Ескалаторите отдавна са се превърнали в един от символите на съвременния град и градски живот. Те са навсякъде около нас – в подлезите, в метрото, в търговските центрове, в сградите на обществените институции. Те спестяват време и физически усилия, правят публичните пространства на града по-достъпни. Но ескалаторите са и поточни линии, върху които се носят хиляди неподвижни човешки тела и загатват за сенчестата страна на модерния живот. За обезличаването и превръщането на човека в част от гигантски механизъм, който е излязъл от контрол. На ескалатора човек не вижда лицата на хората, а само техните гърбове. Ескалаторите се движат непрекъснато и ако не внимаваме, при качването и слизането от тях можем да бъдем премазани. Стъпалата им се отварят и затварят монотонно като челюсти. Всеки, който се е качвал на ескалатор, е усещал амбивалетното чувство на удоволствие и страх. Не ние управляваме тази машина. Тя може внезапно да спре и да останем блокирани върху нея или рязко да увеличи скоростта си и да изпопадаме. Техниката е станала плашеща и загадъчна като природата за предмодрения човек. Всички тези различни и противоречиви смисли на съвременния живот, стаени в образа на ескалатора, са в основата на видеото и фотографиите от серията “Ескалация” на Диляна Стоименова.
“Фотографиите в серията “Ескалация“ изобразяват въображаеми части от човешкото тяло и емоциите, които се случват в него. Творбите пресъздават динамиката на усещанията в човека всеки път, когато използва ескалатор и правят препратка за тялото като машина, в която се случват необясними процеси. Емоцията според науката психология е краткотрайно психическо състояние. Една от нейните главни функции е да ни помага да се ориентираме в околната действителност, да оценяваме предметите и явленията от гледна точка на тяхната желаност, полезност или вредност. Или да задоволи потребността на човек от емоционални преживявания, за да достигне до емоционално насищане. Чрез фотографиите правя опити да пресъздаде интензитета на състоянието, в което се намира в определения момент и освобождаването на дадената емоция в пространството.”
Диляна Стоименова
Диляна Стоименова (1981 г.) е родена в Кюстендил. Учи магистратура “Фотографско изкуство” в Нов български университет и “Концептуална фотография” в майсторския клас на Ивайло Стоянов. Има участия в групови изложби в страната и чужбина в галерии като Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство (САМСИ), Галерия Синтезис, София, Център за култура и дебат Червената къща, Мултимедиен център Мала Станица, Скопие, Галерия Владимир Димитров – Майстора, Кюстендил, Съюз на българските художници в Пловдив.