Изборът на Бойко Ламбовски
„Грозни, мръсни, зли“ на Еторе Скола е хипнотичен символ на жизнеността в най-маргиналните й проявления.
За този филм на 44-годишния тогава режисьор може да се говори много – с усмивка, потрес или отвращение – но много. Има достатъчно анализи – аз самият зачетох това-онова с интерес. И все пак – нека кажем веднага, че филмът привлича и днес както с яростния си хумор, така и с възможността за символична употреба, за естетическа маркировка в постоянно движещите се пясъци на етоса и историята.
Филмът очевидно е нещо като направен със замах прощален жест към италианския неореализъм, за който Скола е натрупал много познание в предишни практики. Но е и полемика с жанра, и философско предизвикателство. Според данните Скола първо искал да снима документална лента за нещастниците от бордеите, после решил да направи игрален филм. Освен това е имал прекрасната идея да привлече забележителния Нино Манфреди за главната роля на едноокия негодник Джасинто, който тормози без умора семейството си. Пък всички заедно тормозят и себе си, и „благополучните“ квартали наоколо, защото, както отбелязва критиката, в този филм няма положителни герои.
Но каква изненада за нас е да видим този филм днес и да си кажем, че бордеят като символ е все така редом, все така заплашителен и в същото време все така притегателен! Освен това ни изглежда по-жизнен от всякога, на фона на преселническите вълни и вълнения. Всъщност кодовата дума на този филм за мен е „жизненост“. Забележете младежите с моторетките, които тръгват да паланджосват минувачи в ситито, забележете непрестанното движение, забележете липсата на меланхолия в тази хипермеланхолична обстановка, забележете дори оцеляването на негодника Джасинто, когото и самата земя вече не би трябвало да търпи…
Филмът е изумителен визуален танц на дълбоки морални антиномии, които ми изглеждат вечни. Винаги ли примитивното е по-жизнено от цивилизованото? Интензивното рождество приоритет на вертепа и бордея ли е? (Обърнете внимание на момичето с жълтите ботуши в началото и края).
Ние умни, красиви и добри ли сме, или сме само по-рафинирани от героите на Еторе Скола?
Забележителен филм, който ме грабна при първото гледане, и не му пуска оттогава“.
Бойко Ламбовски
Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Автор е на 12 книги, от които голямата част с поезия. Превеждан е на много езици, председател е на българския ПЕН Център, а самият той е и преводач от френски, руски и английски език. Пише още публицистика и есета. Работи във вестник „Сега“.
КИНОФОРУМ МОЯТ ФИЛМ
летен семестър 2017
ПРОГРАМА
• 12 април, сряда, 18:00 ч.
Изборът на Лъчезар Бояджиев: „Фотоувеличение“ (1966, реж. Микеланджело Антониони)
Модератор: Васил Прасков
• 3 май, сряда, 18:30 ч.
Изборът на Бойко Ламбовски: „Грозни, мръсни, зли“ (1976, реж. Еторе Скола)
Модератор: Васил Прасков
• 17 май, сряда, 18:30 ч.
Изборът на проф. Миглена Николчина: „Мишената“ (2011, реж. Александър Зелдович)
Модератор: Васил Прасков
• 18 януари 2017, сряда, 18:00 ч.
Изборът на Тони Николов: „Носталгия“ (1983, реж. Андрей Тарковски)
Модератор: Васил Прасков
* Всички прожекции от серията са с вход свободен и се провеждат в Театралната зала на СУ (Ректорат, вход откъм бул. Цар Освободител)
„Новото пролетно издание на кинофорум „Моят филм“ ще представи ленти на известни и знакови за историята на киното режисьори, които до голяма степен оспорват водещата линия в тяхното творчество или по негативен начин я препотвърждават, максимално мобилизирайки интерпретативните ресурси на критиката. Форумът ще заложи, от една страна, на високата кинокласика в лицето на Андрей Тарковски, Микеланджело Антониони и Еторе Скола, а от друга, на постмодернизма на творческия тандем Владимир Сорокин – Александър Зелдович.
В рамките на настоящото издание своите любими филми ще представят артистът-концептуалист Лъчезар Бояджиев, поетът Бойко Ламбовски, литературният критик, поет и психоаналитик Миглена Николчина и философът и публицист – Тони Николов. Традиционно гостите на кинофорума предлагат на публиката своя личен, емоционален, но и нерядко впечатляващо профилиран и експертен поглед към множество кинообразци от миналия и настоящия век. Така например, Тони Николов ще представи най-малко популярния филм на вероятно най-големия режисьор за всички времена – Андрей Тарковски – „Носталгия“, а Лъчезар Бояджиев ще фокусира вниманието ни върху намиращата се може би най-встрани от главните сюжети в творчеството на Антониони лента – „Фотоувеличение“. Бойко Ламбовски ще запознае публиката със своята гледна точка към шедьовъра на Еторе Скола „Грозни, мръсни, зли“ – филм, който в своята жанрова уникалност е разпънат между Пазолини и гротескната, и изпълнена с радикална социална критика черна комедия, а Миглена Николчина ще поведе зрителя на увлекателно пътешествие из потайностите на руския постмодернизъм от началото на века“.
Васил Прасков
Васил Прасков (р. 1975г., София) завършва специалност Философия в Софийския университет. Има множество публикации в българския културен печат от 90-те години насам – поезия, проза, текстове за кино, есета и публицистика. В края на 90-те е гост-редактор във в-к Литературен форум, където в различни периоди води рубриките Идиот и Кино. Пише на подобна тематика за Литературен вестник и други издания. Работил е в PR отдела на София Мюзик & Филм фест. Автор е на три стихосбирки и един сборник с повести и разкази: „Малките“ (Изд. Аудитория, 1994), „География на времето” (с конкурс на Литературен вестник, 1996), „Arest.com“ (Изд. Пергамент, 2014) и „Слабини“ (Изд. Пергамент, 2015). От края на 90-те до 2016 г. е сред основните действащи лица в неформалния кръг за културен тероризъм „Рамбо 13“, след което се включва в основаването на движението „Нова социална поезия“.
Интересите на Васил Прасков в областта на киното:
„Харесвам най-различни видове кино – от класиката: Тарковски, Бергман, Бресон, Драйер; от Френската нова вълна – Шаброл и Ривет; както и по-новите „класици“ – фон Триер, Абел Ферара, братя Дарден и Карлос Рейгадас; Обичам френското кино на 70-те – т.нар. „пост-нова вълна“, която е почти непозната територия за българските синефили – Жан Йосташ, Ривет, Векиали, както и творчеството на полските емигранти Анджей Жулавски и Валериан Боровчик.
80-те също са в сърцето ми с невъзможния си баланс между ню-уейв лустрото и концептуалния неодекаденс – сблъсък, вторично генерирал едни от най-знаковите кинообразци на 90-те в лицето на Линч, Кронънбърг, Пол Шрьодер и др.“