Каква е въображаемата карта на едно пътуване, какъв е хоризонтът на едно любопитство и какви са артефактите по пътя? Изложбата „Пейзажи на метър“ на Мария Налбантова в ИСИ-София насочва погледа и мисълта на посетителя към въобразените мерни единици, в които се измерва личният опит, новата среда или пътуването. Изложбата е резултат от резиденция в Ню Йорк, следствие от награждаването на Налбантова с наградата БАЗА за 2020 г.
По традиция наградените автори организират изложба в ИСИ-София, в която публиката има възможност да разбере за далечното пътуване, за видените галерии, музеи, локални истории и особености, както и да проследи как престоят е въздействал върху темите и изразните средства на младите автори. При „Пейзажи на метър“ се вижда продължение на част от темите и похватите при Налбантова, като например в проекта „Книгоразделители“, който се развива по време на резиденция в Залцбург, впоследствие в Ню Йорк и беше представен в рамките на „Литературни срещи“ (Столична библиотека, Топлоцентрала, 2021). „Книгоразделители“ е изследване и наблюдение на малките предмети, които читателите оставят в достъпните в публичните библиотеки книги. Там Налбантова търси връзките между читателя, книгата и интимността на личният опит и читателската култура. Ако досега проектът е представян по-скоро в процес на развитие, където намерените книгоразделители са подредени подобно на хербарии в книга от книгоразделители, то в „Пейзажи на метър“ тя открива възможната форма на преплитане между отделните елементи в аморфни колажни обекти, включващи фотография от локацията и конкретните страници, между които е намерен обектът, както и конкретният „книгоразделител“, който може да е под формата на бележка, фотография, списък, карта или билети за пътуване. Всеки колажен обект създава собствена възможна история, като този със забравената или нарочно оставена полароидна фотография на двойка между страниците на The Improbability of Love („Невероятността на любовта“).
Фотографии: Калин Серапионов
Директната препратка към заглавието „Пейзажи на метър“ се открива в инсталацията, състояща се от жълти дърводелски метри, прегънати по различен случаен начин, върху които са пренесени фотографии от туристически гледки към различни мостове и градския пейзаж на Ню Йорк зад тях. Авторът споделя, че в тази инсталация препраща към редовния въпрос „Къде живееш?“, който се задава в метрополиса. С това ежедневно питане жителите всъщност успяват да „измерят“ човека срещу тях – какви са неговите възможности и неговото положение.
Всъщност нито една от инсталациите не носи конкретно име, а препраща към историята на Мария Налбантова като резидент или към предишни нейни работи, или към историята на дадено място, или към необичайно преплитащите се истории, като моментна картина от следите на града и неговите обитатели – техните артефакти. В проекта си „Суша“ (2021 г.) Мария Налбантова прави четири ритуала против сушата на обезлюдяването или обездушаването, изработвайки сапуни от намерени на конкретно място материали, като едно от тях е плажът Алепу с прословутата „къща за птици“ или незаконна бетонна постройка. Посещавайки Dead Horse Bay, бивш екарисажен терен, а днес плаж, осеян с най-различни боклуци, изхвърлени от вълните, откритите парчета метал, стъкло, пластмаса и кости се превръщат в артефакти на непосредствено изхвърленото минало. В изложбата някои от тези останки биват подредени в своеобразна бонбониера, всъщност картонена кутия, или една от най-разпространените форми на отпадък. Сходен е и случаят с изкуствените розови листенца, които биват разхвърляни в знак на нечия обич из Central Park, а в тази изложба отново служат като напомняне за някое друго време и място. Всички тези отделни елементи са представени не само като намерени детайли от нечия непозната история, а биват вплетени в собствения опит на художника и биват преработени, така че да се превърнат в елементи не от нечия чужда история, а в част от собствената лична история на този, който ги е намерил. С тях Мария Налбантова ни насочва към малките детайли на съвместното живеене и следите, които те оставят върху техните наследници и околната среда.
Фотографии: Калин Серапионов (1-6) и Владислава Григорова (7)
Едно кратко видео свидетелства за движението между всички тези елементи. В него Мария Налбантова се изкачва по пътека върху една хълм, а на фона в далечината се виждат небостъргачите на Манхатън. Видеото донякъде напомня откриващата сцена от „Лачените обувки на незнайния войн“, в която разказвачът на Рангел Вълчанов, стоейки пред Бъкингамския дворец, чува запис на жътварска песен. Кадърът се прехвърля от далечното място към един хълм, откъдето героят се обръща към спомена за своите деди. Във видеото от изложбата Мария Налбантова се изкачва по хълм и за кратко се скрива, преди отново да се върне. На дискусията, съпътствала изложбата, кураторът Лъчезар Бояджиев шеговито подхвърли, че когато Мария не се вижда, тя е открила всички елементи на изложбата, след което се връща. Колко време всъщност е необходимо да се появи един спомен или да бъде открит? Всеки намерен спомен ли крие история или напластяването на околната среда от непотребни вещи тласка интереса към краткотрайната памет на близкото минало? Изложбата не задава тези въпроси, а предлага собствен художествен жест към претопяване на намерения спомен в личната история и творчески опит. С подхода на ненамеса „Пейзажи на метър“ подрежда не само намерените обекти, но и белите петна на паметта, създавайки необходимата за вглеждане дистанция. А резултатът е една чудновата среда без собствени имена, преподреждаща някому ненужните вещи със спомена за далечни места.
Натрупванията от движенията – през творческа резиденция, паркове и плажове – и намерените вещи и обекти – през паметта на другия или миналото към собствения опит – Бояджиев определя като автентично авторово питане, търсене и собствено изграден художествен жест. Може би работата с всичко намерено дотук е това, което носи лекота в изложбата, пречиствайки поставеното, и извежда вглеждането в ефимерното, кратковременното като поетична система, картография или мерна единица на художественото намерение.
Христо Калоянов е куратор на свободна практика. Проектите му изследват теми като отсъствието, отклонението и бъдещите възможности. Завършил е специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на театрална и визуална критика.
Изложбата „Пейзажи на метър“ на Мария Налбантова с куратор Лъчезар Бояджиев продължава от 23 февруари до 07 април 2023 г. в галерия ИСИ-София (бул. „Васил Левски“ 134).
Снимка на корицата: Калин Серапионов.