Земята обгърната от небето.

Андрей Платонов, „Бележници“

Последната изложба на Лъчезар Бояджиев под надслов „Градско бленуване“ разгръща бордовия дневник-скицник на множество пътешествия – както из действителни градове и техните усилени от мечтанието образи, така и по труднопроходими гранични маршрути, трасиращи рисковите зони между визуалното изкуство и политикономическия проект, архитектурата и утопичното инженерство, индустриалната дромосфера и екологическата критика, личната история и съновидението.

Изложбата представлява етап от дългогодишния проект „Утопични решения за дистопични градове“ – в серия от мащабни рисунки и дигитални колажи, наподобяващи дизайнерски скици и проектантски чертежи, авторът представя своите идеи за преустройство на онези градове, които са се оказали знакови топоними в неговия личен и професионален живот. Тези образи възникват от един неопределен, но вълнуващ опит – утопичното сънуване наяве, при което персоналните обсесии и кристализациите на творческия ум се взаимопроникват до неразличимост. Нещо повече, проектът организира възприемането на града като динамичен процес на едно социално въображаемо. Дали в съгласие или в разрез с първоначалната идея, в творбите действително е налице едно автентично хрумване, което надраства закачливите автофикции на индивидуалния опит и тласка към неизбродимите терени на колективното бленуване.

Градът – благоустроено пространство за общосподелен живот. Ала какво остава от самия живот сред истеричния „фротаж“ между трафиците от тела, превозни средства и постройки? Градът – свободна среда за обмен на културни практики, укрепена извън неопитомените територии на хаотичния природен пейзаж. Но нима градът някога ще съумее да „загради“ природата? Какво още може да бъде градът, какви са неговите нужди, какво той трябва разгърне в и най-вече над себе си? За разлика от селото, което адаптира своите убежища към произвола на естествените процеси, градът е преди всичко перспектива, далечен поглед и поглед надалеч – въображаем изглед, имагинерен ландшафт в ума на фантазиращия инженер, чиито блянове не се различават както от утопичните визии на пионера-завоевател, така и от артистичните инвенции на визионера-пътешественик, който не желае да се пригоди към стазиса на свръхорганизирания живот и се стреми да го надрасне чрез изработване на една фикционална картография.

Снимки: ИСИ-София

Лъчезар Бояджиев не просто обхожда градовете, той ги проспектира в напълно нови и причудливи модуси на съществуване: някои от познатите на всички ни световни градове се реят или плават над земята по неузнаваем начин, досущ като неидентифицирани обекти в обичайната топография на съществуващия урбис; други се възкачват по възвишения и се раздуват в необичайни релефи, клонират се или образуват трансгранични мутации. Във всички случаи обаче тяхното облачно, протеично съществуване е всъщност резултат от инженерно-артистични нововъведения, измислени от самия автор. Бленуваният град не е само образ от сън, той е един възможен архипроект, съобразен с действителните изисквания на неговите обитатели – градовете са изначално обезместени по подобие на всички модерни проекти, призвани да трасират пътя към едно обновено и усъвършенствано бъдеще, което никога не се сбъдва. Но дали тези проекти са действително осъществими е всъщност въпрос на трудноизпълнимо научно и най-вече финансово прогнозиране – основната идея на автора обаче е, че те поне могат и трябва да бъдат въобразени. Така той лансира своите утопични предложения за преобразяване на любимите си градове като алтернативи на френетичната туберкулозност сред цитаделите на съвременния дистопичен метрополис. В някакъв смисъл той се явява своеобразен урбограф („градописец“), който не просто анализира архитектониката на града, но и разграфява тераморфните траектории на все още несбъднатите урбанистични пейзажи, които ще преосноват града върху необработваемата „небесна твърд“ и така ще осъществят надграждането, възвисяването на града над самия него. Дейността на градописеца отчита други, неразпознати градове в тялото на града, други пространства във все същото споделено до пренасищане задуше(в)но пространство. В противовес на експанзията на града, устремена към териториално разгръщане, тук е представено отърсването на града от самия този рефлекс към завладяване на все повече място от наличната земна маса – набъбвайки във всички измерения, градът изменя своя модел и посока на растеж от настъпление към възвишение.

Съвременният град израства сред мъки и неволи – противоречията на технологичната модерност и произтичащата от нея ускорена потребителна стойност на този специфичен тип съществуване организират живеенето в града тъкмо съобразно политикономията на неговата инфраструктура. Лъчезар Бояджиев, напротив, очертава ултраструктурата на града, неговата еманципираност както от самия прогресистки ход на самозакрепване върху отвоюваните от практическия разум територии, така и от неврастеничния му императив да кондензира ширините, да квадратира площите, да функционализира съвкупностите, да оползотвори излишните пространства, да се „вмести“ в самия себе си. В рисунките на автора градът е план-проект за едно свръхразгърнато колективно благоустройство, за някакъв свръхград – дом на всевъзможни трескави мечтания, които се справят с напрежението и задухата на индустриализацията не като чертаят пътища извън града към „полята и горите“ на непокорената природа, а като интегрират самата природа в културния профил на града и уголемяват неговите параметри отвъд обсега на представимото. Няма нищо извън града: градът е хиперсвят на тоталното съществуване, където природното и културното сплитат своите тъкани, за да очертаят едно пространство отвъд категориите, а именно пространството на жизнената среда. Съвместявайки в себе си не просто действителните, при все това ограничени и заплашени от социални бедствия постижения на инженерните технологии, но и възможните релефи на вътрешния опит, жизнената среда е домен на града-съзнание, което непрекъснато преизобретява формите си съобразно изискването за екологичен уют – градът като разроен в овъзвишени, оводнени или левитиращи в простора негови реплики, като вертикален конгломерат от земя, въздух и вода, по чиито призматични булеварди шестват единствено озаренията, проблясъците, епифаниите за едно универсално и химерично другоместие.

Снимка: ИСИ-София

Единственото произведение от изложбата, което не е нито рисуван образ, нито дигитална манипулация, представлява макет за паметник на Кристо – най-новото изпълнение в рамките на друг дългосрочен и актуален проект на Лъчезар Бояджиев, свързан с визуалната преработка на всеизвестни исторически паметници. Кристо е скъп другар от личната и любим персонаж от професионалната биография на автора и тази творба е не толкова тематичен експонат, колкото знак на почит към едно неизмеримо по своя обхват и значение художествено начинание. Макетът-паметник има за основа кръгъл имперски павилион с въртящ се куполен покрив, върху който е поставена умалена сувенирна версия на Триумфалната арка, а на свой ред върху нея е закрепена фигура на маршируващ кон, обязден не от триумфиращ завоевател, а от триизмерна фотографска изрезка на самия Кристо, който сочи с високо вдигната ръка напред и нагоре. Този специфичен скулптурен обект не е обвързан с някаква конкретна историческа памет, а тъкмо с обратното на всяка една памет – утопичното проектиране на бъдещия свят. Той също така представлява прокламация на едно алтернативно понятие за жизнена среда – в противовес на имперското завземане на територии посредством интерлокални укрепления и униформени колониални ограждения, от чиито руини изникват днешните държави и градове, Кристо въплъщава идеята за незасегнат от историческите идеологии екоутопичен свят, в който борбите за национална идентичност и политическите конфликти ще отстъпят пред насладата от една повсеместна комуникация между всички жизнени елементи на глобалното човешко обиталище. Ако по силата на някакви невероятни обстоятелства монументът на Кристо бъде реализиран в едно алтернативно настояще, той навярно би надвишил и в крайна сметка заличил от културното полезрение всички онези паметници, свързани с някакво деформирано от травмите на идеологическите халюцинации политическо или митологическо минало, всички онези хибридни мастодонти от бронз и гранит,  прославящи не друго, а склерозите на културната психология, спазмите на патриотарския онанизъм, нечистите страсти на историческата некрофилия, въобще цялата вмирисаност на паметта. Кристо сочи не къде да е, а към все още несъстоялата се интеграция на тоталността от жизнени пространства – срещу некромантията на историческите реконструкции, чиито вдървени символни жалони той неуморно опаковаше, е издигнат жестът на посочването към едно все-по-нататък, който не утвърждава нищо друго освен смелостта и изстъплението на самото мечтание. Това далеч не е романтично-митологичен жест – в своите мащабни акции Кристо винаги е изтъквал наличието на „неоползотворимите“ материални сили, свободно реещи се в ефира над завършените форми, било над случайните геологически образувания, било над матриците от дялан камък и суров бетон в строго разграфения урбис. Тъкмо артикулацията на тази над-възможност е неговото действително монументално постижение – забулващото разбулване на онези латентни потенции между функционално обособените територии, които се консолидират в сили за проектиране на единен и свръхинтегрален жизнен свят.

Този индикативен жест – устремен отвъд вкаменелостите на естествените стихии и на културноисторическата памет – се явява и кулминация на неприключващия проект за градско бленуване на Лъчезар Бояджиев. В унисон с движението на погледа, който снове удивен всред скиците на градописеца, ветропоказателят-Кристо се завърта във всички посоки и образува калейдоскоп от небивали образи в съзнанието на утописта-пътешественик – на всички нас, които обичаме да бродим из градовете на нашите мечтания.

Изложбата на Лъчезар Бояджиев „Градско бленуване“ може да се види в Институт за съвременно изкуство-София до 3 юни 2023.

Филип Стоилов e независим изследовател в областта на литературната теория и критика. Завършва Английска филилогия в СУ „Климент Охридски“ със специалност „Модерна английска и американска литература“. Интересите му обхващат сферите на литературната история и теория, литературата на модернизма, наратологията, културните изследвания на тялото. Занимава се професионално с превод на художествени и хуманитарни текстове от английски и френски език.