Често говорим за отпечатъка, който градският начин на живот оставя върху природата, но какъв отпечатък оставя същият този градски начин на живот върху самите нас? В изложбата си „Друг(и) градски ред(ове)“ София Грънчарова засяга именно тази тема – за отпечатъка на града, и то в напълно буквален смисъл. Експозицията може да бъде видяна до 30 септември в Института за съвременно изкуство (ИСИ) в София. Тя е част от серията изложби „Суперпозиции 2: Заплитане“, която среща български и чуждестранни художници и куратори, които досега не са работили заедно. В случая младата художничка си сътрудничи с турския куратор Фират Арапоглу, който макар да е непознат за българската сцена до момента, е утвърдено име в международен аспект.

За осъществяване на своя проект София Грънчарова „събира“ различни градски текстури, правейки фротажи на фасади и плочки из софийските улици, които сканира дигитално и след това напечатва върху хартия за временни татуировки. Впоследствие тези татуировки биват залепени върху силиконови дрехи, които художничката предварително е отляла по собственото си тяло. Резултатът, който посетителят в галерията може да види, е една любопитна „колекция“ от силиконови женски дрехи и части от женско тяло. Към колекцията от дрехи има и няколко чифта на пръв поглед обикновени слънчеви очила, които  обаче вместо затъмнени стъкла имат огледала, с помощта на които носещият очилата вижда собственото си отражение вместо заобикалящият го свят.

Може да се каже, че изложбата застава на пресечната точка между тяло, град и архитектура. В нейния център е София, чиито архитектурни особености и историческо развитие са интерпретирани през един телесен и строго индивидуален филтър. София е сравнително голям град и като такъв нейните форми – пространствени и социални – непрестанно се променят; тя е демократичен град с много общности и центрове, които имат своята индивидуална и сложна вътрешна структура. Големят град по начало е място на постоянна промяна и преходност, място, което е винаги динамично и никога не спи. Големият град е всеки ден нов и различен, без непременно да е променил облика си.

Снимки: Галерия ИСИ-София

Наскоро четох едно интервю с известния британски архитект Дейвид Чапърфийлд, в което той говори за хардуера и софтуера на града. Хардуерът е архитектурата на града, неговите сгради и инфраструктурни особености, докато софтуерът е неговата атмосфера, впечатлението, което той създава на разхождащия се из неговите улици индивид. Впрочем именно този разхождащ се индивид е главно действащо лице и в изложбата „Друг(и) градски ред(ове)“. Това е скитащият безцелно фланьор, който се шляе из софийските улици без ясна посока и крайна дестинация, сякаш просто искайки да усети софтуера, духа на града. Само че фланьорът на София Грънчарова е малко по-различен: той наблюдава града от една по-ниска гледна точка, фокусира се върху детайла, върху материята, а „гледането“, ангажирането с градското пространство се осъществява през телесното, като че ли актът на гледане не може да бъде достатъчен, като че ли докосването е по-интимно и носи много повече информация на „гледащия“.

Заиграването с телесното  може да се коментира в няколко посоки. То присъства още на ниво идеен замисъл – именно през телесните си усещания художничката  вижда града и подбира местата, на които да направи фротажите (впрочем тези локации са картографирани в каталога към изложбата). Самата техника на фротажа също се основава на тактилното – лист хартия се поставя върху релефна повърхност (в случая фасада или плочка на улицата) и върху него с графит се отпечатва релефът. Отливането на силиконовите дрехи пък буквално отпечатва тялото върху повърхността. Зад това отпечатване на телесното обаче се прокрадва и онзи скритият, „софтуерният“ отпечатък на града – влиянието, което той оказва върху обикновения човек.

Представените на изложбата в ИСИ обекти пресъздават впечатлението от срещата на субекта с града, както и симбиозата, която те изграждат помежду си. Големят град концентрира в себе си огромни потоци от хора, стоки и събития, неговите мащаби са непосилни за отделния индивид, който е ежедневно поглъщан в него. И заедно с това този голям град не може без малкия човек – именно той определя облика на града, вдъхва му живот, дава му заряд и носи част от заряда му в себе си, носи неговия отпечатък. Затова и разхождайки се из улиците на града, вглеждайки се в случайните витрини, човекът вижда всъщност собственото си отражение – точно както слънчевите очила и силиконовите дрехи на София Грънчарова са олицетворение на града, който човек „облича“ всеки ден.

Именно тук трябва да спомене и кураторската роля на Фират Арапоглу. По начало сътрудничеството между куратор и художник, които не са работили заедно до момента, лесно може да се окаже проблематично, особено имайки предвид конкретната тема – София, която би могла да се окаже културна бариера, тъй като единият от двамата е чужденец. Нещо повече, непознатото (в случая – работата на куратора, която до момента не е представяна у нас) доста често остава недоразбрано, особено в случая с малката художествена сцена в България, и неговото манифестиране е много рисковано. Тук обаче категорично може да се каже, че този риск е успешен и неговото поемане се отплаща. Макар отправна точка на проекта да е София с нейните особености и характеристики, все пак като един голям град с хилядолетна история, с наслоени културни и цивилизационни пластове, тя несъмнено има множество допирни точки с други големи световни градове. Големият град е динамично и всестранно развиващо се пространство, той е единствен и уникален, но също така носи в себе си нещо универсално, което го свързва по един или друг начин с всички други големи градове. Погледнат по този начин, проектът на София Грънчарова и Фират Арапоглу е успешно изпълнен на различни културни нива – локално, национално, но и универсално.

Универсалното присъства в изложбата и от друга гледна точка. Силиконовите дрехи, макар и отлети прецизно по индивидуалните характеристики на тялото на младата художничка, са също така едни универсални женски дрехи – те нямат цвят, марка, нито изразена кройка. Те са един събирателен образ на женската дреха и като такъв носят в себе си един деликатен, но все пак ясно доловим и силно застъпен женствен заряд.

Освен силиконовите отливки и слънчевите очила, изложбата в ИСИ представя и няколко колажа с фрагменти от софийските градски пространства. Тези фрагменти са силно конкретни, те се фокусират върху отделни малки детайли, подсказващи за цялото, но въпреки това недаващи пълна информация за него. Детайли, обикновено незабелязвани на пръв поглед – сякаш фланьорът изследва под микроскоп големия град, търсейки нещо досега невидяно. Същевременно обаче именно в тази конкретика има голяма доза абстрактност и, отново, универсалност. Всеки детайл е от едно конкретно място, но кое точно е то, остава загадка. Той би могъл да е навсякъде, излиза много извън пределите на града и става част от общия план на света.

И темата за града, и тази за човешкото тяло вълнуват много София Грънчарова и биха могли да се открият и в други нейни произведения и изложби. Фотографски експерименти с човешки тела или с фрагменти от градската среда са нейна „запазена марка“, като те винаги са извадени от контекст, сякаш за да се установи какви възможности за съществуване имат, след като загубят първоначалната си валидност.

Изложбата „Друг(и) градски ред(ове)” в ИСИ-София е една своеобразна среща на мащабите и гледните точки: малкият човек и неговата телесност срещат големия град и неговия дух. Срещата с града носи множество нови усещания всеки ден, които обаче биват бързо забравени и след които остават само фрагментарните спомени. Именно тези фрагменти е уловила и представила София Грънчарова, а комбинирайки различни похвати, художничката представя един многопластов и силно смислово натоварен краен продукт. Колажите и силиконовите дрехи  представят нейното първично, телесно впечатление, което тя е „събрала“, шляейки се като един фланьор из софийските улици и площади. Те улавят едновременно конкретното и преходното тук и сега, което утре може да е напълно различно, и универсалното, което се среща в големите градове навсякъде по света. Отпечатъкът, който ние оставяме върху града, е също толкова важен колкото този, който градът оставя върху нас. Изследвайки особеностите на градската среда, ние всъщност научаваме повече за себе си и за онези наши особености, които само стълкновението с града може да ни покаже.

Изложбата „ДРУГ(и) ГРАДСКИ РЕД(ове)“ на София Грънчарова с куратор Фират Арапоглу може да бъде видяна от 1 до 30 септември 2022 в галерия ИСИ-София

Калина Цонева е завършила културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е в областта на модерно и съвременно изкуство.