък, независимо от стойността и концентрацията на звуковия елемент, симбиозата на смесените медии като че ли се подразбира. Остават само въросите за органичността, пропорциите и необходимата доза контекстуалност. Отмина времето, когато комбинирането на музика и визуални компоненти се определяше като експериментално изкуство. Днес няма експерименти, а това означава, че всеки човек на изкуството носи съответните отговорности и не може да използва експеримента като алиби за липсата на категорично лично отношение.