2021 година беше юбилейна не само за Джон Ролс (1921-2002), но и за неговата „Теория на справедливостта“ (1971). Благодарение на това вече 50 години живеем в контекстите на своеобразно „прераждане“ на политическата философия – на завръщането ѝ към нейните начала, когато справедливостта е била централното ѝ понятие. Това е и времето на радикално обновление на либералната традиция, на разгръщането на нови възможности за водене на политически дебати с рационални средства – в името на постигането на честни (fair) резултати, на базата на основателни очаквания за съчетаване на ценностите на свободата и равенството дори и в социално-икономическата сфера.

Днес „справедливостта“ се е настанила не само в учебните курсове на всеки водещ университет и е определящ фактор не само за атмосферата на изтънчени интелектуални дебати. Тя е и инструмент в дневния ред на конкретни партийни и синдикални платформи, в основата е на законодателни инициативи и реформи, на съдебни практики, на радикални политики, на решения в областта на международните отношения, играе роля при справянето с локални и глобални кризи.

При това все повече и повече осъзнаваме, че не може, а и не бива, съдържанието и правилата на справедливостта да се отъждествяват напълно с принципи, които сякаш позволяват по-лесно и по-удачно кодифициране, каквито са например: правовата държава (или върховенството на правото), демокрацията или човешките права. Защото дори когато те са осъществени на практика и са гарантирани с надеждни средства за защита, усетът за несправедливост не изчезва, борбата за справедливост се подхранва от – крехките, но неизтребими – изисквания за универсален морал, от съзнанието за изначалната ни уязвимост, от идеалите за човешко достойнство, което притежаваме изконно, а всеки ни дължи признаването и зачитането му. Неслучайно затова изкуството и религията са ресурс за подхранване, но могат да се окажат и „последното“ убежище на справедливостта.

Възможни проблемни полета на конференцията са:

• Справедливост и права. Колизии между правата на мнозинствата, правата на малцинствата, правата на различните, правата на индивидите. Индивидуални и колективни права. Кой е справедливият обем на понятието „права“.
• Справедливост и изкуства. Кога изкуствата са „справедливи“, кога – „несправедливи? Въображение и справедливост.
• Нужна ли е справедлива репрезентация в художествени канони? Справедлива ли е класиката
• Справедливост и време. Историческа истина или историческа справедливост? Справедливост и памет, ретроактивна справедливост. Справедливост спрямо настоящето, справедливост спрямо бъдещето и бъдещите поколения.
• Справедливост и биополитики. При какви случаи управлението на населения е справедливо? Епидемии, пандемии, права и справедливост.
• Справедливост, репродуктивни права и „демографска паника“. Може ли контролът над нечие тяло да е „справедлив“? При какви условия?
• Трябва ли да бъдем трансхуманно справедливи? Спрямо какво/кого? Еко-справедливост, права на природата, права на животните, права на „планетата Марс“.
• Справедливост в публичния дискурс. Политическа коректност, справедливост и несправедливост.
• Как изглеждат класическите дилеми на справедливостта днес? Какви са добродетелите на справедливия човек днес?
• Късмет и разпределение. Справедливо ли е талантливите да получават повече за своя принос? На кого принадлежат талантите? Справедливо ли е преразпределението от талантливите към неталантливите?
• Справедливост и равенство. Какво равенство изисква справедливостта?
• Има ли място справедливостта в съдебните решения?
• Алтернатива ли са на справедливостта любовта и приятелството или благотворителността и солидарността?

Конференцията ще се проведе на 6, 7 и 8 юни 2022 г. в град Априлци.

Изображение: фрагмент от картината на Жан-Марк Натие Allegory of Justice Punishing Injustice (1737)