Културният център на Софийски университет и българският Кръг „Фуко“ ви канят на трета, последна за сезона среща от цикъла „Прочити на Фуко / Прочити на настоящето“. И този път разговорът ще се опре директно на различни – както се оказа при предишната среща, изненадващо различни – прочити на един и същи Фукоянски текст.

В Театър „Алма Алтер“ ще тълкуваме и прокарваме паралели с личното и общото, с приватното на човека и изследователя (какъвто може би е всеки от нас, независимо от професиите ни) и с публичното, което ни събира, но неизбежно – и с настоящето, като тръгваме от един легендарен текст на Мишел Фуко – въведението към книгата му „Употребата на удоволствията“ (том 2 от неговата „История на сексуалността“).

Какво би могло да означава „история на истината“? Що за „игри на истината“ са онези, които градят нас, човешките същества, като „нещо, което може и трябва да бъде мислено“? Какви са пътищата, по които това ни помага за настоящето?

Що за личен етос е призивът „да се освободиш от самия себе си“? Наистина ли единственият вид любопитство, което си заслужава усилието да бъде практикувано с някакво упорство, е да си позволиш да се окажеш „по вертикалата“ на самия себе си?

Разговорът ще води Валентин Калинов (философ, психолог, писател), а участниците ще са мнозина.

Надяваме се – и вие, седнали в концентричните кръгове столове в Кръга „Фуко“.

Очакваме ви!

* * * * * * *

Текстът, от който ще тръгне дискусията, се намира на с. 16-24 в българското издание на книгата „Употребата на удоволствията“ (2019). Онези от вас, които не разполагат с книгата, могат да поискат текста като pdf-файл на: kx@kx-publishing.org.

* * * * * * *

Изображението е фрагмент от рисунка на © Даниел Божков, създадена като илюстрация към съвместния му текст с Майкъл Джойс „Ако не знаеш, защо питаш?“ (в списание Социологически проблеми, кн. 3-4/2016)