Изложба на Елена Назърова в Галерия + 359, София. От 26 ноември 2020 г., удължена до 29 януари 2021 г.

Някой беше казал, че съвременният град е задвижван от топлината, която пешеходците, автомобилите, трамваите, витрините и сградите отделят. Че икономиката, която движи града, е икономиката на топлообмена, доведенa до прегряване. Утопията на тази икономика е търговският център – контролирана чрез термостат среда. Улицата, от друга страна, е място на случайност, където дори природата и нейната сезонна цикличност идват неочаквано. Видимо е в извънредното положение, което всеки снеговалеж предизвиква, в делничното потвърждение, че „днес е много студено“. Дали в студа поглеждаме към другия и той като нас обвит? Не сме ли всички опаковани човеци, които само преминават? В тази делничност на задържане – на топлина, на внимание, на случайности, се оголва една фигура – тази на уличния човек бездомник. Не просякът, молещ на дребно, а бездомникът, познал широката пустош на града. Към него насочва погледа ни Елена Назърова в изложбата TOWNSMEN.

Това тя прави още в двора на Водната кула, като поставя скулптури, наподобяващи загърнати фигури, легнали на земята. По-рано, при откриването на изложбата, тези скулптури се сливаха с есенните листа, а днес са покрити със сняг. Тези три тела въвеждат зрителя в непосредствена връзка с поставената тема. Документалните фотографии и разказ говорят за бездомниците в близост до метростанция Шатле, Париж. Въпреки впечатлението от съвременната метрополия, в контраст с романтизирана представа от времето на Бодлер и Юго, най-поразителни се оказват именно хората, с които се сблъскваме всеки ден, които туристите подминават и изолират от снимката за спомен, а именно спящите върху намерени картони, увитите в найлони маргинали или може би най-добре запознатите със съвременния град. „На едно ново място“, пише тя, „или в контекста на един чужд град да оцениш огромната колективна енергия, натрупана от всеки отделен човек – че освен романтично е може би необходимо“. Изложбата няма куратор и няма нужда от такъв. Скулптурите и рисунките в духа на поп арта и документалните материали са така разположени, че успяват да превърнат вертикала на кулата в хоризонтално пространство, където отделните елементи са в същото въобразено пространство на улицата и всеки етаж функционира като ъгъл, по който зрителят преминава. Скулптурите са ярки, тяхната материалност е крехка и колкото примамва, толкова държи зрителя на безопасно разстояние. Рисунките повтарят фигурите в серия или ги чертаят отделно, понякога само скицират, а повечето се заиграват в познатата за художника дудъл техника. Някои от тях се фокусират само върху отделен детайл.

Всяка художествена проява със социална тема крие риска да се превърне в провал. Проблемът не е толкова в примесването на естетическото с нещо, което му е външно, а по посока естетизация на социалното и превръщането му в спектакъл, от което самият социален импулс губи жизнената си енергия. TOWNSMEN преодолява едновременно естетическата критика със собствени средства и социалната с обръщане на погледа към градския човек, останал извън структурираното ежедневие. Изложбата предлага и допълнително тълкуване на изтласкания индивид като дисидент на модерния свят. Извън системата на обществото и нормиращите механизми е видяна възможността за свобода, не само лична, но преживяна на открито сред другите.

Христо Калоянов е куратор на свободна практика. Проектите му изследват теми като отсъствието, отклонението и бъдещите възможности. Завършил е специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на театрална и визуална критика.