Да се срещнеш с двойника си „Аномалията“ от Ерве Льо Телие

„Не е ли непоносима мисълта, че едно любимо и ценено от нас същество би могло да съществува още веднъж напълно същото?“ С тези думи Вилхелм Винделбанд се противопоставя на модерната по негово време философия на Ницше и на идеята за вечното завръщане, при което всяко наше действие и всяко движение на вселената се повтаря до безкрай. На мястото на това безкрайно повторение Винделбанд развива концепцията за абсолютната ценност, значимост и неповторимост на единичното човешко съществуване – за него самата онтологична и космологична възможност за двойник и повторение в историята е скандал, разрушаващ основите на специфично човешкото пребиваване в света. Противно на това, съвременните достижения в математиката, физиката и космологията сякаш отварят пътя за фантазирането на други възможни светове, други паралелни вселени и други наши двойници. Спекулации, които съществуват от векове, но с развитието на съвременната наука днес придобиват все по-голяма актуалност. Ерве Льо Телие е автор с математическо образование, член на движението Oulipo (Ouvoir de littérature potentielle, или „Работилница за потенциална литература“),  известно с  експериментите си с границите на езика, които авторите от групата сами си поставят. В това отношение е и интересът им към математиката и лингвистиката, особено отличителен при Реймон Кьоно и Жорж Перек, също членове на групата.

В романа си „Аномалията“, носител на наградата Гонкур за 2020 г., Льо Телие предизвиква границите на литературата, математиката, физиката и философията, предлагайки ни една научно-фантастична ситуация: полет 006 от Париж за Ню Йорк с 240 пътника на борда след тежка буря, в която едва оцелява, се приземява два пъти: на 20 март и на 24 юни. Особено раздвоение, в което сякаш времето е забързало своя ход и се е удвоило. Така всеки пътник си има своя двойник – със същите биография, преживявания и самоличност. Повествованието ни представя задълбочен психологически портрет на няколко от пасажерите: писателят Виктор Мисел, който в едната своя биография умира при съмнителни обстоятелства; архитектът Андре Вание, влюбен безутешно в Люси Богар; болният от рак пилот Дейвид; адвокатката Джоана Удс, тъкмо намерила голямата си любов; наемният убиец Блейк, самият той майстор във фалшивите самоличности, който бързо и безпроблемно професионално решава проблема с двойника си; малката София Клеман, редовно насилвана от баща си и т.н. Льо Телие показва изключително добре сложното преплитане на биографиите и психологическия ефект, който срещата с двойника произвежда. Смисълът, който всеки човек конструира през биографията си, изведнъж започва да се проблематизира. Неслучайно е и цитатът-препратка към Жан-Пол Сартр от Виктор Мисел, писателят в компанията: „Съществуването предшества същността, при това с доста“. Самото повествование на „Аномалията“ е експериментално, то включва разнообразие от малки фрагментарни разкази, които ни представят действащите лица в определени значещи моменти от техния живот малко преди анамалния полет. Отделните разкази на героите се преплитат, засилвайки впечатлението, че в крайна сметка всичко е свързано с всичко. Аномалията в небето над океана обаче прекъсва тези каузални вериги като оставя един особен „излишък“ от човешки същества-двойници и от възможни действия и постъпки, които сякаш нямат място в този свят. Тези прекъсвания са и на нивото на повествованието, в което се смесват различни жанрови стратегии, прилягащи на профилите на различните действащи лица, чрез които са описани. Особено интересна хрумка е вмъкването на „роман в романа“ – това е романът, който Мисел е написал и който сякаш през цялото време обговаря случващото се едновременно като метапозиция, но и като част от главното действие. В „Аномалията“ това е удвояване на фигурата на автора-разказвач от класическите романи, удвояване, което предава и на стилистично ниво аномалията, на която са жертва главните герои.

Разбира се, случилото се представлява скандал за управляващите и за военните, които се срещат с физическа аномалия, на която трябва да се намери обяснение и определен протокол за действие. С тази задача е натоварен младият и гениален професор по математика Ейдриан Милър, разработил множество протоколи за националната сигурност, предвиждайки почти всички възможни сценарии на заплаха. Но като шега е оставил един празен протокол 42 за някое непредсказуемо действие, което според него няма как да се случи. Ето обаче, че шегата се случва и Ейдриан е повикан от тайните служби. Всички възможни каузални вериги, описани в протоколите за сигурност, са се оказали недостатъчни, за да се реагира на новата ситуация. Възможните отговори, които Ейдриан и екипът му дават, са забележителен синтез между съвременна физика, математика и философия, които накрая трябва да се съобщят и на широката публика. В това отношение действията на световните лидери Макрон, Си Дзинпин и Тръмп са описани с особено чувство на хумор и политически сарказъм. Забележителна е и реакцията на обществата, които се разделят на радикални и враждуващи помежду си лагери, водещи горещи войни в социалните мрежи, приемащи и неприемащи казаното от политиците. Разбира се, за пътниците се намира решение, създава се протокол за действие, макар и правителството да предприема всичко необходимо това да не се случва повече.

„Аномалията“ е роман, който завладява както с лабиринтообразното си повествование, така и с лекия си и грабващ език. И по-важното – роман, който ни насочва към едно ново поколение писатели, експериментиращи с хибридизирането на литература, съвременна наука и философия с цел изграждането на нов жанр на научната фантастика.

 

Димитър Божков е преподавател по нова и съвременна философия във Философския факултет на Софийския университет. Интересите са му в областта на философията на историята, естетиката, критическата теория и съвременната френска философия.