Културният център на Софийския университет, Катедра „История и теория на културата“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ ви канят на представянето на книгата на Галина ГончароваПОЛИТИКИ НА „ПОКОЛЕНИЕТО“. Генерационни деления в България през втората половина на ХIX и началото на ХХ век (УИ „Св. Климент Охридски“, 2018)

С участието на Александър Кьосев и Кирил Василев

Книгата на Галина Гончарова се занимава с поколението, но не като конкретна биологическа и социална реалност, а като главен инструмент на определени политики и културни програми. „Политики на „поколението“ разказва шест истории – за „младите“ и „старите“ през Възраждането, за либералите и консерваторите, за поколенията в мемоарните вълни, за поборниците и „нерадостните им старини“, за социалистите и „младите поети“ на кръга „Мисъл“. В основата на техния сюжет стоят различни и оригинални употреби на генерационни деления. Анализът им показва сложната динамика на изграждането на модерната българска публичност, в която не рационалните аргументи на експертното знание, а манифестирането на принадлежността към националната общност се превръща в критерий за усвояване на гражданските свободи и за оценка на приносите към общото благо.

Галина Гончарова е доктор по културни изследвания към Софийския университет. В момента тя е главен асистент по История и теория на културата. Печелила е изследователски стипендии към фондация „Дом за науките за човека и обществото“, Център за академични изследвания, София и е участвала в големи международни проекти. Основните й академични интереси са в полето на съвременната социална и културна история на България, устната история, социологията на младежките култури и социологията на религията. Публикациите й засягат проблеми, свързани с поколенчески дискурси, смъртта и умирането по време на социализма, православни религиозни идентичности и традиции и др. В момента работи върху проект, посветен на поколенческите модели на грижа за тежко болни близки.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод
I. Поколението vs. политиките на „поколението“
1. От репродуктивните цикли към „школата на мисълта“
2. Проблемът за поколенията
3. Поколенчески дискурси, колективни биографии и колективни времена
II. „Млади“ и „стари“ в националната памет и моделите на обществено развитие
1. „Мрежите на мнимите патриоти“. Партии и касти в генеалогията на българското родолюбие
2. „Старите партии“ и деморализирането на елитите след Освобождението
3. По следите на „патриотичното“ време – мемоарната вълнà
III. Алтернативните публичности на ветераните, социалистите и „младите поети“
1. Държавната (не)намеса в признанието на заслугите към отечеството – поборнически и гимнастически дружества
2. Бъдещето на социализма: „заразните идеи“ и „научните идеали“
3. „Млади и стари“ на Кръстев. Херолдите на публичността срещу фалшивата демократизация на мненията
Заключение
Библиография