На 23 октомври тази година се състоя откриването на изложбата Облъчване на Антон Видокле в Националната галерия – Двореца. Антон Видокле е един от най-известните съвременни артисти от т.нар. „Изток“, основател на платформата e-flux, разрастваща се активно от 1998 г. насам. Той взима участие в множество международни форуми като отмененото шесто издание на Манифеста, предвидено да се случи в Никозия (Кипър), и реализирания вместо това Unitednatiosplaza[1] [Площад на обединените нации] – дискурсивна платформа за идеи, изкуство и теория. Друг знаков проект, пряко свързан с представения в София, е Изкуство без смърт: руският космизъм (2017, HKW).[2] Съвсем наскоро Видокле беше един от тримата куратори на XIII биенале в Сеул Сеанс: Технология на духа,[3] а скоро след откриването на биеналето публикува текста Смърт, изкуство и духовност.[4]
Първото му представяне в България с куратори Мартина Йорданова и Васил Владимиров в Националната галерия – Двореца се фокусира върху историята на космизма и идеите за вечния живот, безсмъртието, възкресението на мъртвите, бъдещото развитие на човечеството и идеята за всеобщото дело, която космизмът разработва. Изложбата включва филмовата трилогия Безсмъртие за всички: Филмова трилогия за руския космизъм (2014–2017), състояща се от Това е космос (2014), Комунистическата революция бе причинена от слънцето (2015) и Безсмъртие и възкресение за всички! (2017). И в трите филма се работи основно с цитати от ранния руски космизъм и автори като Николай Фьодоров, Александър Богданов, Жорж Батай, Борис Гройс. Освен трилогията са включени още три филма, свързани с темата за космизма: Граждани на космоса (2019), Автотрофия (2020–2023) и Гилгамеш: тя, която видя дълбините. Кадрите във филмите представят сцени от Русия, Казахстан, Япония, Италия, Турция и навлизат както в различни институции като Третяковската галерия, Московския зоологически музей, Библиотеката на Ленин, Музея на Революцията на СССР, така и сред места и техните обитатели, потънали в ритуалност, отдадена на паметта – гробище в Казахстан, село Оливето Лукано, Диарбекир, все в търсене на идеите, заложени от космизма.
Програмата след откриването в рамките на няколко дни включваше пърформанса Космизъм и движещият се образ на Дорит Крайслер, шпрехгезанг за теремин и глас, с либрето написано от Видокле, както и разговор с Видокле относно запознанството му с идеите на космизма и личния му ангажимент по създаването на включените шест филма. В изложбата Облъчване Видокле и кураторите работят и с част от колекцията на Националната галерия и по-конкретно с акварели от Николай Рьорих. За тези картини се счита, че са създадени не само или не толкова, за да бъдат гледани, колкото те самите да бъдат обърнати към зрителя, т.е. че самите те упражняват въздействие върху околните, подобно на облъчване. Още първият филм от трилогията, Това е космос, експлицира, че не става въпрос за филм, а за сеанс, където при определена честота изобразената червена светлина, излъчвана от екрана, оказва благотворно въздействие върху гледащия, който същевременно бива въведен в основните идеи на космизма и безсмъртието.[5]
Самата сграда на Двореца, където филмите са представени, е знаков символ на предкомунистическия, царски период. От другата страна на булеварда, в непосредствена близост до галерията, върху площадка „Мавзолей“, понастоящем оголено бяло петно в градската тъкан, се е помещавало мумифицираното тяло на Георги Димитров от 1949 до 1989 г. (подобно на мавзолея на Ленин в Москва), като самият мавзолей остава чак до 1997 г., когато е разрушен. Това преплитане и заличаване на публичното пространство и неговата история често се оказва терен и тема за различни художници от 1990-те досега. Поставянето на изложбата Облъчване в близост до тази среда неволно активира някои исторически линии на трансформация.
Богатата биография на Антон Видокле буди въпроси относно локалната сцена по две основни направления. Едната линия е свързана с творческата му биография, експериментите в международен транзит, ролята на интернет и възможностите за обмен, както и създаването на една от водещите платформи за представяне и диалог върху водещи тенденции в съвременното изкуство e-flux. Втората линия е личният възглед на Видокле върху темите на космизма. Поради обхвата на тези две теми сметнах за уместно провеждането на разговор с Антон Видокле, като желанието на автора беше въпросите да бъдат изпратени по мейл.
Снимки Калин Серапионов
Бихте ли направили кратко представяне на художествената ви практика и съпътстващите я дейности преди да стигнете до темата за космизма?
Преди да развия интерес към космизма около 2012 г., работех в продължение на няколко години върху идеята за дематериализирано изкуство – художествена практика, която не води непременно до отделни обекти. Направих серия от проекти, при които медията беше обмен и организация.
Един такъв проект например беше безплатна видеотека: по същество обемна колекция от едноканални видеопроизведения от множество артисти, достъпни на видеокасети. Имаше членство и можеше да се заемат няколко видеа за гледане у дома или да се посети витринното пространство, което бяхме създали в Долен Ийст Сайд, Ню Йорк, където видеата можеха да бъдат гледани. По-късно този проект обиколи много художествени институции из Европа, Азия, Латинска Америка и Съединените щати.
Друг подобен проект беше Unitednationsplaza [Площад на обединените нации], който беше художествен проект под формата на експериментално училище. Започнах този проект в Берлин през 2006 г. и го ръководих там в продължение на година, а по-късно в Мексико Сити и Ню Йорк. Друг проект беше Time/Bank [Време/Банка] – платформа, в която хора от художествените среди можеха да обменят помощ и знания помежду си – един вид система за взаимопомощ.
За мен това не бяха кураторски проекти, а продължение на художествена практика, която изследваше поетиката и естетиката на организирането, обмена и производството на знание, без задължително да произвежда материални обекти.
Разкажете ни повече за пробега от зората на интернет до днес. Кои са някои от основните трансформации, които бихте отбелязали като значими за вашата практика?
Появата на интернет беше много важна за мен, защото разкри достъп до широка мрежа от художници, куратори, писатели и мислители от целия свят. Докато повечето хора мислят за Ню Йорк, където живея, като много отворено и космополитно място, в някои отношения то е също така доста провинциално и ограничаващо. През 1990-те художествената сцена тук все още беше концентрирана около няколко галерии, музеи и училища, с които не се чувствах особено свързан в интелектуално или социално отношение.
Интернет промени всичко това. Той ми позволи да развия интелектуални взаимоотношения и приятелства с много хора на други места, което беше изключително важно. Интернет промени начина, по който мислех за изкуството, художествената практика и какво би могло да бъде възможно.
Бихте ли разказали повече за възникването на e-flux? Каква беше ролята на интернет в този проект?
Започнах e-flux почти по случайност. Курирах изложба за една нощ в хотелска стая заедно с няколко приятели. Нямахме никакъв бюджет за реклама или дори за отпечатване на листовки и затова реших да обявя изложбата онлайн чрез e-mail. По това време не много хора използваха електронна поща, която тъкмо започваше да добива популярност, но някак си стотици хора дойдоха на онази малка хотелска изложба. Това може би бе ранен пример за вирулентно разпространение от такъв тип.
Впоследствие реших да създам тази платформа, която други куратори и художници да могат да използват.
Изложбата Облъчване е първата, която реализирате в България. Бяхте ли запознати и до каква степен с българската художествена сцена и процесите в нея?
Познавам няколко художници от България и съм посещавал София веднъж преди тази изложба, но не бих казал, че познавам художествената сцена или процесите в нея особено добре.
Как започна работата по настоящата изложба?
Мартина и Васил се свързаха с мен – бяха проявили интерес към работата ми и ми споменаха за програма, по която могат да кандидатстват и да финансират изложбата.[6] Съгласих се и няколко месеца по-късно те получиха финансирането, което направи проекта възможен. В следващите няколко месеца разработихме концепцията за представяне на изложбата, след което посетих София, за да видя пространството и колекцията на Националната галерия. Исках да направя нещо, което засягаше моите филми, и в същото време да включа нещо от колекцията, което би имало отношение към тях.
Това е космос (2014)
Как започна работата по първия филм (Това е космос) и как идеята се разви в трилогия?
Когато за пръв път открих космизма и започнах да чета Фьодоров наред с други автори, бях дълбоко развълнуван от техните идеи. Като че ли много малко хора знаеха за тях, тъй като тези автори са били забранени в Съветския съюз от 1930-те нататък и никога не са били широко превеждани. Усетих, че е важно да споделя и разпространя това знание.
Първоначално мислех да публикувам нещо или да организирам конференция – все дейности, които бяха по-близо до това, което правех по това време. Но имаше нещо в самите текстове, което се усещаше толкова живописно и въображаемо, почти както при художествените произведения, отколкото при теоретичното писане. У мен се зароди усещането, че художествената форма би била по-подходяща за представяне на този материал.
Първият ми опит беше кратка, едноактна пиеса за космизма, която поставих в Берлин по време на конференцията Бившият Запад[7], която изследваше ефектите от отварянето на Източна Европа към Запада. Предложих поставянето на сцена на един вид представление за космизма и идеята беше одобрена.
Пиесата не беше особено добра. Театърът е труден – случва се на живо, в реално време – а аз нямах опит като режисьор. Дадох си сметка, че медията на филма би ми дала много повече контрол чрез монтаж и постпродукция. Това, което не беше проработило като театър, можеше да проработи като кино.
Първоначално се опитах да направя пълнометражен филм, но отново без никакъв кинематографски опит, и скоро осъзнах, че ще е по-добре да подходя към темата в отделни части. Оттогава съм направил седем късометражни филма, изследващи различни аспекти на космизма. Шест от тях са включени в изложбата, а най-скорошният е в процес на завършване.
Комунистическата революция бе причинена от слънцето (2015)
В началото на изложбата е включена кратка история на космизма на български и английски език. Същата е достъпна и в сайта на Институт на космизма.[8] Тази кратка история създава впечатление, че музеят е особено пространство, своего рода „архив“ на мъртвите, които според идеите на космизма следва да бъдат възкресени. Как гледате на музея днес?
Това не е точно история, а по-скоро хронология. Съставихме я, защото толкова малко хора знаят за космизма и изглеждаше полезно да се представи хронологична картография на ключовите развития в космизма и тяхната връзка с по-всеобхватни исторически събития.
Музеят е бил много важна институция за Николай Фьодоров, родоначалникът на тези идеи. Той пише, че музеят е единствената обществена институция, посветена на съхраняването на миналото. Старите неща обикновено се изхвърлят – новата кола заменя старата и т.н. Музеят обаче запазва и полага грижа за нещата, които вече не са в употреба. За Фьодоров този тип опазване, съхранение и реставрация са необходими стъпки към възкресението. Представата му е, че в крайна сметка музеите ще се превърнат в места, където животът може да се завърне – където хората един ден ще могат да бъдат възкресени – тъй като музеите вече изпълняват тази роля спрямо предметите.
Собственият ми професионален опит винаги е бил преплетен с музеите: когато бях по-млад, работех в тях по инсталацията на изложби; като артист съм правил изложби в тях; e-flux функционира като вид мрежа за музеи. Често съм бил възпрепятстван от тяхната бюрокрация и бавния темп на промяна, но идеите на Фьодоров ме накараха да възприемам музеите и тяхното истинско предназначение по съвсем различен начин.
Последната въведена информация в тази история на космизма съобщава за нахлуването на Русия в Украйна. Каква позиция заема космизмът спрямо активните военни действия?
Космизмът е радикално пацифистки. Той стои против насилието и агресията – става въпрос за защитата и завръщането на живота, за безсмъртието и възкресението. Единствената война, която той замисля, е войната срещу смъртта.
В една от залите на изложбата са поставени акварели от Николай Рьорих. Каква е ролята на тези картини в изложбата и към какво препращат?
Работата ми се състои изцяло от филми и видео, които са медии, обвързани с времето. Продължителната прогресия на образи, звук и текст може да бъде безмилостна и затова намирам за полезно създаването на пространства в изложбите, които са по-статични и където зрителите могат да отдъхнат и да бъдат погълнати от видяното. За тази изложба исках да видя дали в колекцията на Националната галерия има произведения, които са свързани пряко или непряко с космизма, но не са обвързани с времето.
Бях много изненадан и развълнуван да науча, че колекцията включва над 250 картини от Николай Рьорих. Познавам творчеството му още от детство; той имаше значително количество последователи в Съветския съюз. Когато бях млад не харесвах тези картини – цветовете изглеждаха крещящи, а изображенията повтарящи се, с безброй планински изгледи, които изглеждаха еднакви. Но преди няколко години в Рига научих, че много хора посещават неговата зала в музея там, не за да гледат картините му, а за да постоят с тях, вярвайки, че те излъчват някакъв вид лечебна енергия или вибрация, която може да помогне при психологическа или физическа травма. Посетителите се отнасят към тези картини почти като към терапия, като един вид облъчване.
Тази идея ме очарова: че художествено произведение не е предназначено да бъде гледано от зрител, а да накара самия зрител да бъде изложен на въздействието му, като по този начин се преобръща обичайното отношение между зрител и изкуство. В собствените ми филми има нещо подобно: Фьодоров е вярвал, че изкуството трябва да допринася за обновяването и така започнах да обмислям идеята как филмът може да работи терапевтично – чрез цвят, светлина и звук. Част от работата ми включва пасажи, които изследват тази възможност.
Снимки Калин Серапионов
Включените картини са поставени нависоко в четирите ъгъла на помещението. Този метод на излагане напомня друг авангарден подход за представяне на изкуство и идеята за безкрайността. Виждате ли връзка между търсенията на съветския авангард и темата за космизма?
Да, разбира се. Авангардът е бил дълбоко проникнат от идеите на космизма. Можете да откриете преки или косвени следи от космизма в произведенията на Малевич, Айзенщайн, Мейерхолд, Платонов, Хлебников, Маяковски и много други. Всъщност е трудно да се открие водеща фигура от тази среда, която не е била повлияна по някакъв начин от космизма. За да разберем действително космизма, трябва да разпознаем как той се проявява чрез изкуството. Онези, които подминават тази връзка, често пропускат същественото.
Проследявайки историята на ранния космизъм, ролята му в първите години след съветската революция и последващото му присъствие в сянката на сталинизма, може да кажем, че 1960-те и 1970-те бележат повратен момент в изследването на космоса. В същото време, тук на земята се правят различни опити за преодоляване на „идеологическото притегляне“. Виждате ли в тези опити известна ирония, или смятате, че идеите на космизма оцеляват устойчиво в обществото и художествените среди? Как позиционирате собствения си поглед върху темата?
Зависи какво се разбира под устойчиво. За мен тези идеи оцеляват в едно въображаемо, което продължава да създава образи, текстове и филми. Те подхранват моето въображение, което вече е някаква форма на продължение.
Бихте ли казали, че сте изразител на идеята за глобална активна етика, която засягате във филма Граждани на космоса?
Текстът, който е в основата на Граждани на космоса, е манифест, писан през 1920-те от украинския поет и анархист Александър Святогор. Това е луд текст – в смисъл, че слива радикалния идеализъм с тоталния материализъм. Святогор разработва идеята за биокосмизма, която по същество е сходна с мисълта на Фьодоров, но по-малко свързана с християнството и в по-голяма степен с марксизма и науката. Не отричам тези негови идеи, а езикът му продължава да ме вдъхновява.
Как погледът върху Япония (Граждани на космоса) допринесе за разглежданите от вас теми?
Исках да видя как идеите и езика на космизма могат да резонират извън рускоезичния свят. Интересно е, че някои текстове на космизма са били преведени на японски и публикувани в Токио по време на Втората световна война – необичайно явление предвид това, че Япония и СССР са били във война. Подходих към филма спекулативно, започвайки с питането: какво ли е правила космистка група или общност в Япония, ако такава е съществувала? Как биха приложили идеите и езика на космизма? Как би изглеждал един такъв проект?
Граждани на космоса (2019)
Как виждате идеите на космизма днес и до каква степен те са приложими в съвременното общество? Каква според вас е целта на този проект: подобряване на настоящия свят или неговото преодоляване и създаване на по-добър такъв?
Космизмът се занимава с живота, смъртта и нашето място в космоса – въпроси, които са от съществено значение днес, може би дори повече отколкото през XIX или XX век. Нашето разбиране за вселената се е разширило неимоверно: тя е милиарди пъти по-голяма, отколкото някога сме си представяли, и далеч по динамична – по-скоро развиващ се организъм, отколкото статична система.
Медицината и биотехнологията също са развили нашето разбиране за тялото. Впечатляващо е, че атомите, които ни изграждат, са същите, които изграждат вселената, и че са на 13,8 милиарда години. Как мислим за смъртта, когато материята, от която сме направени, е толкова древна?
Много идеи, които изглеждат фантастични по времето на Фьодоров, днес са ежедневна реалност, като например сателитната комуникация, която използваме постоянно. Така че мисля, че много идеи на космизма са не само значими, но и все по-приложими към настоящето.
След превода на български на шестте филма, както и на самата хронология на космизма, би могло да се твърди, че темата е сериозно представена пред широката публика. На този етап очаквате ли тези усилия да се развият в самостоятелен проект в България?
Бих искал да направя нов филм в България. Докато правех проучване за изложбата, научих за ритуала Паневритмия, който ме очарова с идеята за хармонизиране на живота на Земята с космоса чрез движение и геометрия, която намирам за особено красива. Също така смятам някои аспекти на тракийската космология за изключително интересни. Надявам се, че ще имам възможност да направя нова работа, свързана с това.
Автотрофия (2020–2023)
Гилгамеш: тя, която видя дълбините (2022)
Въпрос, който отново и отново изниква, е: възможна ли е днес подобна утопична визия? Утопията като идея дискредитирана ли е след падането на тоталитарните режими? Как човечеството може да си представи собственото си бъдеще без подобна универсална, космическа перспектива?
Като артист не се страхувам от утопичните визии. Инстинктът да се направи живота по-хармоничен, красив, повече космически, отколкото хаотичен – тъкмо това е същината на художествения импулс. Може би е по-добре утопията да се запази в измерението на изкуството, вместо да се прави опит да бъде наложена върху дадено общество. Но в същото време изглежда, че човечеството не се е запътило в особено добра посока, така че може би не съществува алтернатива на утопията.
[1] https://www.unitednationsplaza.org/
[2] Art Without Death: Russian Cosmism. https://archiv.hkw.de/en/programm/projekte/2017/art_without_death_russian_cosmism/start.php
[3] https://mediacityseoul.kr/en/today
[4] https://www.e-flux.com/journal/156/6776747/death-art-and-spirituality
[5] Съвпадение в културната програма в края на октомври е, че Карстен Николай, познат и под псевдонима Alva Noto, който е работил по звука във всичките филми, взе участие в тазгодишното издание на фестивала за дигитално изкуство Digital Art Fest æŋˈzaɪəti. Негова изложба и пърформанс бяха представени в РЦСИ „Топлоцентрала“ непосредствено около откриването на изложбата Облъчване.
[6] Проектът е финансиран чрез НПВУ по процедура BG-RRP-11.020 – „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства“.
[7] Former West e съвременен художествен, изследователски и образователен изложбен проект, продължил от 2008 до 2016 г. и организиран от BAK – basis basis voor actuele kunst, с художествен ръководител Мария Хлавайова. Уебсайт на Former West: https://formerwest.org/Front
Energy of Kosmos is Indestructible!!! [Енергията на космоса е неразрушима!!!]: https://formerwest.org/DocumentsConstellationsProspects/Contributions/EnergyofKosmosisIndestructible