Декември обикновено е месец „накичен“ с какво ли не. Може би защото краят на годината се свързва с празници, с подаръци, с играчки, а може би и с излишък на свободно време. Това е период от годината, „замислен“ като че ли специално за всякакви „декоративно-забавни“ занимания. Ще ориентирам публиката към т.нар. арт пазаруване, което се оказва твърде сполучливо тук в последните 10 години. В тези празнични дни в София никак не липсват доста декоративни според мен изложби – такива поради прекомерните си претенции. Нека обаче се възползваме от случая да ги видим в текст, още повече, че никой „нито може да анулира Коледа, нито може да спре пролетта, нито може да отмени правенето на изкуство и удоволствието от придобиването, общуването, разговарянето и очарованието на изкуството…“.

И така: „Блажени Послушните, защото те ще получат подаръци от Дядо Коледа и така, и така! За непослушните има опция да се снабдят с арт-мултипъли от нашата традиционна Коледна изложба!“ – цитат, както и по-горе, от анонса за „Играчка- плачка“, традиционната изложба на мултипли в Галерия ИСИ–София.

Въпреки сувенирния си характер изложбата носи усещането за драмите по света. Изложбената платформа за „арт-сувенири“ по Коледа за доста дълго време заместваше отсъстващите магазини за достъпни арт-обекти във водещите музеи в България. Всъщност инициативата започна преди повече от десет години по идея на Яра Бубнова и отдавна се радва на голяма популярност. Предлагат се художествени произведения, които носят забележителната аура на съвременното изкуство, но в случая трябва да съблазняват, да радват, да забавляват, особено в близостта си до култовата коледна елха, този път „забучена“ по хоризонталата (нещо като командата flip horizontally във Фотошоп, само че се „флипва“ празника…).

Следващият ми избор е винаги обилно натоварената с изкуство галерия DOZA и то точно през декември. Вдъхновени от идеята, че всеки творчески импулс е важен, Хюмартс с основател Иво Димчев канят 50 артиста да се включат в изложбата „Асамблея на срама“ и „Асамблея анти-арт“, като представят своята творба на площ от 1 кв.м. Правилото е – който заяви участие по-рано, намира място в изложбата; който е закъснял – ами… В изложбата участват произведения, които се отнасят към темата: „Срамът в мен, срамът от мен, срамът в другите, срамът от другите. Красотата или трагедията на срама и красотата или трагедията на неговото превъзмогване. Връзките му с други теми като личното, страха или темата за свободата. Какво е арт и какво е анти-арт? И какво, разбира се, значи да притежаваш арт или анти-арт?“. Особено без куратор, без навигатор и, надявам се, без претенции за висока елитарност!
На фона на тази откровено „хаотична“ инсталация и от името на галерия DOZA: Thank you to everyone who was part of “Assembly of Shame” and “Assembly Anti-Art” for your contribution, support of the exhibition and for helping us bring this concept to life. The winner of “Assembly of Shame” is Mariela Gemisheva and the winner of “Assembly Anti-Art” is Stefan Vasilev.

1: Изглед от „Играчка – плачка“ в Галерия ИСИ – София (снимка: Калин Серапионов)
2: Мариела Гемишева, Vagina bag, 2008, Асамблея на срама, галерия DOZA
3: Валентина Шарра, От додекаедъра (дванадесетостен) до рака -> алегория на пътя в живота, 2023, галерия Структура

Следва силно декоративната и стилна (в смисъл на stylish) Валентина Шарра с „Органична формула“ в галерия Структура в София. В тази си изложба Валентина Шарра създава многопластови връзки между геометрията, семантиката и философията. Позовавайки се на 5-те Платонови тела, тя прави паралел между правилните многостени, произлизащи от сакралната геометрия и връзката им с един от 5-те елемента – въздуха, водата, земята, огъня и етъра. От своя страна тези фигури са така стилизирани, че да отпращат към новите органични формули, под формата на органични скулптури, натоварени със символно значение. Рак, кръст, черен жерав, акула, огън – добре познати визуални репрезентации, които в случая носят символно значение, наподобяващо четенето на хороскоп или паднал се късмет от празничната погача, нещо особено важно за коледните ни занимания. В случая това занимание е особено издържано като стил и вкус.

Не мога да не се спра на едно събитие, според мен истински впечатляващо, случило се в последния месец на годината и изпълнено с функционална декоративност. Това е отварянето на едно ново art-fashion пространство с името Conets Co-working & Design Academy, разположено в сърцето на София, в дома-ателие на скулптора Йордан Вампиров. За случая модният дизайнер Николай Божилов представи един минималистично-експресивен моден пърформанс, вследствие и инсталация, където дизайнът на обектите се създава с т.нар. „конструиране чрез изваждане“, метод, който дава възможност за игра с функции и обеми, така както тялото и съответната личност могат да манипулират присъствия не само фасадно, декоративно, а и личностно. Резултатът от този експеримент е серия концептуални облекла- скулптури, които дават възможност за изследване на собствените пропорции и състояния.

И за финал един не чак толкова декоративен пърформанс, а именно първата фаза от процеса на демонтаж/релокация на Паметника на Съветската армия в София.

1: Иво Бистрички, Ръка, 2023, Колос, галерия Credo Bonum
2: Момент от откриването на Conets Co-working & Design Academy

Както Десислава Димова забеляза: „Почти свръхестествени са паралелите между демонтажа на паметника и „Колосът“ на Иво Бистрички в Credo Bonum. Изложбата сякаш осмисля разглобяването и обратно, като някакво разкостване на соцнаследството. Докато то витаеше още по паметници и други навици, изкуството старателно го заобикаляше. А сега синхронно – два жеста и в реалността, и в живописта. Не бях виждала художник досега така смислено да се изправи лице в лице с тежестта на историята на изкуството от соца – монументалната живопис, Светлин Русев, призраците на мексиканската школа и, разбира се, фигурата на героя – разчленена, извадена от контекст, разтеглена, обърната, търсеща погледа на съвременността.“

На какъв вид земетресение обаче е следствие падането на Паметника на Съветската армия?

P.S. На фона на тези наши „декоративно-забавни занимания“ и с особено важните за нас коледни банкети, където рязането на съответните торти се оказва твърде важно, съседите ни Черна гора и Северна Македония вече обявиха своите павилиони за 60-ото Венецианското биенале 2024.

Тортата от коледното тържество на ППДБ

Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в специалност „Мода“ в Националната художествена академия. Тя е известна с многобройните си нестандартни експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. Влиза и в ролята на модел пред обектива на Александър Нишков в проекта „Автопортрет“ (2008). За Мариела Гемишева изкуството е: „практика, комуникация, процес, неспокоиствие – динамика, в която измерваш ежедневния си ритъм“. Провокацията е съществен елемент в нейните работи, а според американския куратор Роджър Коновър тя е „неподражаема в превръщането на ограниченията в предимства“. Член е на Института за съвременно изкуство – София от 2000 г.