Тази година 15-тото поредно издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс АНТИСТАТИК беше открито със спектакъла на Юлиан Вебер „Дуети с абстракции“.
Юлиан Вебер е хореограф, танцьор, визуален артист и дизайнер. В „Квадрат 500“ Вебер импровизира в „партньорство“ с абстрактни картини на български художници. Общоприето е да очакваме, че танцът се инспирира от музика или поне музиката е неговият основен партньор. Спектакълът на Юлиан Вебер „Дуети с абстракции“ разбива тази конвенция, поставяйки в основата на танцовото произведение визуални творби. Неговият танцов пърформанс е изграден върху две картини и една кинетично скулптура: „Стъклената кана“ (1933) на художника и скулптор Иван Ненов (1902-1997), „Прозорец“ (1969) на живописеца Найден Петков (1918-1989) и кинетичната скулптура „Каприз“ на визуалната артистка Лин Емери (1926-2021).
Към тях Юлиан Вебер подхожда с целия си артистичен усет и ерудиция, обусловени от опита му в областта на визуалните изкуства. До 21-годишна възраст той се занимава със скулптура и живопис – учи скулптура във втория по големина университет за приложни изкуства в Германия, хореография в HZT, Берлин, както и в Theaterschool в Амстердам. което естествено предопределя активността и афинитета му към визуалните образци като повод за интерпретация. Работите му са свързани преди всичко с темата за пространството и взаимодействието между тяло, обект и движение. Основният му интерес е насочен към абстракцията като художествен похват и ефект. Юлиан Вебер е съосновател на галерията за танц и пърформанс New Fears в Берлин. Носител е на редица отличия, сред които и на Berlin Art Prize (2015).
В своята артистична практика Вебер прави множество подобни пърформанси на различни места, понякога продължаващи по няколко дни и по няколко часа на ден, до пълно изчерпване на идеите. Той импровизира в Московската художествена галерия в продължение на 4 дни по 4 часа, използвайки всички възможни провокации на избраните от него произведения, вниквайки в специфичните характеристики на обектите – цвят, структура, обем, форма и пр. След работата му с произведения от колекцията на Московския музей за модерно изкуство (MMOMA), Вебер избира да „танцува“ в София с творби от представителната експозиция на Националната галерия „Квадрат 500“.
Фотографии: Теодора Симова за Фестивал „Антистатик“
Като постоянно търсещ и изследващ „природата на нещата“ артист той възприема всеки предмет, картина и пр. като контейнер пълен с информация. Този интелектуално чувствен анализ става основа за претворяване на едно произведение на изкуството в друго, един вторичен превод на съдържанието на обекта, чрез средствата на съвременния танц и пърформанс – нещо като „изкуство в изкуството“. Във всеки отделен случай подходът на артиста към обекта е различен и индивидуален като едно допълнително надграждане на смисъла на творбата и на собствения артистичен опит.
Независимо че започва да се занимава с танц сравнително късно, Вебер притежава завидни технически умения, които са средството му да общува с картините и скулптурите. Той не се ограничава в един подход към тях, а непрекъснато разширява начина си на отношение и съответно начина на интерпретация, които включват както чисто движенчески, така и театрализирани средства и похвати. Аскетичната физика на артиста се видоизменя в различни състояния – статика и покой се сменят от интензивни движенчески изблици; остри, ъгловати и накъсани движения преминават в динамично усвояване на пространството; влизане и излизане от реалността на картината; жестове, едновременно абстрактни и изобразителни; действия като ходене, тичане, дишане, падане или игра с листове хартия, текст и пр., които се превръщат в акценти на протичащото общуване с творбите.
Структурата на спектакъла е ясно очертана от няколко части, които демонстрират различни семиотични възприятия и тълкувания на обектите. Смяната на семиотичните кодове е колкото директна, толкова и изпълнена с перцепционни възможности и варианти. По този начин артистът отваря формата на спектакъла за въображението и интелектуалната ерудиция на зрителя, давайки му свободата, която абстрактните интерпретации провокират.
Съществена роля в цялостното внушение на спектакъла има музиката, изпълнявана на синтезатор на живо от Ику – Йоханна Одерски. Колкото деликатна, толкова и изобретателна и заредена с вътрешна динамика, импровизацията на Одерски, включваща различни звуци, ритми и мелодии, придружава изпълнението на Вебер, създавайки още един пласт на въздействие и смислови връзки. Музикалните акценти допринасят за по-плътното изграждане на действието, придавайки му още по-колоритна експресия.
Синтезът, произведен по този свръхсофистициран начин, е отправна точка за сетивата и въображението на зрителя, който е свободен да извлече своите сетивно-емоционални и интелектуални заключения. В своите „ Дуети с абстракции“ Юлиан Вебер ни поднася висока проба на синтез между танца, живописта и скулптурата и произтичащите от тяхното свързване семиотични значения като едно изискано упражнение за вечно търсещия артистичен дух.
Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Завършва Хореографското училище в София. Специализирала съвременен танц в Палука шуле в Дрезден и в Танцовата академия в Кьолн, а по-късно и хореография в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство, НАТФИЗ, колежа Любен Гройс, Балетна академия в Атина и в Италия. Почетен член е на управителното общество на Академия Филармоника в Месина. Работила е с водещите български танцови трупи: Балет „Арабеск“ (на който е хореограф от 2001), „Амарант данс студио“, „Хетероподи данс“, както и с балета на Софийската опера. Автор е на сценарии и хореография за над 50 телевизионни и театрални постановки. Автор е и на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“, на пиесата „Меломимик“ и на множество статии и рецензии в областта на танцовото изкуство.