Организатори: Културен център на Софийския университет, сп. „Литературна мисъл“, сдружение „Център за четене и култура“

Конференцията се насочва към въпрос, повече изследван в българската литературна история и чуждестранната българистика, отколкото в изследвания, посветени на съвременната българска литература: отношението между литературните текстове и тяхната публика.

На първо място се питаме кои са читателите на съвременната българска литература, какъв е техният социологически и културен профил, как се помества четенето в структурата на културната консумация и има ли динамика в развитието на публиките? Напоследък се говори сериозно за „бум на българското“ сред читателите и купувачите на художествена литература на книжния пазар – какви данни подкрепят или разколебават това твърдение? Какви са литературните жанрове и стилове, които са радват на най-голям успех? Каква е ролята на издателства, литературни фестивали и публични промоции, на литературни агенции, преводи и преводачи за това раздвижване? Как се отразява процесът на медиатизация и дигитализация на културната консумация върху четенето? Влияе ли интензивният процес на превод върху читателските публики?  Може ли да се говори за типология на публиките и как тя се отнася към типологията на потребители и купувачи?

На второ място конференцията се насочва към пременящите се начини на четене и тяхното влияние върху литературата. Как и доколко отбелязването от социолозите „ускорение на времето“ и презентиският режим влияят върху читателските стилове? Как и доколко дигиталната среда и устройствата, фрагментирането и балонирането на публиките променят стратегията на ползване на текстове? Как и доколко се смесват доминантните кодове на визуално-дигаталната среда с тези на традиционното четене? Как се отразява това на стила на самите литературни текстове? Наблюдават ли се в българска среда авангардни литературни употреби на дигиталната медия? Влият ли медиатизацията, визуализацията и дигитализацията на културата върху класическите роли на литературната комуникация – творба, оригинал, копие, автор, читател, критик, литературен изследовател? Какво е ветрилото на различните читателски стилове, има ли поколенчески проблем? Има ли все още място и валидност традиционното литературно „близко четене“? Какви образи на читателя и на читателската публика доминират в съвременната българска литература?

В рамките на конференцията ще се проведе и специална кръгла маса, посветена на изследването „Читателски практики в България 2006 – 2022“. Тя е фокусирана по-специално върху неговата литературоведска публикация „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“ (София 2023, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“). Кръглата маса ще обсъди критично методологията и резултатите на това изследване и ще предложи нови пътища и идеи при изследване на въобразените публики.

Каним специално млади учени да се включат с предложения.