„Червено, твърде червено“ и „Досието Жана“

Семейните скандали рядко биват политически. Още по-рядко от семейно-политически скандал се ражда художествено произведение: в случая обаче става дума за цели две. През 2017-18 г. живеещата във Франция документалистка Божина Панайотова започва да снима филм за комунистическа България, който минава през личните съдби на нейните родители – Милена и Николай. Разследването ѝ води до комисията по досиетата, където неочаквано за всички се оказва че майка ѝ, от десетилетия професор по средновековна литература във Франция, има картонче в архивите в България – като студентка е била преводач на чужденци и  без да съзнава това ясно, службите са я използвали за информация. Дъщерята е принудена да си задава тежки въпроси, които засягат майка ѝ и баща ѝ, но също и самата нея – отрасла във Франция, тя е принудена да се конфронтира с абсурдно общество на късния социализъм. Това води до поредица от тежки конфликти с родителите, но Божина е убедена, че има личен и професионален дълг да направи филма. „Червено, твърде червено“ излиза през 2019 г., участва в Берлинале и други фестивали, получава няколко международни награди. Семейният скандал става обаче публичен, а във френската и в българската преса избухва серия от яростни дискусии.

Междувременно, докато филмът е още в монтаж, а конфликтите са достигнали своя връх, майката е принудена от обстоятелствата да изследва миналото си и да преоткрие себе си. В хода на мъчителното търсене на своя живот, Милена Макаруис се бори с изплъзващата се памет и преоценява фактите, разширявайки спомените си до далеч по-обща картина. Решава да отговори на филма с роман, който да представи нейната гледна точка. „Досието Жана“ обаче надскача жанра на мемоара-лична изповед – получил се е роман-изследване, в чиято диалогична и конфликтна структура продължават да се борят различни поколенчески перспективи и различни истини.

По повод на публикуването на романа на български от изд. „Колибри“ (на френски той излиза през 2020 г. в изд. Anne Carriere) рубриката „Ателие“ на Културния център предлага превод на статията във в. „Либерасион“ на френската критичка Клер Деварио, както и два български коментара – на проф. Милена Кирова и проф. Александър Кьосев.

Клер Деварио – „Досието Жана“, рисковете на съмнението

Милена Кирова – „Досието – между тайната и катарзиса“

Александър Кьосев – „Бели врани. Кратки бележки към „Досието Жана“ на Милена Макаруис“

 

Милена Макариус. „Досието Жана“. Превод от френски Анна Ватева, корица Теодор Ушев. ИК Колибри, С., 2022