Изборът на Виолета Дечева
Защо „Фани и Александър“?
Защото е вдъхновен и роден от театъра, но е един от шедьоврите на киното, които не остаряват.
Защото е плод на своето време, на 20 век, но в мисленето си се протяга далеч извън него.
Защото е сага, създадена от живота и опита на Бергман, която носи интимността на изповедта и величието на епоса.
Защото както и Формановия „Амадеус“ не ми омръзва да го гледам и да намирам винаги нещо ново за себе си.
Защото филми като тях променят киното без да вдигат революции.
Защото е свят, в който се пресреща сънната асоциативност на Бунюел и Шекспировото фабулиране, срещат се различни киностилове, които живеят чудесно заедно.
Защото големите въпроси за вярата, истината, любовта в модерния свят са отворени пред нас през широко отворените очи на две деца, през невинния поглед на непорасналите Адам и Ева. Този поглед сменя перспективите и води зрителския през загадъчните лабиринти на междуличностните отношения в едно семейство, за да почувстваме заедно с него как тече животът на човека в модерното общество.
Защото е апология на съзиданието, на това, което продължаваме да наричаме изкуство.
Защото не вярва, че има само една реалност. И за 190 минути потвърждава, че, както казва Елена със Стриндберг на финала на филма, „Всичко може да се случи, всичко е възможно. Времето и пространството не съществуват.“
Защото „Фани и Александър“ е от онези филми, които са намерили формата, в която ни откриват нещо съществено за света и за нас самите.
Защото се надявам да можем да говорим за всичко това след филма.
Виолета Дечева
Виолета Дечева е професор по театрознание в НБУ, изследовател, историк и критик, доктор по изкуствознание. Следва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и театрознание в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“, специализира в Freie Universität-Berlin, гост-лектор в Германия, Полша, Чехия и др. Автор на множество индивидуални и участник в колективни научни проекти в Германия, Австрия, Чехия, Унгария, Полша, Швейцария и др. Многократен стипендиант на DAAD. Стипендиант на RSS (CEU), CAS-Sofia, Landis & Gyr Stiftung и др. Официален гост и жури на национални и международни театрални фестивали в Полша, Германия, Австрия, Франция, Чехия и мн. др. Член на редколегии на специализирани издания за изкуства, култура и театър. Член на Международната федерация на театралните изследователи (International Federation for Theatre Research- IFTR), на Международната асоциация на театралните критици (International Association of Theatre Critics- IATC) и др.
Сред книгите, които е издала, са: „Кризите на Народния театър“ (2016); „На фокус: Dimier Gotscheff“ (2015); „Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век“ (в две части – 2013 и 2014); „История на българския театър между двете световни войни“ (2011); „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни“ (2006); „Авторът и неговият интерпретатор. Драматургията на Дюренмат и сценичната й рецепция в България“ (2002) и др.
Режисьор: Ингмар Бергман
Продуцент: Йорн Донер
Сценарист: Ингмар Бергман
В ролите: Eва Фрьолинг, Бертил Гуве, Пернила Алвин, Хариет Андершон, Бьорье Алстед и др.
Оператор: Свен Никвист
Музика: Даниел Бел
Награди: Венеция’83 – Наградата на ФИПРЕССИ; 4 награди Оскар’83 – за чуждоезичен филм, операторско майсторство, сценография и костюми; Златен глобус’83; Сезар’84 и Награда на Френската критика за чуждоезичен филм; 3 награди Давид на Донатело’84 – за чуждоезичен филм, режисура и сценарий на чуждоезичен филм; Награда на Британската академия за операторско майсторство; 2 награди на Нюйоркската критика – за чуждоезичен филм и режисура; 2 награди на Лосанжелиската критика – за чуждоезичен филм и операторско майсторство; Награда на Италианските киножурналисти за режисура на чуждоезичен филм и др.