Да поставиш роман на сцена е трудно. Още по-трудно е да го поставиш само с млади актьори, завършили НАТФИЗ едва преди две години, а може би най-трудно е това да е роман на Виктор Пасков. Малко режисьори биха се натоварили с подобна задача. Васил Дуев-Тайг обаче го е направил и то така е съчетал всяка от тези трудности, че да изглеждат като предимства.
След като изгледах неговата режисура на „Въпреки живота, всичко е любов“, гостуваща в Театър НАТФИЗ, бях сигурна, че не мога да си представя романа „Германия, мръсна приказка“ изигран по друг начин, освен от млади актьори. Те подхождат на Пасков и Пасков им подхожда. Неговите герои са млади, но не само възрастта е от значение, а и духът, който носят. Дух на свобода, бунт, безразсъдство, любов и революция. Духът на 68-ма, този на младежките бунтове, контракултурен дух, представен в пълния му наивитет и надежда.
В същото време актьорската игра е зряла, няма и следа от неопитност. Всеки от актьорите е натоварен с повече от една роля и умело навигира между различните превъплъщения. Подобно решение, навярно продиктувано от спецификата на представяния текст, затруднява актьорите, но допринася за скицирането на преживяванията на емигранта Виктор, който заминава, за да търси бъдеще в Германската демократична република.
Докато се мъчи да подреди живота си в чуждата и негостоприемна съветска република, младежът не спира да има видения за живота си в България, живот, преживян като песен за приятелство, секс и опити за извоюване на малко свобода в рамките на социалистическата държава. Решението смъртта на всеки от приятелите на Виктор да бъде изместена в различен момент от постановката и да прекъсва настоящето на героя успява да допълни усещането за загуба на някога съществувал рай.
Постановката запазва монологичния тон на романа и използва цели пасажи от текста на Пасков, който е достатъчно лиричен и мелодичен, за да звучи въздействащо на сцена. В начина, по който са подбрани и поставени откъсите, личи внимание, както и любов към думите на автора. Представлението успява да се задържи на ръба между младежкия изблик на емоция и забава и сериозния контекст, който го обгръща, без да залита твърде много в някоя от посоките. Запазена е двузначността на „мръсната приказка“ от заглавието – мръсна е, защото е еротична, цинична и вулгарна на моменти, но и защото разкрива тинята на лицемерния режим, сред която младежките пориви придобиват почти ангелски измерения в своята чистота.
Фотограф: Росина Пенчева
„Въпреки живота, всичко е любов“ идва като глътка свеж въздух насред театралния сезон, защото в нея няма никакви претенции за експерименталност или за театрално майсторство, но все пак успява да покаже и двете. Експериментът в нея изглежда като естествено продължение на търсените методи на изразяване. Сцената за актьорите е разширена, те имат специална конструкция, върху която да се движат, както и различни етажи, в които могат да представят пространствата от романа.
Сред младите актьори има такива, които се отличават с особено силно присъствие на сцена. Още по-важното е, че си личи, че актьорите от Сдружение „Суматоха“ са се сработили и умеят да поставят заедно. Не на последно място, те показват изключителна издръжливост, защото успяват да задържат нивото на играта си в рамките на малко повече от три часа. Решението тя да продължи и извън театъра по време на антракта допринася за това да удържат вниманието на зрителя, а и те самите да не излизат от роля.
Публиката и актьорите се оказват въвлечени в историята и неусетно целият роман е разказан. Струните на зрителските емоции биват държани опънати и по тях се свири така, както само Пасков умее – майсторски, с добър ритъм, някой път по-грубо, друг път по-меко, но винаги достигащо до чистия тон, в който прозвучава оголеното до кокал чувство. Да се изрази текст, съдържащ всички тези тоналности, е сложно, но може да бъде направено успешно. Може би ключът се крие в това всички замесени да изповядват простичкото верую: „Въпреки живота, всичко е любов“.
Мария Гетова е културолог и настоящ студент в магистърската програма „Изкуства и съвременност XX – XXI век“ в СУ. Интересите ѝ са в областта на историята и теорията на културата, градската антропология, литературните изследвания и културните политики.