ПАТОЛОГИЯ НА ЕДНО ЧЕСТВАНЕ

4 април 2024:

Културният център беше взел решение да проведе отложеното събитие „Патология на едно честване“ под формата на разговор между текстове, но участниците вече ги публикуваха и самостоятелно по свои канали в интернет пространството. Така че тук публикуваме само линкове към тях. Смятаме, че – макар и задочно – трябва да бъде спазена програмата на Центъра, а академичната автономия да бъде защитена и от заплахите за насилие, които получихме, и от опитите за натиск.

Публикуваните текстове представляват гледните точки на изследователите, предложили събитието. По съответните процедури на настоящия правилник то беше прието и включено в семестриалната ни културна програма. Във връзка с критиките към нас, че това представя само една гледна точка, екипът на Културният център заявява, че е готов да публикува по същата тема и други текстове с различни мнения, стига те да са разработени и аргументирани, както публикуваните, да не замерят опонента с голословни обвинения и епитети, да пазят добрия академичен тон и да не съдържат намеци за насилие. Същото важи и за репликите и коментарите на стената на Културния център под настоящата публикация; които ще бъдат отстранявани, ако нарушават етоса на дискусията.

Александър Кьосев

И все пак дискусията не може да бъде избегната

Обявената за 3 април 2024 г. дискусия Патология на едно честване. По повод злоупотребите от 80-ата годишнина от „спасяването на българските евреи“ не се проведе „от съображения за сигурност“. Те бяха породени от манипулативни и насъскващи публикации, от заплахи по интернет, но и от гневни телефонни обаждания на влиятелни  хора в държавата.

Правим публично достояние кратките изложения, които бяхме подготвили, не само за да покажем колко нелепи са предварително отправените към нашата проява обвинения. Истински важното е, че разточителните чествания през изминалата година бяха изпълнени със самохвалства, полуистини и много лъжи, а те не бива и няма да останат без отговор.

Александър Везенков, Еми Барух, Румен Аврамов, Стефан Дечев, Стилиян Йотов

Румен Аврамов Държавата срещу истината

Александър Везенков – Академичният негационизъм

Еми Барух – Медии и медиатори Памет и амнезия

Стефан Дечев – Депортациите от Македония и тяхното място в българо-македонските отношения (2011-2023)

Стилиян Йотов – Герои роби и войници на труда


2 април 2024:

Важно съобщение:

Събитието „Патология на едно честване“, което трябваше да се проведе на 3 април, сряда, се отлага и ще се състои в друг формат. Решението беше взето от екипа на Културния център от съображения за сигурност.


25 март 2024:

Дискусия по повод злоупотребите около 80-ата годишнина от „спасяването на българските евреи“ с участието на Румен Аврамов, Александър Везенков, Иванка Гезенко, Еми Барух, Стефан Дечев, Стилиян Йотов.

Когато става дума за неудобни теми от миналото, официалните позиции винаги се коригират със закъснение спрямо критичните изследвания, които първи разкриват смущаващи факти и поставят неудобни въпроси. През последните десетилетия се появиха ред задълбочени проучвания за съдбата на евреите под българска власт през Втората световна война, които представиха по-пълно, по-прецизно и по-честно политиката на държавен антисемитизъм и депортацията на евреи от България. Никой не се е надявал, че неудобните факти и наблюдения от тези публикации веднага ще бъдат припознати от широката общественост и държавните институции, но все пак се очакваше усилията за преосмисляне да достигнат и до тях.

Наблюдава се обаче тъкмо обратното. В официалните чествания от поне десетина години протича отчетлив регрес: към втвърдяване на мита за „спасяването“ и апология на реални и мними спасители; към пълно оневиняване на българската държава за провежданата антиеврейска политика; към агресивно отхвърляне на всякакви критични мнения като „антибългарска пропаганда“. Честванията през 2023 г. на 80-ата годишнина от „спасяването на българските евреи“ достигнаха нова, по-висока степен на негационизъм. Той прозвуча от държавни институции и особено знаково от президента на страната г-н Румен Радев; от академични изследователи и обществено известни фигури; безкритично го разпространиха държавни и множество частни медии. Появи се и допълнителна серия от параисторически съчинения за „спасяването“, които също се радват на институционална подкрепа.

Обявената дискусия в Софийския университет има за цел да се обсъдят тези най-нови и несъмнено печални тенденции в политическия, обществения и научен живот. Ще бъдат засегнати редица въпроси, между които: С какво конкретно официалните позиции станаха по-ретроградни? Кои институции се проявиха и по какъв начин употребяваха и присвояваха „спасяването“? Какъв беше приносът на академичните среди? Как се преплита този негационизъм с надигащия се национализъм, с други политически употреби на миналото по линията ляво-дясно и с изострените отношения с Република [Северна] Македония? Свързан ли е той с нарастващ антисемитизъм?

Участниците ще говорят по следните теми:

Румен Аврамов (икономист и историк): Държавата срещу истината

Александър Везенков (историк): Академичният негационизъм

Иванка Гезенко (архивист): За дейността и посланията на инициативните комитети (2003 – 2023 г.) за отбелязване на годишнини от спасяването на евреите в България през 1943 г.

Еми Барух (журналист): Медии и медиатори: памет и амнезия

Стефан Дечев (историк): Депортациите на евреи от Македония през март 1943 г. и тяхното място в българо-македонските отношения (2013-2023 г.)

Стилиян Йотов (философ): Герои, роби и войници на труд