Днес името на Бруно Латур бива свързвано предимно със социологията, антропологията и многобройните им съвременни разклонения. Но подривния и новаторски подход на френския мислител има далеч по-сериозен мащаб и много повече разнообразни входове и изходи. Защото Латур има амбицията да преосмисли Модерността в собствената ѝ „конституция“ (концептуална структура, базираща се на фундаментални противопоставяния), да я преразгледа критически и като идеен проект, и като практика. Тази амбиция има и социологически и антропологически измерения, релативизирайки граници между области и дисциплини. Но тя има и философски измерения – Латур разработва нова обектно-ориентирана онтология, която предлага ново понятие за реалност и поставя под въпрос някои от най-традиционните дистинкции: субект и обект, душа и тяло; форма и материя; онтично и онтологично, теория и практика. От това следва преосмисляне и на базови категории на европейския хуманизъм: подвъпросни стават отношението човек и нечовек, човек-машина, деец-технологична мрежа и пр. (с това Латур антиципира идеи и на трансхуманизма). Като поставя по нов начин въпроса за базовите структури, деления и разграничения в реалността (той например допуска, че всеки социален агент има „своя метафизика“, което „социологизира“ онтологията), неговата „емпирична метафизика“ реасемблира света. А това преподрежда както предметното, така и социалното измерение, давайки друга тежест на дебатите около „що е реално“. Отварят се евристични полета и възможности за демократизиране на мисленето.
За да извърши своята радикална мисловна работа, теорията на Латур се нуждае от нови понятия: „деец-мрежа“, „нередуцируемост“, „превод“, „пречистване“ и др. За нас е особено важно понятието „хибрид“ , тема и изследователско поле на настоящата конференция.
Тя ще тръгне от понятията на Латур, но едва ли ще остане при тях, защото в днешния свят развитието на дигиталните технологии, базите данни и социалните мрежи промениха самите хибриди, те се размножиха и придобиха разновидности, непредвидени от френския мислител. В най-различни сфери на живота се появяват неясни и смесени феномени, които се съпротивляват на категоризациите и взривяват онова, което преди сме смятали за категориални разделения и твърди граници между феноменитe; светът се преподрежда. Съмнителни стават границите между сериозно и игрово, високо и ниско, оригинал и копие, творба и предмет и пр. При това съвременните хибриди демонстрират не само креативния, но и деструктивния характер на тази късна дигитална модерност: появи се и хибрид, атакуващ всички традиционни режими за истина – т.нар. „хибридна война“.
Така че нашата конференция търси всякакви хибриди и хора, които ги изследват – във всички сфери на човешкия, животинския, предметния и машинен „живот“. Това отваря възможност за приноси от всички науки – не само хуманитарни и социални, но и онези точни и „твърди“ научни области, които обикновено не контактуват с нас. Отваря също така възможност за философски приноси, свързани с критика на стария Просвещенски проект.
Възможни тематични полета:
Хибридът и тялото:
- Протези и модификации, пластични операции, аугментации и корекции като форми на хибридизация
- Пърформанс, бодиарт, мода и др. – реконтекстуализиране на тялото, тялото като хибриден обект/предмет
- Обективирането на тялото като вид хибридизация
- Обективирането тяло в обръщение – масовизацията на “sex work” посредством сайтове като
- Onlyfans; търговия с органи, биоматериали и биоетичните измерения на донорството; тялото като капитал
Хибрид, технологични иновации, еволюция:
- Криптовалути, незаменими токени (NFT) и виртуални икономики
- Хибридът като фигура на трансхуманизма
- Нови видове евгеника (CRISPR)
- Хибридно земеделие – заместители, трансформации и хибридизации на храната (проекти от типа на ReMilk, Cultured meat и др.)
Виртуалната реалност като хибрид:
- Как да се мисли Metaverse?
- Изкуственият интелект – възможности и граници
- Обогатена реалност (Augmented reality)
- Хибридизация на пространството: утопични и дистопични измерения; хетеротопията като хибрид; атопия и не-места – хибридизацията като заличаване на ориентирите
Хибрид и изкуство:
- Режими на репрезентация, смесени техники, дигитално и компютърно генерирано изкуство
- Литературата онлайн, художествения текст в социалните мрежи, интертекстуалност и хипертекст
- Филмът отвъд киносалона – алтернативни и смесени режими на продукция, разпространение и консумация на кино
- Хибридизация на сценичното – зуум театър; стрийминг на концерти, пърформънси и пиеси; сценичните изкуства на запис
- Виртуализацията на музея/галерията (особено по време на пандемията)
- Игрите като хибриди – на границата между изкуството и забавелнието; игровизацията (gamification) на ежедневието; игрите като спорт;
- Интерактивно изкуство – трансформации в преживяването на изкуствата (филми-игри от типа на Bandersnatch)
Хибридът в медиите:
- Информационни хибриди – инфодемия, постистина и конспиративни теории
- Хибридната война – ефективност, граници и перспективи
- Политики на хибридния образ – техническата обработка на визуални материали; криза на „обективния“ и/или документалния образ; хибрид и идеология
История и генеалогия на хибрида:
- Алтернативни прочити на модерността; метаморфозата и хибрида; измерения на хибридното преди модерността
Конференцията ще се проведе на 7, 8 и 9 декември 2022 г. в град Априлци.