20 МАРТ 2018, ВТОРНИК

17.45 часа: ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА“ / The Florida project

САЩ, 2017, 112′, цветен, игрален

Режисьор – Шон Бейкър
Сценарий – Шон Бейкър, Крис Бергок
Оператор – Алексис Забе
Музика – Лорн Балф
С участието на – Уилям Дефо, Бруклин Кимбърли Принс, Бриа Винаите, Валерия Кото, Кристофър Ривера, Калеб Ландри Джоунс, Мела Мърдър, Ейдън Малик, Джоузи Оливо, Санди Кейн, Мейкън Блеър
Продуценти – Шон Бейкър, Крис Бергок, Шин-Чин Тсоу, Андрю Дънкан, Алекс Сакс, Кевин Шиной, Франческа Силвестри
Продукция – June Pictures, Cre Film, Freestyle Pictures Company

Награди и номинации – Готъм, Ню Йорк ’17 – Номинация за най-добър филм, най-добър актьор (Уилям Дефо), актьорски дебют (Бруклин Кимбърли Принс); Хамбург ’17 – Номинация за наградата на арт кината и наградата на критиката.

Орландо, Флорида. Мууни (Бруклин Принс) е едва 6-годишна, но вече има специален темперамент. Смелите й шеги не притесняват особено младата й майка Хейли (Бриа Винаите). Подобно на всички обитатели на мотел „Магически замък“, Хейли изпитва сериозни финансови проблеми и затова е принудена да се справя с живота по всякакви начини. Тъй като има добро сърце, Боби – мениджърът на мотела, й помага и винаги се опитва да внесе ред в житейския й хаос. „Проектът „Флорида“ е щастлив филм за един нещастен свят с отлично превъплъщение на Уилям Дефо в главната роля.

„Проектът „Флорида“ на Шон Бейкър е сърцераздирателен, но също така е забавен, визуално зашеметяващ и откровен в детайлното си фокусиране върху младото момиче, чиито фантастични дни в сенките на Disney World в Орландо бавно са изсмуквани от бедността и отчаянието. Всеки, който е гледал предишния филм на Бейкър – заснетия с iPhone Мандарина, познава дарбата на режисьора да оставя актьорите си (повечето дебютанти, които никога преди това не са заставали пред камера) да разгръщат историята. Той се оттегля настрани, позволявайки им да опознават световете си.

Луиза Роленхаген, GQ.com 

Шон Бейкън: Роден е в Съмит, Ню Джърси, през 1971 г. Завършва кино в Университета в Ню Йорк. Дебютът му е Думи с четири букви, като той е сценарист, режисьор и монтажист на филма. Следва Take Out, където Бейкър е съсценарист, сърежисьор, съмонтажист и съпродуцент с Шин-Чин Тсоу. Третият му игрален филм е Принцът на Бродуей (2008), който има премиера на фестивала в Лос Анджелис. Следват Старлетка (2012) и Мандарина (2015), който е заснет изцяло с iPhone 5S, а световната му премиера е на фестивала Сънданс.

20:00 часа: ПОТАПЯНЕ / Submergence

Германия-Франция-Испания-САЩ, 2017, 112′, цветен, игрален

Режисьор – Вим Вендерс
Сценарий – Ерин Дигнам, по романа на Джонатан Ледгард
Оператор – Беноа Деби
Музика – Фернандо Веласкес
С участието на – Алисия Викандер, Джеймс Макавой, Селин Джоунс
Продуцент – Камерън Ламб
Продукция – Lila 9th Productions, Backup Studio, Neue Road Movies, Morena Films

„Потапяне“ е любовна история, която ни представя напълно различните светове на двамата главни персонажи – Даниел Флиндърс (Алисия Викандер) и Джеймс Мор (Джеймс Макавой). Те се срещат случайно в отдалечен хотел в Нормандия, където и двамата се подготвят за своите опасни мисии. Влюбват се почти насила, но скоро осъзнават, че са срещнали любовта на живота си. Когато се разделят, разбираме, че Джеймс работи за Британските тайни служби и трябва да замине на мисия в Сомалия, за да издири източник, който има информация за атентатори самоубийци в Европа. Даниел „Дани“ Флиндърс е биоматематик. Тя работи на голяма дълбочина по проект, чиято цел е да докаже теорията ѝ за произхода на живота на нашата планета. Скоро двамата се разделят. Джеймс е взет за заложник от джихадисти и няма как да се свърже с Дани, а тя трябва да се гмурне до дъното на океана, без да знае дали Джеймс е жив…

Заснети в изумителни детайли от Беноа Деби, крайбрежието на Нормандия, изсъхналите пясъци на Сомалия и подводните гмуркания създават кристална картина на прекрасната адаптация на Вим Вендерс. Това е една болезнена любовна история, която се сблъсква с неконтролируеми сили.

Пиърс Хендлинг, Международен филмов фестивал Торонто

Вим Вендерс: Германски режисьор, роден в Дюселдорф през 1945 г. Завършва Кино- и телевизионната академия в Мюнхен. Преди това е учил медицина и философия в Германия, както и изкуство в Париж. Пише критика. След няколко филма в средата на 70-те години започва осъществяването на своя цикъл от филми „по пътя”. През 1982 г. печели „Златен лъв” във Венеция за Състоянието на нещата. Две години по-късно е отличен със „Златна палма” за Париж, щата Тексас. Документалния му филм Буена Виста Сошъл Клъб  е номиниран за „Оскар” и БАФТА.

21 МАРТ 2018, СРЯДА

17:30 часа: ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА / On the body and soul

Унгария, 2017, 116′, цветен, игрален

Режисьор – Илдико Енеди
Сценарий – Илдико Енеди
Оператор – Мате Хербаи
Музика – Адам Балаж
С участието на – Александра Борбей, Геза Морчани, Река Тенки, Золтан Шнейдер, Ервин Над, Итала Бекеш, Ева Бата, Пал Мачай, Жужа Яро, Нора Райнер-Мичиней, Тамаш Йордан
Продуценти – Моника Меч, Андраш Мухи, Ерньо Мещерхази
Продукция – Inforg-M&M Film

Награди и номинации – Берлин ’17 – „Златна мечка“, наградата на ФИПРЕССИ, наградата на Екуменическото жури, наградата на „Берлинер моргенпост“ Сидни ’17 – Най-добър филм.

Тази красива любовна история се случва в кланица в Будапеща. Веднага щом Мария постъпва на работа, на позиция за контрол на качеството, шушуканията започват. На обяд младата жена винаги се храни в пълна тишина, сама в стерилното помещение. Тя приема сериозно работата си и се придържа стриктно към правилата, отнемайки наказателни точки при всяка допълнителна унция мазнина. Светът й се състои от фигури и данни, отпечатани в спомените й още от ранно детство. Шефът й Ендре, който е малко по-голям от нея, също е тих човек. Колебливо, двамата започват да се опознават. Откривайки духовните съвпадения помежду си, те разбират, че дори сънуват едни и същи неща и постепенно се опитват да ги превърнат в реалност. Тази история за двама души, които отначало самостоятелно, а след това и заедно откриват света на емоциите и физическото желание, е разказана нежно от Илдико Енеди, но не й липсва и доза хумор. Това е филм за страховете и несигурността да се откриеш към хората и облекчението, когато най-после го направиш.

Мисля, че има много знаци, които ни казват да преоткрием животите си в по-малък и по-голям мащаб. Личният живот се формира спрямо начина, по който е структурирано обществото, сякаш двете неща са взаимно свързани. Ако мислим за личния живот, трябва да имаме предвид как е организирано цялото общество. Ако си в условия, които те спират да живееш пълноценно, по някакъв начин се разболяваш. И обществото не подминава това. Тогава може би отиваш на терапия или започваш да пиеш, или да биеш семейството си и т.н. Това са знаците, че не всико е наред. Двамата герои във филма не се чувстват добре в кожата си и затова се затварят в себе си.

Илдико Енеди за TheUpComing.co.uk

Илдико Енеди: Родена е в Будапеща, Унгария, през 1955 г. Кариерата й стартира като художник, а след това започва да създава късометражни и игрални филми като сценарист и режисьор. Получава над 40 международни отличия. Филмът й Моят двайсети век е избран за един от 12-те най-добри унгарски филма на всички времена. През 1992 г. е член на международното жури на фестивала в Берлин. Енеди води класове по кино в Университета за театрално и филмово изкуство в Будапеща. Тя е основател и член на European Cross Media Academy. Член е и на Европейската филмова академия.

20:00 часа: БЕЗ МИЛОСТ / In the fade

Германия-Франция, 2017, 105′, цветен

Режисьор – Фатих Акин
Сценарий – Фатих Акин, Харк Бом
Оператор – Райнер Клаусман
Музика – Джош Хом
С участието на – Даян Крюгер, Денис Мошито, Йоханес Криш, Самия Чанкрин, Нуман Акар
Продуценти – Ан-Кристин Хоман, Нурхан Шекерджи-Порст, Фатих Акин, Херман Вайгел
Продукция – Bombero International, Macassar Productions

Татуираната Катя, съпругът й Нури, който е от кюрдско-германски произход и е бивш затворник, и синът им Роко, който свири на цигулка, на пръв поглед не приличат на нормално семейство. Но няколко кратки сцени разкриват хаоса и красивата реалност на живота им. Затова и когато семейството се сблъсква с неочаквана трагедия, вследствие на неонацистка атака, шокът е още по-силен. Сега Катя е сама в своята тъга, постоянно разпитвана от властите и близките си. Единствената й утеха са тежките наркотици и мислите какво би направил съпругът й, ако беше на нейно място. Лутайки се между мъчителните моменти на самоунищожение и постоянното желание да отмъсти за смъртта на семейството си, любовта на Катя към Нури и Роко никога не избледнява, както и болката й.

Филмът е за млада майка, чийто живот е концентриран върху семейството й. Изведнъж тя губи мъжа си и сина си и понеже не успява да се справи с разбитото си сърце, търси възмездие. Това също е филм за семейството и справедливостта и колко различно могат да се интерпретират тези две понятия. В същото време „Без милост“ е трилър, който се опитва да разкаже философска история по интересен начин.

Фатих Акин пред Cineuropa.org

Фатих Акин: Роден е в Хамбург на 25 август 1973 г. в турско семейство. Учи визуални комуникации в Хамбургския колеж за изящни изкуства, където се дипломира през 2000 г. Дебютира в игралното кино през 1998 г. с „Кратко и безболезнено“, който печели редица награди и подобно на „Солино“, е номиниран за Германската филмова награда. Акин често се снима и като актьор. Най-големия си успех постига с филма „С глава в стената“, за който печели „Златна мечка” в Берлин през 2004 г. За следващия си игрален филм „На прага на рая“ Акин получава наградата за сценарий в Кан ’07, четири Германски филмови награди, Европейска филмова награда за сценарий и др.

27 МАРТ 2018, ВТОРНИК

 17:45 часа: ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ: МОЯТ ГОДАР / Redoubtable

Франция, 2017, 107′, цветен, игрален

Режисьор – Мишел Азанависиюс
Сценарий – Мишел Азанависиюс
Оператор – Гийом Шифман
С участието на – Луи Гарел, Стейси Мартин, Беренис Бежо, Миша Леско, Грегори Гадбоа, Феликс Кайсил
Продуценти – Мишел Азанависиус, Флоранс Гасто, Риад Сатуф
Продукция – Les Compagnons du Cinéma

Награди и номинации – Кан ’17 – В официалния конкурс

Париж, 1967 г. Жан-Люк Годар, най-прочутият филмов режисьор на своето поколение, снима филма Китайката с жената, която обича – почти 20 години по-младата Ан Вяземски. Щастливи, влюбени, магнетични, двамата се женят. Реакциите към филма обаче провокират у Жан-Люк самовглъбяване. Събитията през май 1968 г. ще засилят този процес, а кризата, която разтърсва Жан-Люк, коренно ще го промени – от звезден кинорежисьор до изолиран Маоист.

Когато давах сценария, за да бъде прочетен, реакциите бяха различни: някои смятаха, че любовната история е страхотна, други бяха впечатлени от влиянието на събитията от май 1968 г., а трети бяха категорични, че целият разказ е много забавен… Голямото предизвикателство на филма беше балансът и в частност тоналният баланс. Докато пишех сценария, търсех точно това. Докато снимах, се стараех да го запазя, както и впоследствие при монтажа. Но никога не можеш да си сигурен дали си успял, докато не стигнеш до самия край, не видиш завършения филм и не го покажеш на екран.

Мишел Азанависиюс

Мишел Азанависиюс: Азанависиюс (29 март, 1967 г.) е роден в Париж. Мишел учи в училище по изкуства и в края на 80-те започва да режисира реклами и малки телевизионни проекти. През 1993 г. режисира първия си пълнометражен филм – телевизионния Американска класа, създаден изцяло от Warner Bros и дублиран на френски език. Шест години по-късно, през 1999 г., пише сценария и режисира първия си игрален филм Моите приятели, в който участва брат му Серж. През 2011 г. Азанависиюс получава световно признание за черно-белия си ням романтичен филм Артистът. В главните роли са жена му Беренис Бежо и френският актьор Жан Дюжарден. През януари 2012 г. Артистът е номиниран за десет награди „Оскар“, а през февруари печели пет от тях – за най-добър филм, най-добър актьор в главна роля, най-добър режисьор, най-добри костюми и най-добра оригинална филмова музика.

20:00 часа

НЕЛЮБОВ / Loveless

Русия-Франция-Белгия-Германия, 2017, 127′, цветен, игрален 

Режисьор – Андрей Звягинцев
Сценарий – Олег Негин, Андрей Звягинцев
Оператор – Михаил Кричман
Музика – Евгени Галперин
С участието на – Мариана Спивак, Алексей Розин, Матвей Новиков, Марина Васильева, Андрис Кейш, Алексей Фатеев
Продуценти – Александър Роднянски, Сергей Мелкумов
Продукция – Arte France Cinéma, Fetisoff Illusion, Les Films du Fleuve, Non-Stop Productions, Senator Film Produktion, Why Not Productions

Награди и номинации – Кан ’17 – Наградата на журито; Мюнхен ’17 – Най-добър чуждоезичен филм.

Женя и Борис са в процес на развод, белязан от гняв, разочарование и взаимни обвинения. Насочвайки се към нов живот, всеки с нов партньор, те са нетърпеливи да започнат отначало, да отворят нова житейска страница, дори да има опасност по този начин да изоставят своя 12-годишен син Альоша. До момента, в който той става свидетел на един от техните скандали и изчезва…

„Ще се променя; няма да повтарям грешките, които ме докараха до това разочарование; ще започна отначало.“ Това са мислите на хората, които обвиняват другите за собствения си провал. В края на краищата единственото нещо, което наистина можеш да промениш, е себе си. Само тогава светът около теб отново ще блесне. Може би само една ужасна загуба би позволила това да се случи.

Андрей Звягинцев

Андрей Звягинцев: Андрей Звягинцев е руски режисьор, роден в Новосибирск през 1964 г. Завършва Актьорския факултет към Московския държавен университет за театрално изкуство. Работи като актьор в различни независими театрални проекти. През 2000 г. снима три епизода от ТВ сериала Черната стая – „Бушидо“, „Затъмнение“ и „Избор“. За игралния си дебют Завръщане печели „Златен лъв” във Венеция и е обявен за европейско откритие за 2003. Следващият му филм Изгнание получи награда за най-добра мъжка роля на фестивала в Кан през 2007. През 2011 г., отново в Кан, третият му пълнометражен филм Елена спечели Специалната награда на журито в програмата „Особен поглед”. 

28 МАРТ 2018, СРЯДА

17:15 часа: ДРУГИЯТ ЛЮБОВНИК / L’Amant Double

Франция-Белгия, 2017, 107 мин, цветен

Режисьор – Франсоа Озон
Режисьор – Франсоа Озон
Оператор – Маню Дакос
Музика – Филип Ромби
С участието на – Жереми Рение, Марин Вакт, Жаклин Бисе, Доминик Реймон, Мириам Бойе
Продуценти – Ерик Алтмайер, Николас Алтмайер
Продукция – Mandarin Production

Награди и номинации – Кан ’17 – Състезателна програма.

Клое е красива млада дама, която се намира в труден момент от живота си. Тя тръгва на сеанси при привлекателния и мистериозен психолог Пол. Платените им разговори водят до неизбежна връзка и няколко месеца по-късно Клое е влюбена и живее с новия си партньор. Въпреки че стабилният живот й носи отдавна забравеното щастие, тя все повече започва да се съмнява, че любимият й не е точно мъжът, за когото тя го мисли. Франсоа Озон, „лошото момче“ на френското кино, се връща към „лудите“ си филми с Двойният любовник, чиято премиера е в Кан. В този филм, с участието на Марин Вакт и Жереми Рение, Озон безспирно ни очарова, работейки с прочутото си естетическо чувство, за да режисира този сложен и провокативен филм за идентичността, доверието, любовта и страстта.

С „Двойният любовник“ исках да създам сексуален трилър със силно психологическо напрежение. Идеята не беше да шокирам, а по-скоро да представя сложността на сексуалното привличане. Определено е различен от „Франц“, който е по-семпъл – двамата основни персонажи не направиха нищо повече от това да разменят една целувка.

Франсоа Озон пред Variety.com

Франсоа Озон: Френски режисьор, роден през 1967 г. в Париж. Завършил кино в престижното парижко филмово училище ФЕМИС. Късометражните му филми са показвани на много кинофестивали по целия свят. През 1998 г. снима пълнометражния си дебют „Ситком“, показан в „Седмицата на критиката” в Кан. Следващите му два филма също участват в престижни фестивали – „Престъпни любовници“ във Венеция през 1999 г., а „Капки вода върху горещи камъни“ в Берлин през 2000 г. През 2002 г. триумфира на „Берлинале” с „8 жени. Басейнът“ е в конкурсната програма на Кан през 2003 г.

19:30 часа:

КВАДРАТЪТ / The square

Швеция-Германия, 2017, 150′, цветен, игрален

Режисьор – Рубен Йостлунд
Сценарий – Рубен Йостлунд
Оператор – Фредрик Венцел
С участието на – Клаес Бенг, Елизабет Мос, Доминик Уест, Тери Нотари, Кристофер Лаесьо
Продуценти – Ерик Хемендорф, Филип Бобер
Продукция – Plattform Produktion

Награди и номинации – Кан ’17 – „Златна палма“, награда „Вулкан“ Остин ’17 – Най-добър филм.

Кристиан е уважаван куратор в музей за съвременно изкуство. Разведен е, но е отдаден баща на двете си деца, кара електромобил и винаги подкрепя добрите каузи. Следващото му шоу е „Квадратът“ – арт инсталация, която провокира минувачите да бъдат алтруисти, напомняйки им, че трябва да са отговорни човешки същества. Понякога обаче е трудно да живееш според собствените си идеали: телефонът на Кристиан е откраднат, а глупавата му реакция го вкарва в неудобни ситуации. Междувременно PR агенцията на музея представя една неочаквана кампания за „Квадратът“. Реакцията е грандиозна и запраща Кристиан в екзистенциална криза.

Медиите са част от начина, по който гледаме на света и по който го разбираме. Смятам, че е важно да анализирам това, защото съм убеден, че движещите се изображения са най-мощният начин да се изразяваме и вследствие на това най-опасният. В същото време филмите ни дават изключителен достъп до света: има толкова много неща, които всъщност не сме направили, но пък сме ги изживели в главите си, докато гледаме. Филмите провокират размисъл за статуквото и за онова, което приемаме за даденост. Истински се вълнувам, когато някой ми каже, че цяла вечер с приятели е дискутирал мой филм. Това значи, че работата ми е провокирала промяна извън киносалона.

Рубен Йостлунд 

Рубен Йостлунд: Рубен Йостлунд е шведски сценарист и режисьор, роден на 13 април 1974 г. в Стирсьо, Швеция. Започва кариерата си със заснемането на филми на ски тематика, като благодарение на тях е приет да следва в Гьотеборг. Игралният филм Неволно (2008) е носител на много международни награди, сред които отличия от фестивалите в Милано, Палм Спрингс и Стокхолм. Късометражният му филм Банков обир (2009) е носител на „Златна мечка” от Берлинале. Квадратът печели „Златна палма“ през 2017 г.

29 МАРТ 2018, ЧЕТВЪРТЪК 

18:00 часа: МАНИФЕСТ / Manifesto

Германия-Австралия, 2017, 95′, цветен, игрален 

Режисьор – Юлиан Розефелд
Сценарий – Юлиан Розефелд
Оператор – Кристоф Краус
Музика – Нилс Фрам, Бен Лукас Бойсен
С участието на – Кейт Бланшет
Продуцент – Юлиан Розефелд
Продукция – Bayerischer Rundfunk, Ruhr Triennale, Schiwago Film

Награди и номинации – Болоня ’17 – Награда „Guerilla”.

Филмът „Манифест“ на Юлиан Розефелд отдава почит на традицията и изяществото на артистичните манифести, които поставят под въпрос ролята на артиста в днешното общество. Манифест изследва текстовете на футуризма, дадаизма, движението „Флуксус“, супрематизма, ситуационизма, „Догма 95“ и други артистични групи и вдъхновението на самостоятелни артисти, архитекти, танцьори и кинаджии. Улавяйки с обектива си идеите на Клас Олденбург, Ивон Рейнър, Казимир Малевич, Андре Бретон, Стюртевант, Сол ЛеВит, Джим Джармуш и други автори, Розефелд сглобява тринайсет колажа на артистични манифести. Представяйки тези „нови манифести“ като съвременен апел за действие и превъплъщавайки се в тринайсет различни личности, сред които учителка, кукловод, водеща на новини, работник във фабрика и бездомник, носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет вдъхва нов драматичен живот на известни и не чак толкова познати думи, поставени в неочакван контекст.

Филмът на Розефелд разкрива театралния компонент и политическото значение на тези декларации. Много от тях са писани в период на младежка ярост и не само изразяват желанието за световна промяна чрез изкуство, но и представят гласа на цяло едно поколение. Изследвайки важността на тези исторически заявления, съставени със страст и убеденост от артисти преди много години, Манифест се опитва да разбере дали думите и чувствата са издържали теста на времето. Универсални ли са? И какво се е променило в динамиката между политиката, изкуството и живота?

Юлиан Розефелд: Юлиан Розенфелд е немски филмов и видеоартист, който живее и работи в Берлин. От 2001 г. е професор в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Има изложби в музеи и на фестивали по целия свят. Негови произведения са включени в колекциите на Нова национална галерия (Берлин), Австралийски център на движещото се изображение (Мелбърн) и Музей на модерното изкуство (MoMA, Ню Йорк).

20:00 часа: ЛУНАТА НА ЮПИТЕР / Jupiter’s Moon

Унгария-Германия, 2017, 123′, цветен, игрален 

Режисьор – Корнел Мундруцо
Сценарий – Ката Вебер
Оператор – Марсел Рев
Музика – Йед Курзел
С участието на – Мераб Нинидзе, Жомбор Йегер, Дьорд Черхалми, Мони Балшай
Продуценти – Виола Фюген, Мишел Меркт, Викториа Петрани, Михаел Вебер
Продукция – KNM, Match Factory Productions, Proton Cinema, Pyramide Films, ZDF/Arte

Награди и номинации – Остин ’17 – Най-добър режисьор на фантастичен филм Хаугесун ’17 – Наградата „Андреас“ на Екуменическото жури.

Млад имигрант е прострелян, докато преминава нелегално границата. Ужасен и шокиран, раненият Ариан придобива дарбата да левитира. Хвърлен е в бежански лагер, но е изкаран от доктор Габор Стерн, който иска да печели от необикновената му тайна. Преследвани от разярения директор на лагера, бегълците се впускат в търсене на пари и безопасност. Вдъхновен от изключителните сили на Ариан, Стерн започва да вярва в един свят, където чудесата могат да бъдат търгувани за дребни суми…

Когато бях на 14 години, четох книга със заглавие „Летящото момче“. Тогава се запитах дали да вярвам на прочетеното, или не. Исках да създам такава история, която кара хората да си задават същия въпрос: „Трябва ли да вярвам на онова, което виждам? Или не трябва?“. Става дума за връзката на зрителя с онова, което се показва на екрана. Отидох в бежански лагер преди четири години и доста се развълнувах. Три седмици снимах там. Проблемът е особено сложен, но на мен всичко ми изглеждаше твърде жестоко, сякаш срещу мен имаше огледало, което отразяваше въпроса: „Какво можем да имаме и какво не?“. Постепенно тези два елемента се превърнаха в една идея… „Какво ще стане, ако един бежанец може да лети?

Корнел Мундруцо пред Cineuropa.org

Корнел Мундруцо: Корнел Мундруцо е роден през 1975 г. в Будапеща. През 1998 г. завършва режисура и актьорско майсторство в Унгарската филмова академия. Автор е на отличени с награди късометражни и документални филми. През 2000 г. заснема експерименталната драма „Желая това и нищо повече“. С „Приятни дни“ печели не само похвалите на международната критика, но и множество награди, сред които и приза за най-добър филм в международния конкурс на 7-ия СФФ, както и номинация за Европейската филмова награда ’02 за откритие на годината. За „Делта“ е награден с приза на ФИПРЕССИ и е номиниран за „Златна палма” в Кан. През 2010 г. „Нежният син – Проектът Франкенщайн“ също е селектиран в конкурсната програма на Кан, а през 2014 г. „Белият бог“ спечели главната наградата в секцията „Особен поглед”.