Открай време изкуството се опитва да подреди света. То е израз на един импулсивен стремеж за постигане на ред в хаоса, за прозиране и разбиране на неразбираемото, за осветяване на мрака. Дори модернистите на ХХ век, които всячески се стремят към взривяване на всички институционални норми, все пак чрез манифестите си опитват да пренаредят правилата и да постигнат нов световен ред. Днес положението не е по-различно и въпреки че съвременното изкуство засяга широк диапазон от теми и въпроси, използва разнообразни форми и изразни средства, то като че ли все по-засилено се опитва да подреди хаоса и да изрази трудната за улавяне чувствителност на епохата, в която живеем.
ЕЕ Тетрис е проект, реализиран в Берлин по-рано тази година, който се фокусира върху „подреждането“ и разбирането на стереотипа за източноевропейските художници, работещи на Запад, и множеството измерения, които той е имал през годините. Това е съвместен проект на живеещия в Берлин куратор Борис Костадинов и художничката Марта Джурина – и двамата добре познати на българската арт сцена. Той представя шестима източноевропейски артисти (трима от които българи – Марта Джурина, Венета Андрова и Антон Стоянов), по един или друг начин свързани с арт сцената в Берлин и по-конкретно с пространството Scope BLN[1], което е домакин на съпътстващата изложба.
Най-общо казано, основната цел на ЕЕ Тетрис е да избяга от традиционното разбиране за източноевропейски художник, живеещ на Запад, което е останало от 90-те години и периода след падането на Берлинската стена. Проектът се стреми да надскочи стереотипите за показване на източноевропейско изкуство в западноевропейска среда и да се фокусира за сметка на това върху индивидуалните качества на всеки един от участващите артисти и да им даде поле за изява, без да ги поставя в културни, политически или идеологически рамки.
Изложбата изважда на преден план личния опит и разбиранията на всеки един от артистите, както и сложността на техните художествени практики, които са резултат на сложни взаимодействия между родната им (източноевропейска) култура и оформените вследствие на дългогодишния им живот в чужда (западна) страна (и по-конкретно в Берлин) възгледи и идеи. Водещите въпроси, които Борис Костадинов и Марта Джурина задават в проекта, са: какво характеризира художествените практики на всеки един от артистите и повлияни ли са те от културата, от която произхождат; взаимодействат ли те с родната си култура и как средата в Берлин влияе върху тези отношения, както и върху начина, по който художниците гледат на себе си? Разискването на тези теми само по себе си отпраща към друг проблем, а именно кое е по-важно за собственото идентифициране на художниците и техните практики – откъде идват те или къде се намират сега? Нещо повече, тук е добре да се помисли и върху това можем ли ние като зрители да гледаме изкуството без оглед на създателя му и без да сме наясно с неговата културна принадлежност? Би ли имало то същото значение в този случай?
Проблемът за мигрирането, за изграждането на принадлежност към повече от едно място и за състоянието на вечен преход е болезнено актуален за съвременните артисти и е отразяван по различен начин от тях. Развиващите се в Западна Европа художници от Източния блок се намират в едно непрестанно пътуване между родната им държава и държавата, в която творят. По този начин усещането за „родина“ и изобщо за културна принадлежност силно се размива. Живеещите на път артисти (а и хора изобщо) са част от двете общества едновременно, но и същевременно не принадлежат напълно към нито едното. Непрестанното състояние на преход неминуемо оказва влияние върху емоционалността им, а оттам – и върху артистичните им търсения и похвати. Днес физическото придвижване между държави и култури се осъществява за часове, но същото не може да се твърди за емоционалните измерения на прехода. В тази връзка трябва да се отбележи, че художествените практики се формират в резултат от наслояване на различни преживявания, оставили следа у всеки артист и следователно произведенията не биха могли да се гледат и тълкуват сами по себе си, тъй като зад тях стоят важни и неминуемо сложни културни пластове.
Всеки от шестимата артисти, взели участие в изложбата ЕЕ Тетрис, има своя собствена гледна точка и тълкува състоянието на преход по различен начин. Забавни, сериозни, абстрактни – всички творби са толкова различни, но като че ли всички те поставят проблема за миграцията и интегрирането на младия източноевропейски художник в Берлин. Венета Андрова например залага на хумора, за да адресира сериозни и открай време наболели въпроси, а именно за нетолерантността и в известна степен расизма в на пръв поглед инклузивните западни общества. В 10-минутния анимационен филм Stretch and Release[2] художничката разказва по хумористичен начин някои от личните си преживявания след като се мести да живее в Германия. Във филма протагонист е анимиран персонаж в абсурдна форма, който е заел релаксираща поза и с писклив глас и на фона на подсвиркване и музика разказва една след друга историите си. Историите са забавни и неминуемо предизвикват смях у зрителя, но, както вече бе споменато, те разказват за не дотам забавни преживявания, изобличаващи стереотипите на и за различните общества.
1. Марта Джурина, Travel Light, 2023
2. Марта Джурина, Memory of (E)Motions, 2023
3. Антон Стоянов, Purple Haze, 2023
4. Янош Брюкнер, Dreams: Basement Live, 2023
5. Саша Татич, The Balance of Belongings, 2023
Фотографии: Андре Карвальо и Тугба Карвальо – CHROMA
Темата за пътуването, прехода, следването на мечтите и желанието да намериш себе си някъде другаде, където ти се предоставят по-големи възможности, отколкото в родината, е засегната от Марта Джурина в рамките на изложбата по няколко различни начина. Към експериментите с фотографията и камера обскура (Travel Light и One + All), които художничката прави по време на пътуванията си между София и Берлин и Берлин и Ню Йорк, тя прибавя към изложбените експонати и колекция от самолетните си билети, както и отливка на куфара, който използва за камера обскура докато пътува (Photographic Memory of (E)Motions). Със своите абстрактни фотографии, художничката като че ли се опитва да улови и изрази пред зрителя неуловимото и неизразимото, онова, което не може да се види с просто око и което може да се усети, но не и опише.
За разлика от Марта Джурина и Венета Андрова, които са добре познати в българските арт среди, Антон Стоянов работи предимно в Берлин и има у нас само една изложба. В рамките на ЕЕ Тетрис той представя няколко картини, в които преобръща извечни наративи и по този начин поставя важни въпроси за бъдещето. Картините му, създадени с характерни за Средновековието техники, изобразяват архаични библейски мотиви и сюжети, но с нетипични персонажи – великите светци и мъченици са заменени от микроскопични и непознати насекоми. По този начин художникът като че ли пренаписва многовековните наративи и поставя фокус върху бъдещето на екосистемата на Земята, показвайки индиректно, че светът се нуждае от нови чудеса и светци, за да продължи да съществува. В тази перспектива всеки микроорганизъм, независимо от размерите си, играе важна роля в това начинание. При Антон Стоянов идеята за прехода е погледната от различна гледна точка и като че ли надскача конфликта между източната и западната култура, за да се опита да обедини всички – без оглед на културната, религиозната или обществената принадлежност – в една обща кауза: оцеляването на света.
Подобно на Венета Андрова, босненската художничка Саша Татич има по-директен подход към темата за живота в друга държава. Тя създава големи „постери“ от линолеум във формата на платно за фотосесии, върху които изписва различни „закони“ на емигрантството. Обикновено това са всеизвестни сентенции или лични заключения, които художничката е направила вследствие на опита, който е натрупала, живеейки в чужбина. Постерите са с атрактивни ярки цветове, съблазняващи зрителя да се включи в преживяването и да си направи селфи с произведението. Творбата, с която участва в изложбата ЕЕ Тетрис (The Balance of Belongings), гласи следното: Оnce we put a balance on belongings, we can take a rest.
Унгарецът Янош Брюкнер пък се връща назад към детските си спомени в Източния блок от периода малко преди падането на Берлинската стена. Серията картини Dreams, която той представя, представлява комбинация между характерните за периода на късния социализъм фототапети, които присъстват в повечето панелни апартаменти по това време, изобразявайки примамлив екзотичен плаж (неосъществим в онзи период копнеж по един друг, по-добър живот), и характерната за художника техника, която той нарича human printer – техника, изобразяваща човешки фигури с размити контури. Картините на Брюкнер са с ярки цветове (характерни за западноевропейските телевизионни реклами, които художникът си спомня от детството си), а неясните силуети в тях са огрявани от никога несъществували слънчеви лъчи – едновременно щастливи, но и меланхолични спомени за неизживяни моменти.
Със сигурност най-болезнени, но и най-елегантно представени са „спомените“ на Дария Колцова, за която възможността да емигрира на Запад е и възможност за спасение от войната. Украинската художничка участва в изложбата със стъклен триптих (A Poem of a Black Field), изобразяващ изгорените по време на войната житни ниви, превърнали се в бойно поле, сред които се е запазил един единствен златен клас. Триптихът изобразява разрушаването на един от най-свещените символи за украинската култура – житото, като по този начин поставя въпроса за унищожаването на културната принадлежност на цяла една нация и за необходимостта за нейното опазване.
Всеки от шестимата художници има различен и индивидуален подход, но въпреки това те са обединени от едно и също – от стремежа си да подредят света, в който живеят. Впрочем темата за подреждането и създаването на правила с цел справянето с хаоса е заложена още в заглавието на проекта. Тетрисът е игра, в чиято основа е именно идеята за подредба, разчистване и изграждане. А доста често логиката на съществуването в света се доближава до логиката на тетриса – да се поставят правилните парчета на правилното място, така че да се справим с хаоса и да продължим напред. Това важи особено в случая на живеене между две държави – състоянието на преход и непрестанни промени изисква и непрестанни усилия за справяне с несигурността и хаоса, за преодоляване на нови граници и за установяване на индивидуални правила, които да внесат порядък и усещане за сигурност и контрол.
ЕЕ Тетрис е проект за преживяването на отношенията между културите на Източна и Западна Европа, но и проект за флуидността, за липсата на принадлежност и невъзможността на съвременния художник-номад „да пусне корени“ в пълния смисъл на думата. ЕЕ Тетрис прави опит да нареди тетриса на източноевропейското изкуство, съществуващо и показвано в контекста на Запада.
Калина Цонева е завършила специалност Културология и магистърска програма „Изкуства и съвременност (XX и XXI век)“ към Философския факултет на Софийския университет. Специализирала е в областта на модерното и съвременно изкуство.
[1] Scope BLN e арт пространство в Белин, ръководено от куратора Борис Костадинов, което организира изложби и културни събития и предлага резидентска програма за художници.
[2] Видеото също така бе част от изложбата на Гьоте Институт „Да влезеш в роля“ от 2021 г.